1966 г. 117. (20 февруари). Властта на настоящето над съзнанието дори на докосналия се до Основите е толкова огромна, че се налага да се води постоянна борба за утвърждаване действителността на двата свята и на бъдещето, което е също неизменно. Майя е силна. Временният калъф, наричан тяло, създава илюзията за устойчивост на земното съществуване. Болката и страданията я укрепват. Но духът се мята в своята тъмница, тясна, временна и заплашвана отвсякъде. А между другото тялото, дисциплинирано и подчинено на волята, може да служи като прекрасен инструмент или апарат за обитаващия го дух. Овладяването на тялото е най-добре да започне с малко и от малкото, за да се достигне после вече до голямото. Малките овладявания са ценни с това, че дават увереност в неговата достижимост. Може постоянно, навсякъде и винаги да се упражнявате в това. Не може да има скука или безсмислено безделничене, когато възможността за тренировка на тялото е винаги подръка. Оттук и полезността даже на много малките преодолявания. Може да се забележи как понякога тялото се подчинява безпрекословно на заповедта на мисълта. И умората, и безсилието, и физическата слабост могат да се преодолеят от волята. Виждаме много примери, когато привидно слабото тяло проявява необичайна издръжливост и сила, докато в същото време огромната маса на безволния човек е пълна с инертност и разложение. Тялото е дадено, за да служи на човека и да бъде негов безволен роб. Но често се случва обратното и човек става роб на тялото и неговите привички. Безволието във всички форми и видове е безусловно осъдено. Заветът към ученика е борба и победа. Всичко, което в неговия микрокосмос не се подчинява на волята му, е враждебно.

1966 г. 400. (28 юни). Съвсем не е лесно да утвърждаваш себе си в Светлината, тъй като очевидността яростно противодейства на всичко, което не се съгласува с нея. Не само „земната мъдрост е вражда против Бога“, но и целият еснафски начин на живот, който изисква постоянни грижи и внимание. Как да се съгласува земното с Надземното, плътното с Висшето? С действията и постъпките през всеки ден. Трябва да се действа и постъпва така, сякаш ние, вървейки по далечния път, временно сме спрели там, където ни е довела съдбата. Нищо в това временно обкръжение не ни принадлежи, всичко е само временно. В театъра или киното не приемаме видяното за действителност, макар и да преживяваме талантливото изпълнение. Така е и в обикновения живот: колкото и убедителен да ни изглежда той, всичко това е само Майя на плътния свят. Това, което се е случило преди двадесет години, също е изглеждало реално, но къде е всичко това сега? Едни сънища на Майя са се заменили с други. Но Аз Съм с вас винаги и над плътната очевидност. Затова търсете в Мен и с Мен. Всяка мисъл за Мен е лъч Светлина в пространството. Само заедно с Мен може да се достигне. Къде ще се озовете сами? Значи трябва да бъдем заедно във всичко, за да отслабим тържеството на суетата и успешно да се борим с миражите на Майя.

1962 г. 600. (19 декември). Ако изпитанията завършат успешно, миналото не се смята от Нас за вина. Победителя не го съдят, тъй като краят увенчава делото. Ако само бихте могли да разберете какво решаващо значение има всяка победа за надземното пребиваване, наистина бихте намерили сили в себе си за неукротима воля към победа. Майя увлича в своите мрежи с илюзиите на съблазните. След тях идва внушението натрапвано от тъмнината. А след всичко това са бодилите, шиповете и острите камъни на разбитите илюзии, падението на духа и тъмнината. Да се осъзнае всичко това в Тънкия Свят е вече късно, тъй като не може да се поправи, може само да се изживява, по-точно, да се изчерпва върху себе си силата на породените от своята собствена воля енергии. Ето защо се Радваме на всяка победа на ученика над себе си. Тъй като това е освобождаване и възможност за безпрепятствен подем. Към края на живота се прави един вид равносметка на всички постижения, на всички преодолявания, а също и на това, което не се е удало да бъде постигнато. Но язвите на духа трябва да бъдат изживени и излекувани още на Земята. Всичко неизживяно ще предяви в Надземното своята сметка и ще се наложи да се плаща във всяка сфера, във всеки слой според силата и притеглянето на неочистените частици астрална материя, съхранили се и задържали се в неочистените обвивки. Приветстваме всяко преодоляване в себе си на всичко, което подлежи на очистване.

1967 г. 013. (М. А. Й.). Външните явления настъпват към съзнанието на вълни. И всяка трябва да се посрещне достойно. Колкото и да се блъскат вълните в скалата на духа, те не могат да я съкрушат, дори Майя на очевидността да показва друго. Осъзнаването на неунищожимостта и и несъкрушимостта на духа трябва да се пренесе през живота. То ще послужи и по-нататък, ще послужи много. То е необходимо за утвърждаване на проявите на непрекъснатото съзнание. Духът е безсмъртен, но човек достига безсмъртието само тогава, когато течението на неговото съзнание не се прекъсва. Живеейки изцяло в своите обвивки и отъждествявайки се с тях, той се обрича на смърт заедно с тях.

1968 г. 099. (19 февруари). И още една грешка може лесно да се избегне ако не се мисли: „колко ще съм щастлив, ако се случи еди-какво си, ако се промени моят живот и си отиде това, което ми тежи в днешно време“. Всичко това е самозаблуда - ще си отиде едно, ще дойде друго и съзнанието отново ще намери от какво да се огорчава и какво да преживява, тъй като всичко това се крие в нашето съзнание, а не във външните условия, колкото и да се старае Майя да пренесе вътрешните причини във външните условия. Тъй като това, което за едного не е добро, може да бъде добро и желано за другиго. Оптимистът и песимистът гледат на едно и също, но го възприемат съвсем по съвсем различен начин. Затова ще се учим да възприемаме живота съвсем не така, както са правели по-рано, а така, както диктува новото стъпало на разбиране на света.

1968 г. 101. (20 февруари). Хората мислят малко за това с какво непроницаемо покривало обвива съзнанието Майя. И как може да се свали покривалото, ако не бъде усетено и видяно то? Правилно считат, че земният живот на човека е само сън. Много са хората на Земята и на всеки се присънва негов особен сън. Да се осъзнае земния живот като преминаващ сън е вече достижение. Да се прекрачи с мисъл зад неговите предели ще бъде победа на духа. А да се отхвърли покривалото на Майя ще бъде свобода, тоест освобождение на съзнанието от веригите на плътния свят. Хората търсят свобода бидейки затворени в оковите на физическото тяло, но как може да се освободят от тъмницата без да излязат от нея! Как може да се преодолее тялото, без да се подчини на волята и без да се овладеят неговите желания. Привичката да се храни то и да се пои е толкова силна, че продължава и в Тънкия Свят. Продължават също и немощите на тялото и не е лесно да се освободите от тях там. Учудвате се, че отшелниците-йоги свеждат до минимум всички потребности на тялото, особено пиенето и яденето, но не мислите за това колко освобождават своя дух по този начин за Надземното Пребиваване. Внезапната смърт в разцвета на силите и здравето и всички човешки стремежи са тежки с това, че е много трудно да се освободите от тях психически в Надземния Свят. Тежко е там да бъдеш свързан със земните представи и да бъдеш безкрил. Още на Земята трябва да се освобождаваш от илюзиите на Майя, за да влезеш свободен в прекрасния свят.

1968 г. 224. (16 април). Живеете в свят на призраци, обкръжени от Майя. Всеки живее в своя личен призрачен свят. Милиарди хора и милиарди илюзорни малки светове, и също такива преживявания. И всички се различават един от друг, макар и изцяло оцветени от Майя. Но Йерархията на Светлината не е призрак. Йерархията на Светлината е огнена действителност. Основите също не са Майя, а реалност на всичките три свята. Даже тези, които са проникнали зад завесата на покривалото и са се докоснали до всичките три свята, даже те ги възприемат индивидуално и според съзнанието. Няма две напълно еднакви съзнания. Майята на плътния и на Надземния светове еднакво скрива действителността. Докосвайки Основите и утвърждавайки се върху тях се утвърждаваме върху действителността. Докосвайки се до Йерархията на Светлината и приближавайки се към Нея се приближаваме до осъзнаване на действителността. Учението на Живота е изражение на действително Съществуващото във форма достъпна в една или друга степен на настоящото стъпало на човешкото съзнание. Следователно живеейки в свят на призраци, обкръжени от Майя, все пак имате възможност и път не само да се докосвате до действителността, но и да я изучавате. Дори самият устрем да се проникне зад покривалото и да се познае действителността е показател за възможността да се намери правилния път. Пирамидите съществуват четиридесет века. Призракът не може да съществува толкова дълго. Математическите и астрономическите основи, върху които са построени пирамидите, не са призраци. Сред Майята на всички светове се извисява Твърдината на Светлината, изразяваща огнената действителност в аспектите на плътния, Тънкия и Огнения светове. Йерархията на Светлината, Владиците не са призраци на Майя. Значи в ръцете на човека се намират ключовете за приближаване към действителността. Всички велики Учения на света са носели на хората зърна от огнената действителност и все още ги пазят под тежките наслоения на последващите натрупвания и изкривявания. Всеки може да вземе в свои ръце нишката на Ариадна и да върви по нея. Но трябва да се отдалечите от себе си, тъй като личността и себелюбието са средоточие на Майя. Колко древен е Завета “отвърни се от себе си и Ме следвай”, но и колко далеч е той от разбирането на човечеството. Но ако не го последвате е невъзможно да се отскубнете от обятията на призраците и илюзиите, земни и Надземни. Какъв е смисълът да се освободите от земната Майя, за да попаднете под влиянието на надземната Майя? Казано е: “Аз Съм Пътят, Истината и Животът”. Истината не е изражение на Майя, Истината е действителност. И пътят към нея е положен с ръката и крака човешки, за да имат вечен живот вървящите след Призовалия. Смъртта също е Майя. Но непрекъснатото огнено съзнание е реализация на действителността и осъзнаване на вечността на живота, и придобиване на безсмъртие. Значи на Земята може и има възможност човек да събира и натрупва елементи на безсмъртието и да се утвърждава върху основите на огнената действителност. Пътят в Безпределността е отворен.

1963 г. 236. (8 май). Устремът определя кръга на възприятията. Ако той се съсредоточава над плътните наслоения, постъпленията могат да вървят, обогатявайки съзнанието. За астралния свят трябва да се знае толкова, че да не се попадне под неговото очарование и да не се изпада в нова Майя, а не за да се потапяш в него. Мнозина се потапят и с това се откъсват от действителността. Менталният Свят е също свят на Майя, тъй като хората обикновено живеят в призрачните <...> на мисълта и в менталния свят. Само огнената действителност освобождава от Майя. Учението на Живота не е Майя, тъй като то е Огнено Учение. Ние Сме реалисти-действителници. Понякога е полезно да утвърждаваш себе си в явленията на действителността. Например животът в даденото тяло е краен, завършва със смърт. Със смъртта на тялото свършва земната приказка и започва приказката на Надземния Свят. Затова всичко земно е като сън, проява на Майя. Мисълта определя условията на надземното съществуване. Действителна е само мисълта приложена не на думи, а на дело. Йерархията на Светлината е реална. Владиката е Реален. Общуването е реално. Неговата Близост е реална. Така утвърждавайки действителността сред призраците на Майя се придвижваме в Безпределността.

1960 г. 295. Майя на Земния свят, астрална Майя, Майя на Менталния свят – всичките са от един корен. За Майята на Плътния достатъчно е говорено. По-сложно е с астралната Майя. Тя се изявява и в Плътния свят, но в астралния се облича във форма и очите на съблазнилият се я приемат за реалност. Тези, които все нещо знаят, се възползват от незнанието на идващите от там и приемат плрашещи новодошлите облици или създават около тях призрачни форми на всевъзможни мисловни образи. Тяхната задача е да не изпуснат жертвата от кръга, който са й очертали. Виждайки по аурата слабостта на духа и влечението му към нисши прояви, те създават прелъстяващи го форми и мисловни образи, тласкайки го към съчетаване с тях и поглъщане от тях. Мнозина не издържат и се подават на отровата на изкушенията, и биват въвлечени във водовъртежите на астрала. Но маските на злосторниците могат да се смъкнат, фантомите на изкушенитео да се изгорят с мисъл и да се освободиш от натрапниците. Образите и формите, сътворявани от развъплътените, също са вид Майя, тъй като съществуват само в пространството, без да имат основа на Земята. Вътрешният свят на всеки жител на Тънкия свят, изразен в мисловните образи, също представлява Майя. Всички заблуди на мисълта са оформени там. Да сепотопиш в тях означава да се заобиколиш с това, което няма отношение към реално съществуващото. Светлината, Йерархията на Светлината, Носителите на Светлина са извън Майя. Чрез тях е и доближаването към света на реалното, който се основава на красотата.

1969 г. 022. (11 януари). Може да се обича и онзи свят, и този, и без да се стремите по-скоро да преминете в онзи просто да се стараете да обедините двата в съзнанието. Тъй като причините за много явления, случващи се в този свят, се крият в онзи и виждайки тези причини ние вече сближаваме световете. Говорейки по същество светът е един и разделението се предизвиква само от ограничеността на съзнанието и несъвършенството на обвивките. Трябва да се мисли за единството на битието. Тъй като дори делението на минало, настояще и бъдеще е условно. Относителността на времето е установена от науката. Много относителни неща има в живота на човека. Ние Различаваме действителността от очевидността. Миражът на очевидността или Майя се създава от обвивките. Ние Утвърждаваме действителността.

1969 г. 137. (Гуру). Утехата е в това, че „и това ще премине“, както ще премине всичко, което потокът на живота носи покрай съзнанието на човека. А щом ще премине, то няма и да се спираме твърде на мяркащите се вълни на явленията. Не може да се задържи нито една от тези, които са преминали, не може да се удържи нито една и от тези, които преминават сега, а и какъв смисъл има в удържането на това, което не е наше. Няма нищо наше, освен съзнанието и неговите натрупвания. Всичко останало е Майя.

1969 г. 221. (8 април). Ето, задухаха ветрове и забушува буря! Няма ли да разруши всичко, което е било създадено и събрано с такъв огромен труд? Ако зданието е върху пясък, няма да устои. Устоите трябва да бъдат непоколебими. Непоколебима е само Стълбата на Йерархията. Основите са заложени от Йерархията. Не може да се откъсвате от тях. Владиката е неизменен. Храмът на Светлината се въздига върху Камъка на Вечната Основа на Живота. Колко въплъщения трябва да преминат и обвивки да се сменят, за да се намери пътеката, водеща в живота! И колцина ще издържат изпитанията! Майя закрива действителността. Майя е сурогат на действителността. Не е просто тя да бъде разрушена. Ако нашето призрачно “аз” е продукт на Майя, то доколко трудно ще бъде да бъде отхвърлена тя! Само отвръщането от себе си ще помогне да се освободите. Препятствията се трупат като планини и изглежда, че пътят към Светлина е затворен. То това също е порождение на Майя. “Аз Съм с вас винаги”. Съумейте да погледнете зад покривалото на външната видимост. Считайте неистовото беснеене на тъмните за признание на Светлината във вас, която те нямат сили да угасят. И помнете, че “даже и това ще премине”. Защо да се натъжавате, ако всеки ден приближава към Мен? Но ще се държим неотделимо. Каквото и да вършите, в мислите можете да бъдете заедно с Мен. Мислите и чувствата трябва да се съберат около Фокуса на Светлината, иначе ще нахлуе фокусът на тъмнината. Наоколо е опасно. Само с Мен може да се устои. Затова се устремете към Мен с цялата сила на вашия дух и се дръжте неразделно. Ако Попитам: винаги ли сте с Мен, - ще можете ли да отговорите утвърдително и без колебание? Нека да бъдем заедно. И сътресенията на деня нека да не внасят пагубно разделение. Колко далеч е суетата на текущия час от Мен и Моя Свят! Съумейте да се освободите от нея, помнейки за нейната преходност. Всичко ще премине, но Аз Пребивавам вовеки.

1962 г. 393. (26 август). Тежък е товарът на неизживените язви на духа в Надземното. Той е тежък и на Земята. Само че на Земята може още да се освободиш от него, но там, в Надземния свят, това е много трудно, невероятно трудно, когато тялото е отхвърлено и когато всички енергии на духовните израстъци са изострени и усилени до предела и притеглянията на съответстващите им низши слоеве на астрала са почти непреодолими. Може и трябва да се помисли за това докато още не е късно, докато още можете да се освободите от тях на Земята. Непреодоляното на Земята ще остане непреодоляно и там, само че усилено от притеглянето на низшите слоеве, които са са ужасни заразителни. Внушенията и съблазните, понякога толкова остро натрапвани от тъмните на непротивящото им се съзнание, там придобиват ярки и видими форми, въвличащи неосвободените духове във водовъртежите на злото. Язвите на духа трябва да се преодоляват и изживяват още на Земята. При това трябва твърдо да се усвои, че тъмните упорито се стараят да раздухат всяка искрица от низши огньове и че всички отклонения от пътищата на Светлината и всички ексцесии на съзнанието се вдъхновяват от тях. Те щателно и зорко издирват слабите струни, върху които могат да свирят, дърпайки съзнанието надолу и стремейки се да го потопят във въжделения. Те са на пост и нощем, и денем, за да подхвърлят своите отровни космати топчета. Трябва твърдо да се знае кой раздухва димните огньове на низшите чувства и желания и кой ги облича в привлекателната форма на съблазнителни мисли. Стига само да има за какво да се захванат в аурата на жертвата и ноктестите лапи вече се протягат към нея, използвайки всяка цепнатина. Осъзнаването на участието на тъмните в тази работа е необходимо за освобождаване от силата на тези съблазни, тъй като съзнанието неутрализира енергиите на тъмнината, разобличавайки източника на тъмните въздействия. Докато жертвата ги приписва само на себе си, тъмнината е безнаказана и неуязвима и всички усилия да се бориш със себе си са безплодни, но щом като е забелязан каналът на въздействията и неговите активни злодеи, те се лишават от сила, тъй като са силни само докато не са разкрити, докато се крият зад някого или зад нещо, стига само да не се издадат и да не се изложат под пряк удар. Тъмнината не понася прякото стълкновение със Светлината, тъй като е безсилна срещу нея. Както светилникът, внесен в тъмнината, я разсейва, така и Светлината на духа разгонва тъмните злодеи и нашепници, когато съзнанието се обърне към, тях, криещи се зад някого и нещо. Тъмнината не понася пряко стълкновение със Светлината, тъй като е безсилна срещу нея. Но на нея ѝ е достатъчно да замъгли съзнанието, за да стане достъпът отворен и незащитен. Много усилия прилагат тъмните за да накарат да се забрави, че зад всяка тъмна вълна, изпращана към съзнанието, се крият същности на злото. Малките цепнатини са много опасни, тъй като понякога е трудно дори да бъдат забелязани, но вредата, проникваща през тях е много голяма. Майята на съблазните е пагубна с това, че изкривява действителността и прави привлекателно това, което само по себе си не съдържа нищо привлекателно. Веднага щом зад външните покривки на съблазните бъде разпозната тъмнината, те губят своята привлекателност. Затова способността за разпознаване представлява най-необходимо качество на духа. Когато тъмните ви обкръжат и затворят своя кръг, остава само изходът нагоре, към Владиката. Но трябва преди всичко да се осъзнае това обкръжение, за да стане то трамплин за засилен устрем към Светлината. Нека вашето сърце да бъде постоянно отворено към Владиката и умът – непомрачен. Тъмнината се побеждава със Светлина.

1969 г. 410. (15 август). Всичките три свята: плътния, Тънкия и Огнения са действителност - всеки в своята сфера. За пребиваването във всеки и живот в него е нужен съответстващ проводник. За свободната проява на съзнанието във всичките три е необходимо всичките проводници или тела да бъдат достатъчно оформени. От всеки от трите свята могат да се видят останалите два свята, ако степента на съзнанието го допуска. Плътният свят сам по себе си не е Майя, както и Тънкият Свят. Майя се поражда от човешкото съзнание, от ограничеността на неговите възприятия и от несъвършенството на неговите обвивки. Великите Духове, намирайки се в земно тяло, не са откъснати от съприкосновението с другите светове и Могат да се потапят в тях по заповед на волята. Стъпалото на еволюция, достигнато от човечеството, ще преминава под знака на съединението в съзнанието на всичките три свята, разединени дотогава. Колкото по-добре са оформени всичките три тела, толкова по-лесно ще бъде това обединение. В миналите векове вече има свидетелства за такова обединение в една или друга форма. Но това са били отделни случаи. В бъдеще това явление ще носи вече масов характер. Паралелно ще се развива и науката, потвърждавайки научно реалността на трите и повече състояния на материята, и това, което сега се отнася към областта на фантазията, суеверията, предположенията, свръхестественото и необикновеното ще влезе в руслото на обичайността. Познатият свят просто ще се разшири и за много явления просто ще се отворят очите. Новото Небе и Новата Земя ще застанат пред прозрялото съзнание в цялата пълнота на своя троичен аспект.

1970 г. 585. (М.А.Й.). Реалността на Финия Свят за хората в него е дори по-ярка и действителна от реалността на земния живот. Но и едното и другото са форма на Майя - земна и надземна. А фактът, че земният живот е Майя, не е толкова труден за разбиране, ако си представим колко различни са светове на дивака, философа, сарафа, поета, наркомана и подвижника. За животното, растението или рибата светът изглежда или се възприема вече по-различно. Светът на делфините е различен от света на ракообразните. Следователно всички те могат да се считат за разновидности на Майя. И само огненото съзнание може да възприеме действителността на Битието, докато обикновените хора са потопени в илюзията на Майя.