1970 г. 648. (Окт. 6). Действителността на съществуването, пречупена през човешкото съзнание, става Майя. И въпреки че Мая не е действителност, тя е двигателят на еволюцията на духа. Следователно трябва да се съобразите с нея. Полезно е и защото в калейдоскопа на преходящите явления могат да се видят елементите на непреходното, Основите, на които се основава реалността, и върху тях да се изгради ново разбиране за света. Свидетел, Безмълвно наблюдаващ света на преходните явления, не от тях, а от Вечността. Вечният живот и безсмъртието на духа не са илюзия, а огнена реалност. По този начин, сред бързия поток на голямата река на живота, човек може да се научи да различава вечното от временното и да намери истинското място и на двете в общата схема на нещата.

1972 г. 035. (26 февруари). Независимо от това, че земният живот на човека е изражение на Майя, че всички явления са временни и преходни, Майя е реална за съзнанието и има огромно значение за еволюцията на духа. И тези условия, в които се оказва въплътеният, представляват именно това, което му е нужно и му е полезно за напредъка. Всичко е преходно, но докато е пред съзнанието и го заобикаля то е явно, ярко и напълно очевидно за чувствата. Затова реалността на кармичните условия трябва да се разбира при преминаването през тях. Нека всичко това да е само сън, но тези сънища предизвикват и радост, и болка, и огорчения, и страдания, ярко преживявани от човека. Майя е действителна, макар и да не изразява действителността.

1972 г. 036. (М. А. Й.). Ще свърши земната Майя, ще започне Майя на Надземния Свят. Коя е по-ярка? По-ярка е надземната Майя, тъй като там всичко се обостря и усилва. И само в Огнения Свят се разсейват „съблазните на времето, пространството и вещите“. Човек трябва да премине през всички видове Майя, за да познае „вечната правда на Битието“.

1972 г. 096. (М. А. Й.). Тънкият Свят в дадения момент е неосезаем, него сякаш го няма изобщо, той сякаш не съществува. Очевидността е закрила действителността, и то така силно, че неотречимото престава да съществува. И точно така е във всичко останало. Майя е силна. Състезава се даже с Основите и обвива в мъгла съзнанието. В такива моменти е добре да се съберат силите за утвърждаване на несъмненото и да се разсеят внушенията със здраво утвърждаване на това, което е било дадено като свидетелство за основите на живота и на Битието. Няма да се поддадем на Майя, тъй като ще ни доведе до задънена улица и ще ни изправи пред плътна стена. В Деня на Великия Празник ще се утвърждаваме върху Основите.

1972 г. 281. Как да се съвместят хармонично Небесното и земното? Как, без откъсване от Земята в същото време да се отделя полагащото се внимание на духа? Как мрачините на настоящето да се примирят със сияйните перспективи на бъдещето? С постоянно помнене на най-нужното. Всичко, което ни обкръжава, не е наше. Нашата родина и дом не са тук, а там, в Надземния Свят. Тук ние сме само гости, по-добре да се каже - пътници. “Само разбирането на пътя съответства на земното пребиваване”. И тогава може да не се привързвате нито към мястото, нито към дома, нито към вещите. Всичко е временно и всичко не е наше. И даже отношението към собственото тяло ще стане друго. И то също не е наше и също е временно. И към болестите и немощите му можете да се отнасяте по друг начин. Майя е реална и в същото време тя не не е действителност. Пълна аналогия с миража - и го има, и го няма. Когато мисълта се пренася в областта на духа, съзнанието получава здрава основа и опора.

1971 г. 103. (Фев. 17). Очевидността може да се отнася както за плътния, така и за Тънъкия свят. Очевидността на Тънкия свят може и да не съществува за земното съзнание, но и обратното е вярно. И двете очевидности би следвало да се съчетаят хармонично в съзнанието. Над тях е огнената Действителност. И двете очевидности като породени от Майя на съответните светове, не могат да претендират за действителност. И все пак с тях не можем да не се съобразяваме, защото човекът непознаващ действителността живее в тях. Земната очевидност е много реална. Не може да я отричаме, защото нея я има. Но трябва да се разбира преходната й природа и да се знае, че тя не е нищо друго освен Майя – това ученикът следва да научи от опита си в живота. Именно самата същност на Майя трябва да прозре духът, уповаващ се на Основите. Основите не са Майя, а се явяват траен фундамент върху който да бъде построен домът за духа. Те са непреходни и не зависят от Майя на двата свята. В каквото и обвивка или тяло да се намира човек, Основите остават непоколебими. Йерархията на Светлината не е Майя, а огнена действителност. Оставяйки плътното си тяло, напредващият ученик вижда ясно цялата преходна природа на земното съществуване и е подготвен за да не бъде съблазнен от илюзиите на Тънкия свят. Царството на Светлината не е от този свят. Не е и от астралния свят, но е по-високо. Задача на ученика е да се издигне над илюзията на всички светове, в каквато и обвивка да се намира и да се докосне до действителността на Висшите Светове.

1971 г. 113. (Фев. 21). Очевидността на плътния свят, очевидността на Тънкия, действителността на плътния свят и на Тънкия – как да ги отличим една от друга и да не се оплетем в мрежите на Майя, ако от известна гледна точка това е целия проявен свят, Великата Игра на Майката на Света! Разореният банкер потънал в Майя на отчаянието в плътния свят. Умиращият злодей, потопен в ужаса на извършеното и преживяващ го ярко в Надземния Свят, потопен в Илюзията на астрала. „Фабрика несътворена на Земята”, но построена в Тънкия Свят, и други построения от по-висок ментален порядък – това вече са явления на умствения свят. И всичко това е пламенна Илюзия.  Но Великите Духове, намиращи се в земно тяло или на други планове, в други тела, Могат да видят действителността на всичките три свята. Каква е тя? Кой може да каже, ако дори и Архатът никога не Утвърждава своето всезнание, разбиране и въздесъщност. Очевидността и действителността са крайности, два противоположни полюса на едно цяло. Човешкото съзнание постепенно се придвижва от единия полюс към другия. Всезнанието, разбирането и всемогъществото – това е най-високия връх на духовните достижения, недостижим нито на Земята, нито в надземните Светове, тъй като Безпределността няма завършек. Но пътя на възкачване към този връх е прокаран от Носителите на Съкровенното Знание, които са Преодолели заблуждаващите миражи на Майя и са Познали огнената  действителност в границите достигнати от всеки от тях. И ученикът следва да се устреми пламенно към това да отхвърли „парцалите на лъжливите привички” и да ги замени, доколкото му позволяват силите, с разбиране за действителността, както и да намери в себе си сили да каже в критичните моменти от своя живот с възможно най-голямо разбиране: „Майя, отстъпи”.

1971 г. 341. (Июнь 7). Несъзнателното безсмъртие на човека се проявява в това, че той е следствие и носител на всичко наслоено от изживяванията му в миналото. Наистина, невинаги тези наслоения могат да намерят израз изцяло в настоящето, но така или иначе човек е израз на своето минало и строител на своето бъдеще. Затова, без значение че земния живот е като мимолетен сън, без значение, че е Майя на плътния свят, значението й за човека е огромно и особено важно. Рушат се царства и велики народи, даже цели раси биват забравяни – всичко, което са достигнали и отнесли със себе си, е забравено заедно с тях. Тази двойствена преходност на всичко земно, краткостта на земния път и в същото време ценноста му за еволюцията на духа, следва да се разберат и усвоят практически и да не се влага в обичайния живот това, което в него го няма, при това помнейки, че друг път за възхождение и растеж на духа за човека няма. Оттук и ценността и значимостта на сътвореното от човешки ръце и тези форми на обществен живот, които човекът създава. Човешките творения се разрушават и умират във времето, но техните тънки форми продължават своето съществуване в пространството и изпълвайки аурата на Земята. Смисълът на зеното съществуване на човека е дълбоки значителен, ако бъде осъзнат.

1971 г. 368. (Июнь 19). Действителността и Майя са двата полюса на едно цяло. Мъдростта се постига чрез природата на Илюзията. Съзнанието се движи от полюса на Майя към полюса на огнената действителност. Движи го Майя чрез редуване на своите съновидения. Те сами по себе си не се явяват действителност, но самата Майя е действителност и нея хората живеят. „Миражът не изразява действителност, но е действителност”. По същият начин и Майя. Възниква въпросът: как може миражът на Майя да бъде двигател за духа? Но даже в обичайния си сън човек чувства и преживява, и понякога така ярко, че се събужда в студена пот. Движеща сила са емоциите, преживяванията, изпитвани от човека и всичко това, което изпълва земния му живот. Обичайните сънища бързо преминават и се забравят, както отминават и дните от земния живот, заменяйки се с все нови и нови сънища. Разбира се за въплътените те са реални и се преживяват ярко. Но къде са те сега – това, което е било преди сто години или повече? Като бързо отминаващ миг е земния живот пред безпределността, и не е сравнима даже с надземното пребиваване. Но ценността и е голяма, защото тя учи човека как да постигне Истинската действителност. В робски вериги живее човекът на Земята. От тези окови на плътния свят го освобождава познаването на Истината. Казано е отдавна: „Познайте Истината, и Истината ще ви направи свободни”. Не може да се освободи човек, докато не осъзнае своето робство и не се устреми към свободата. Физическото тяло е подобно на тежък скафандър с пет отверствия за контакт със земния свят. Много от намиращото се зад тези отверствия (зрение, слух, обоняние, осезание и вкус) не съществува за съзнанието. Науката упорито се опитва да раздвижи тези ограничаващи рамки и в много случаи е успяла. Но областта на непознатото е все още огромна, защото Безпределността е невъзможно да бъде позната докрай.  Еволюцията е дала на човека науката за центровете и възможностите за непосредствено опознаване с тяхна помощ. Майя ще бъде принудена да отстъпи пред отворените центрове и да предаде своите позиции една по една. Огнените центрове на човека ще му позволят, когато започнат да действат, да подходи и към изучаване на действителността, да разбере същността на Майя и да се освободи от властта й над съзнанието.

1971 г. 726. (Нояб. 24). Изхабяването и натрупването на Агни произхождат основно от дребните неща в ежедневието и малките житейски дела. По тази причина малките неща се нуждаят от особено внимание. Поведението на човека се проявява във всички аспекти от живота. И постоянният контрол над енергиите на организма е необходим за да се въведе в ред разхода на психична енергия. Може да се дразним, огорчаваме или безпокоим напразно. За всички тези емоции се хаби ценна мощ. А можем и без тях - без тези ненужни изживявания. Нищо не може да съкруши духа, защото той е нерушим, а още повече дребните чувства и въображаеми страхове. Майя е многообразна и поредните самозаблуди не е необходимо да заблуждават пътуващия по Великия Път. Колкото и ярко и вълнуващо да е плътното обкръжение, то моментално ще изчезне и ще загуби властта си над съзнанието, след като човек се освободи от своята плътна обвивка и встъпи в Тънкия Свят. Така че реалността на плътния свят е условна. А след като това е така, то не трябва да й се дава власт, защото може ли да допуснем духът ни да бъде завладян от призраци. Даже и златото не може да освободи човека от властта на Майя, а по-скоро обратното – ще го въвлече в нейните примки. А ни се струва, че то дава и външна независимост, и свобода на предвиждане, и избор на занимание, и други възможности. Но и свободата, и привързаността са в духа. И никой, и нищо не може да даде желаната свобода на човека, ако духът му е привързан с непознавае на Основите на живота. Основите на живота съдържат в себе си Истината. Отдавна е казано: „Познайте Истината, и Истината ще ви направи свободни”. Така не някъде отвън, но вътре в човека са скрити възможностите за живот в робство или в свобода.

1961 г. 504. (30 ноември). Да се учи винаги, навсякъде и на всичко, което е нужно за далечния път, е свойство и особеност на ученика. Животът е училище, най-доброто от всички съществуващи училища и възможността да се учите от него е безпределна. Учителят дава уроците, необходими за усвояване и учи на действителността с ярки примери. Иначе как ще се отличи действителността от очевидността и Майя от същността на живота? Именно Майя и представлява най-яркия пример за преходността и временността на сънищата и илюзиите на плътното съществуване. Те упорито утвърждават себе си, показвайки своята очевидност, но многоопитният пътник по пътя в Безпределността ще каже, че всичко това е Майя. Но Учителят не е Майя и Неговото Учение не е Майя. Не са Майя и Законите на Космическия живот, не е Майя и целта, към която върви въплътеният. Йерархията на Светлината не е Майя. Не е Майя и всичко това, което Ние Наричаме основи на Учението на Живота. Затова и ги Наричаме основи, защото в мъглата на илюзиите на измамната Майя може да се опреш върху тях, може да стъпиш върху тях и превръщайки ги във фундамент на живота никога вече да не се отделяш от тях. Сред постоянно изменящите се явления на външния свят, а също и на мислите и чувствата на човека, те са непреходни и здрави. Те са еднакво нужни и на земята, и в световете. Без тях човек прилича на сламка в бушуващото море. Затова Казвам - утвърждавайте основите. Даже знанията за земята са преходни, но основите са вечни. Върху тях се изгражда Космосът, върху тях се гради еволюцията на човечеството и всичко, което се намира в нейния поток. Цялото бъдеще на планетата се строи върху тези основи. Затова Казвам: пазете основите. Те не могат да бъдат разрушени. И Слънцето, и Луната ще преминат, но не основите. Те могат да останат извън разбирането на човека, но самите те остават с цялата си нерушима и непоколебима правда за истинското вечно и извънвременно битие. Изучавайте основите, тъй като върху тях се лежи Камъкът на вечната основа на живота.

1963 г. 093. Стражите на Прага са силни. Те предизвикват от дълбините цялата неизживяна мътилка от сиви натрупвания. Но е добре в този момент да се осъзнава, че това е изпитание; в този, а не после, когато падението се е осъществило. Да се види врагът, да се разбере врагът, да се посрещне врагът лице в лице и да се преодолее. Често зад външната форма на съблазънта не се вижда нейната същност и често се забравя, че това е само изпитание. Тъй като това е също Майя. С всеки порив на могъщия устрем нагоре предизвикваме към себе си мощна вълна от стихийно противодействие, равно на силата на порива. В това е и трудността на преодоляването. Но силата на стихийното съпротивление се побеждава с ритъм. Поривът, извършен повторно, установява ритъм на устрема. Най-напрегнатият ритъм побеждава всичко. Но какво противодейства толкова упорито и яростно вътре? Това е личното “аз” със своите минали натрупвания. Личността е временна, но нейните натрупвания са отдавнашни: земни, кармични връзки от миналото, влечащи назад. Скандите са фактор от настоящето, но са създадени в миналото. Личното е проява на даденото въплъщение, но неговите корени са в миналите въплъщения, затова и астралът, като средоточие на миналите желания, тенденции и импулси, носителят на личното “аз”, е толкова упорит -. Стражите на Прага - какво всъщност представляват те? От миналото пред вътрешното око се изправя, облечена в ярката форма, мисълта, с която някога се е съчетавало съзнанието. Тази ярко картинна мисъл предизвиква по асоциация цял ред други подобни и се усилва и подгрява от новите импулси на астрала. От миналото се изправя сянката на забравените действия, както мислени, така и фактически. Това кълбо, наситено с енергии вложени в него от собствената воля, закрива собствения хоризонт на съзнанието, изисквайки условия за проява в плътното. Дугпа (синоним на злото, на тъмнината), криещи се зад него и раздухващи неговите димни огньове, са невидими за окото, но силата на това космато кълбо, въздействащо на всички проводници, е твърде осезаема. Стражите на Прага са застанали в целия си ръст, за да не пропуснат по-нататък. Много важно е да се разбере смисълът на протичащото стълкновение и неговата цел. Това е поредното изпитание пред новия подем. Когато в самия разгар на борбата умът не е затъмнен от неразбиране и не е въвлечен във водовъртежите на астралния вихър, стълкновението протича с очи отворени за ставащото и дугпа не могат да се скрият зад тези илюзорни образи, раздувани от тях. И победата става възможна. Врагът и неговата сила трябва да се познава. Винаги се изпраща според силите. И винаги избира най-болното и уязвимо място. Но нима е възможно да не се победи? Последните опити са най-ярки. Призовавайте Мен, когато силите започнат да отстъпват. Ще победим, но трябва да се знаят силите на врага.

1965 г. 182. (31 май). Приятелю Мой, пространството на другите измерения представлява все същото пространство наоколо, само че се изменя апаратът или проводникът, с който се ползва съзнанието, видоизменяйки на свой ред и самото съзнание. То става малко по-друго. Много трудно е да се предаде същността на това видоизменение, прилагайки обикновения език, тъй като се налага да се говори за необикновеното, нямащо еквивалентни понятия на вашия език. Няма горе и долу, но те съществуват; няма тук и там, но те съществуват; няма далече и близко, но и те съществуват; няма днес и утре, или вчера, но и те съществуват. Всичко е тук и навсякъде. Няма време, но има последователност на явленията, подчиняваща се на мисълта. Всичко се движи от мисълта, нямаща продължителност във времето, но в същото време сякаш създаваща тази продължителност. Няма физически усещания, но те съществуват; няма физически предмети, но те съществуват, обкръжаващи човека и в същото време не проявяващи свойствата на предметите от плътния свят. Има свят ярък, цветист, подвижно пластичен, поддаващ се на въздействието на знаещата воля и непреодолим и тъпо инертен - за сляпата воля. Няма две представи за това пространство, сходни помежду си, макар законите на пространствата на другите измерения да са неизменни и постоянни. Всяко съзнание възприема по своему чрез своето индивидуално разбиране. Границите между Светлината и тъмнината са явни, но са различни възприятията на пребиваващите в сферите на Светлината и тъмнината. Възприятията се обуславят от Закона за съзвучието. Законът е еднакъв за всички сфери, но постъпленията в съзнанието са напълно различни. Даже на Земята двама човека, наблюдавайки едно и също явление, могат да го възприемат напълно различно. А там това различие се изостря и задълбочава безкрайно, тъй като същността на получаваните впечатления се определя от съзвучието. Съзвучните съзнания получават повече или по-малко близки впечатления, но и те се различават също. Реалността, по-точно илюзията на новия свят ще създаде този проводник, чрез който ще действа съзнанието, което, възползвайки се като проводник от физическото тяло на Земята, създава илюзията на плътния свят. Във Висше разбиране всичко е само Майя. Майя, създавайки илюзията за различните светове, олицетворява със себе си реалността. Именно в пространствата на другите измерения като никъде другаде е нужно умение и знание как да се обединят противоположните полюси на единната вещ, тъй като чрез съзнанието те могат да бъдат видими едновременно. Така например началото, развитието и края на деянието, извършено на Земята, могат да се преживяват едновременно и цялостно, не разделени от време или продължителност. Разбира се, всичко това е необичайно за обикновеното съзнание и за привичното земно мислене, затова е толкова трудно да се говори за него. Но все пак някой нещо ще разбере и ще си състави нужните заключения.