274.(3 ноември). Макар че човек е постоянен обект на своите и чуждите внушения, той не умее, а главно не иска да се възползва съзнателно от този метод на въздейстие. Смятат, че за внушението са необходими някакви специални условия и напрежение, макар че всичко това е извънредно просто. Най-лесно от всичко е да се пребориш чрез внушение с привичките. Например, прииска му се на човек да запуши, или да си пийне, или да се подразни, или да продължи да прави хиляди ненужни и вредни неща. Как да се освободи от тях? С внушение, тоест с помощта на самовнушението. Трябва да се избере спокойно време, когато никой не пречи и да се съсредоточи мисълта върху това, което иска волята. Трябва да се създаде отчетлив образ на желаното действие и да се потопи в подсъзнанието с мисълта, че когато дойде моментът да се действа, ще действа силата, вложена в желания образ. През време на мисленето трябва да се помни, че  в момента не ти се иска нито да пушиш, нито да пиеш, нито да се дразниш, че това действие се отнася за бъдещето, а в този момент не трябва да се отказваш да пиеш и не трябва да се отказваш от нищо, и не трябва да се бориш с нищо. Трябва да се заложи в дълбочината на съзнанието ясната, отчетлива и силна мисъл, че желанието за алкохол, никотин или дразнение няма да възникне, когато обикновено възниква и че внушението подсича това желание в самия корен. Необходимо е само силата на мисълта за това да превъзхожда силата на желанието за привичното действие. Такава сила е възможно да се прояви, защото искушението да се подчиниш на силата на привичката ще възникне по-късно и в момента на внушението не е необходима енергия за борба със самата привичка. По този начин е възможно да се събере нужната сила за противодействие срещу вкоренената привичка и желанието да угодиш на своята слабост може и изобщо да не се появи, когато настане времето тя да се прояви. Но трябва да се вложи цялата сила в мисълта на внушението.   Вместо безплодни мечти за освобождаване от нежеланите привички, за самоусъвършенстване, за възпитание на характера и волята, вместо всички тези безплодни опити, може да се използва по-полезно времето за съзнателно и ефективно прилагане на метода на самовнушение. Късно е да се бориш с изкушението и слабостта, когато те се проявят вече в действие. Обикновено такава борба е непосилна. Но когато в тишина и мълчание, не измъчван в този момент от силата на привичката, човек събере цяата си мощ и я насочи към унищожаването на загнездилия се в неговата същност израстък на духа, кристализирал във формата на тъмен мислен образ на привичка, то огнената сила на съсредоточената сила може да я разруши до корен.  Повтарям, не в момента на проявяване на нежелателната привичка, слабост или изкушение трябва да се бориш с тях, а тогава, когато тяхната сила се намира в бездействие. Защото човек не пие и не пуши, и не се дразни постоянно. И моментите на покой ще бъдат най-благоприятни, тъй като силата на внушаемата мисъл ще бъде насочена  не за борба с изкушението, изправено в целия си ръст, а към неговата изкристализирала форма, впита в аурата на страдащия от дадената привичка човек. Полето на приложение на внушението е широко. То може да бъде приложено не само за изкореняване на нежеланите привички, но също така и за затвърдяване на желаните качества. Колко добри мисли и мечти са били предназначени за едно или друго качество на духа и все пак желаното не е било утвърдено. Грешката е била в това, че не е било приложено самовнушението. Трябва да се усили въздействието на мисълта с прилагане принципа на самовнушението. Може да се добави при това, че когато човек се научи да внушава на самия себе си необходимите мисли, то и другите хора ще се подчиняват лесно на въздействието на неговата мисъл. Но трябва да бъдем много внимателни с това въздействие, тъй като то е оръжие с две остриета и обратния удар не може да бъде избегнат. Чуждата воля е свободна и да се посяга на нея е недопустимо. В момента на въздействието могат да се съберат всички отрицателни свойства на изкореняваната привичка, за да се предизвика по-голяма сила за противодействие на тази привичка. Тя трябва да бъде не подтисната, а изкоренена и заличена от аурата на носителя й. В Надземния свят привичките са като вериги на каторжник, прикован към вагонетка или към стената на затвора. Борбата с тях се води в името на свободата на духа. Може да се използва плодоносно свободното време за тази борба. Волята ще укрепва с всяка победа. Няма предел за развитието на огнената воля. Няма предел за растежа на могъществото на духа. Но трябва да се започне, трябва да се стъпи върху пътя за развиване на тази огнена мощ. 

Грани Агни Йоги 1960 г.