СВЕЖДАМ ГЛАВА  ПРЕД ПОДВИГА И ПАМЕТТА НА ПОЕТА И ГЕРОИТЕ!

 

 

 

sekirata Na velikia Botev Jiv si ti

2-ри юни ПОКЛОН ПРЕД ПОДВИГА НА ХРИСТО БОТЕВ!

ВТОРИ ЮНИ -ДЕН НА ХРИСТО БОТЕВ И НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА И НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

Слънце пече, вятър няма

във родна Земя лъжа,измама

пълзи, залива ни като смог,

затрива мой мил народ!

Дете крещи,птица пищи

в усое,в зелена гора,

предател на народ мучи,

катобик разярен,о,не,свиня

в свинарник рови,грухти,

дребна душица,клюкар слухти!

А там във Балкана лежи юнака

прострелян нелепо от гад в трънака,

месецът дори затъми,

звездата на Ботев се скри!

Скри се,но днес пак изгря

в моята родна,свидна Земя-

робска била,но има сила

там на небето,изпила

горчивият сок на съдбата,

аз продължавам...борбата!

 

sekirata Na velikia Hristo Botev

 

 

sekirata Duhut na Botev topli sgriava

ПРЕКЛАНЯМ СЕ ПРЕД БОТЕВ И ПОДВИГА МУ,

ПРЕД НЕГОВИЯТ ПОЕТИЧЕН ТАЛАНТ,

БОРБА И САМООТВЕРЖЕНОСТ, ПАТРИОТИЗЪМ!

ОБИЧАМ ТЕ, ХРИСТО БОТЕВ!

АКО МОЖЕШ СЪБУДИ СЕ,

ЗАЩО И ЗА КОИ ТОГАВА БИ СЕ?!

 

 

sekirata Poklon pred podviga na Hristo Botev

 

 

 

sekirata Hristo Botev

 

 

 

 

sekirata Na Hristo Botev

 

 

 

 sekirata Kude si Botev?

 

 

 sekirata Tursia duhut na Hristo Botev

 

 

 Признават ли те, Ботев, я кажи...

"умря сиромах за правда" ....разкажи,

"от сън дълбок се събуди",

в бой народа си стресиран поведи!

Забравят те велики ми поете,

на туй се радват враговете!

 

Поетът живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.

 

В  ТАЗИ СТРАНА С ТОЗ  НАРОД И УПРАВЛЯВАЩИ

БОТЕВ Е ЕДИНСТВЕН И НИКОГА НЯМА ДА СЕ РОДИ ТАКЪВ, КАТО НЕГО!

НИКОГА,НИКОГА,НИКОГА,НИКОГА...!!!!!!!!!!!!!!!!!!

"Мечти мрачни, мисли бурни

са разпнали душа млада...

-----

Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?"

Христо Ботев

 

 

«В РЕДОВЕТЕ  НА БОРБАТА ДА СИ НАЙДА И АЗ ГРОБА!»

 

куршумът не е турски Ама сигурно ли е? Нима?!

 

Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, (роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, загинал на 1 юни 1876 г.- български национален герой, революционер, поет и публицист.

 

Привечер на 20 май (1 юни нов стил) 1876 година, когато сражението е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира на място. Tова става в подножието на връх Камарата в Стара планина. По решение на група революционни дейци начело със Захари Стоянов за дата на празнуване се приема 2 юни.

 

 

 

Защо е изстрелян само един патрон, само по Ботев,

 

а българите с Ботев са били четирима

 

изостанали от четата?

 

Ако Ботев е прострелян в сърцето, е имало и втори изстрел в главата. Засада е дебнела поета да се изправи и стане лесна мишена. После още един куршум е довършил пъкленото дело. За всеки случай, както го правят професионалните убийци.

 

Останалите трима от щаба –Обретенов, Апостолов и Перо след смъртта на Ботев не оглеждат местността, нито пък се укриват, знаят кой е стрелеца, че за тях няма никаква опасност. Изобилие на кръв след изстрела, което означава че  е стреляно от близко разстояние. След смъртта на Христо Ботев тримата не съобщават на четниците за смъртта му ?! Изоставят трупа –гол, ограбват го…Смъртта  е настъпила привечер, имали са време и далече от турците да то погребат, като войвода!

 

Пак с един куршум , и пак в сърцето е убит и Перо –свидетелят на убийството на Ботев!

 

Лъжите на Никола Обретенов-

 

Не Ботев ги приканва да приседнат до скалата да решават…само с един член от щаба, а Обретенов!

 

Не Перо, а Обретенов е укорил Ботев за решението му за спиране на боя и оттегляне. След смъртта на Ботев негов законен наследник и водач на групата става Никола Обретенов, а Перо Херцеговинът е онемял от престъпното дело на другарите си и изгубената едничка надежда за спасяване на своя живот. Затова не Перо „съветва“, а Обретенов „нарежда“ „да приберат всичко от Ботйова“

 

Днес тази повтаряща се случайност ни напомня за криминалния роман на Джеймс Хадли Чейс „Свидетели няма да има“…

 

Няма нужда да продължавам, защото така от нашите бе предаден и Васил Левски, Капитан Петко Войвода изгни в мазето…, Н. Й. Вапцаров разсрелян с разрешението, че не бил поет да гние доживотно в затвора от двете чавки –Елисавета Багряна- любовчийката разбила сърцето на Йордан Йовков и бебешката драскачка на стихове Дора Габе и още, и още наши ГЕРОЙ!

 

Ако бяха живи пак някой от нашите щеше да ги предаде и убие! Това е ,такъв народ сме, затова и няма да ни има, запомнете го от мене –А.Х.Т. sekirata cekupama

 

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г.-/стар стил/ в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев — „Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. Май 1876 г. — вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на вр. Вола във Врачанския балкан.

 

Личността, животът и творчеството на Христо Ботев могат да бъдат изразени с една дума: БОРБА! Борбата за Ботев се диктува от епохата, в която живее. Най- общото определение на тази епоха е: национално робство, политически гнет, социална експлоатация. Това е време, в което личната съдба е само едната страна на народното нещастие, защото се касае за унищожението на една нация, за лишаването на един народ от всички форми на самостойно държавно съществуване, за собствено културно развитие.

А историята се повтаря… НО къде е Ботев?!!!

 

На Вола нека птичка пее

и Дяволът да онемее!

Дървето, храстите, листата,

гората, птиците, полята,

всичко прегръщам и се моля-

Ботев,нека да е твоя воля!

Събуди народ изстрадал,

завърни народ избягал.

Дай му сили,вяра, мощ,

ако трябва пищов, нож!

 

 

Който не ми вярва ако ще,

сърце ми болката ще изреве

и ще проклина ,че се е родило

да страда да търпи и гнило

общество, порядки разни,

и продажници омразни!

 

ВСИЧКО СЕ ПРОДАВА

А БЪЛГАРИЯ ВСЕ СТРАДА,

СТРАДАТ И ТАКИВА КАТО МЕН

И ДОРИ ДА ПЛАЧАТ ВСЕКИ ДЕН

НЯМА КОЙ ОРЪЖИЕ ДА ХВАНЕ,

ВСИЧКО СИ ОСТАВА КАТО ЛАНИ....

 

"Бог не наказва когото мрази!"-

каза го Ботев и отсече,

а днес и секирата рече-

Очи плачат, душа стене,

затънали сме вси до колене,

за троха хляб треперим днес

и чакаме от някъде добра вест.

Стоим и молим се

за дни по добри,

но нищо не вършим,

бием се в гърди,

кой какво имал,

кой взел, кой дал,

танцьори нещастни сме

в маскиран бал.

Стоим и молим се

за помощ отдалеч,

примирени, не борим се,

търпиме сеч,

боледуваме и полудяваме,

купуваме се и се продаваме!

Парата във култ издигаме,

не се раждаме, умираме

отчаяни, мачкани до последен дъх.

Българинът можеше да бъде пръв!

Можеше, но не можа да сколаса

да дигне глава, змия опаса

бедно сърце, изстрадало, клето.

Кой наложи нам това вето?!

Нима Ботев не ни показа...?

Нима Левски не ги смаза

онези чужди, бедни душици

предатели наши за дребни парици?

Сирените вият,

юнско слънце пече,

в гърди се бият човеци менте.

Къде си Ботев,

събуди се, стани,

дай сила, надежда

и нам поведи

по нов път чист,

дай любов и мощ

на народ омагьосан

от едно време йощ.

Сълзи си сбирам,

за кой път умирам,

с душа раздрана

Балкан ще хвана,

с животните, с птиците

ще живея там,

ще ме разберат по добре. Знам.

 

Ти си във мен, аз съм във теб

заразена от твоята борбеност, дух

и днес втори юни плача за теб,

двойници имал си,заболя ме,чух…

Робството турско и американско ,

мъката,болката ,теглото канско,

няма го нийде по белия свят,

скараха ни дори с руския брат!

Ти помниш, знаеш всичко от тогаз,

в тъмното светеше и издигаше глас,

но и на тебе видяха ти сметката,

оживява в мене на Вола гледката!

Чалми разни,чуждица омразни,

луди,зомбирани и продажни

души празни  ни дирижират,

геноцид  на тепсия сега ни сервират!

И днес както винаги викам те аз,

изпитвам болка и студ, мраз,

няма ли как, как да възкръснеш

и мозъци болни с куршум да пръснеш?

Падам и ставам, свалена,не повалена,

на теб вярна оставам над пошлото извисена!

 

 

Ти едничък ми остана,

но как да хвана днес Балкана,

свободата си как са запазя,

честта и името си да опазя?

Сред чуждица аз живея,

как да пея, да се смея,

неразбрана си оставам,

падам, ставам, не се давам!

Да целуна твойто чело

па дори на сън и смело

в този ден да се изправя

искам, няма да оставя

твой завет и мъдро слово.

Не искам нищо наготово!

Приспаха те во век предатели,

предадоха те и приятели

и"ней"дори не бе ти вярна,

съдба злочеста и коварна!

Само в тебе вярвам,братко,

ще го кажа точно,кратко-

Приеми ме в твоя свят,

дай ми сила,дух корав!

Не ще спра да се боря,

не ще хленча и се моля,

не ще спра да пея,сричам,

по Ботевски да те обичам!

 

 

 

Седя на прага, търся те с очи,

знам няма те,о, Господи!

Ботев, няма те и теб,

Левски…всичките по ред.

Отдадохте живота свой

за страхлив и търпелив народ,

до кръв останахте му верни в бой

и защитихте вяра,род!

Радецки пори днес водите

на Дунав, мои са мечтите,

а Вола пее свойта песен,

о,Ботев, лято не е , есен

опари ни като листа,

зависими сме и деца

на славния хан Аспарух,

пълним нечий чужд търбух.

Зомбирани и омагьосани,

заклеймени и жигосани,

като в магия черна, зла.

Къде си Ботев, дай ръка

на братя свои и сестри,

във бой последен поведи!

 

 

Слънце пече, вятър няма

във родна Земя лъжа,измама

пълзи, залива ни като смог,

затрива мой мил народ!

Дете крещи,птица пищи

в усое,в зелена гора,

предател на народ мучи,

катобик разярен,о,не,свиня

в свинарник рови,грухти,

дребна душица,клюкар слухти!

А там във Балкана лежи юнака

прострелян нелепо от гад в трънака,

месецът дори затъми,

звездата на Ботев се скри!

Скри се,но днес пак изгря

в моята родна,свидна Земя-

робска била,но има сила

там на небето,изпила

горчивият сок на съдбата,

аз продължавам...борбата!

 

Там високо във Балкана

жив во веки той остана-

буден ум, борец, бунтар,

велик поет, любим, другар!

Съдба ли бе това човешка?

Дали не е на Господ грешка

велики българи да мрат

за чужда паплач, наша смрат?!

Боли сърцето, но кръв няма,

а искам правдата голяма

България днес да залее,

врагът чужд, наш да онемее.

Във името на Ботев, Левски...

бих направила на трески

продажниците наши сиви,

души без чест,мутри, горили!

А там на Вола птиче пее,

слънце жарко пече, грее,

но на мен ми е студено!

Стига -Стоп!Дайте-Зелено!

Защо България се спира

по пътя и нагоре, мира

не дава се на души чисти

със буден ум, борбени?!Глисти

изяждат българското днес!

О Боже, стига болка, стрес!

Събудете се герои,

с вик раздирам нощта, мои

братя мили и сестри!

Ти чуждица, мръсна сган-умри!

А продажници вий клети

не за вас са тез куплети,

дето майчино погазихте

и на Дявола в крака лазите.

Посегнахте на мой народ,

обричате го на хомот,

заради лична вам изгода!

Не се предавам,ще се боря! Мога.

 

 

Прости ми, Ботев, че не мога

да те защитя до край,

прости ми, но Родината ми,

вече не е оня рай!

Поганци газят род, земя

на Аспарух и Симеон, нима

ще си изчезнем от света

поциганени без слова,

погазили език, култура,

със бели денс кючек, халтура…?!

Прости ми, Ботев, но не мога

с простотията да се преборя,

от глад или от що за Бога,

българинът се предаде,боря

се но защо ли, докога,

неразбрана съм, сама?

Дай ми сили и кураж,

не секира, не мираж….

Искам да ме подкрепиш,

над мен, народа мой да бдиш.

Прати ми, Ботев, блага вест,

таквиз кат мен са малко с чест

и задушаваме се, братко!

По чело те целувам  сладко.

Българка ще си остана,

макар от своите презряна!

 

Поетът живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.

 

 

sekirata recetira "Borba" na Hristo Botev

 

Духът на Ботев не умира,

но лошото във теб прозира,

човече злобен, завистлив,

а искаш Господ милостив!

Плюеш по Ботев наш герой,

не си българин, не си свой,

а платена си душица,

крадеш със циганина жица,

но жица туй не е, а е Бъгария,

която Господ пази, слави я!

 

 

стихове  клипове за Христо Ботев А.Х.Т.  sekirata cekupama

 

Лято беше,

писък на птица,

нейде  виеше вълчица,

изстрел и куршум в целта,

падна Ботев във калта –

кал от зли души, бедни

и за наш народу вредни!

Героят те не измърсиха,

въпреки че се покриха.

Неразбран остана той,

непризнат, един копой

дръпна спусъка и край.

Бог прие героят в рай!

Седя на камъка студен,

Ботев вперил поглед в мен,

небитието оживява,

духът на Ботев топли, сгрява.

Балканът плаче, слънце грее,

дали звездата ще изгрее

на тоз народ изстрадал, мой,

без Ботев – революционер, герой!

 

 

sekirata Subudi se narod moi

 

sekirata Prirodata brani si pravata

 

 

 

 

sekirata Plache Zemiata

 

 

 

5G kulite

стихове музика текст изпълнение- Анита Христова Трифонова sekirata cekupama

 02 юни 2021.,Плевен

Анита Христоваа Трифонова