МИСТЕРИЯТА "ЕНЬОВДЕН"

На 24 юни отбелязваме Еньовден. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Отнемане на плодородие от чужда нива или добитък. За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуала се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който ѝ е поръчал „краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. На Еньовден празнуват имената: ЕНЧО, ЕНЬО, ЙОАН, ЙОАНА, ЙОАННА, ЯНА, ЯНАКИ, ЯНЕ, ЯНИ, ЯНИНА, ЯНКА, ЯНКО, ЯНЧО, ЯНКУЛ, ЯНЧУЛ, БИЛЯН, БИЛЯНА, Билян, Биляна, ДЕНА, ДЕНКА, ДЕНИЗА, ДЕНИС, ДЕНИСЛАВ, ДЕНИЦА, ДЕНИСЛАВА, ДЕНКО, ДЕНЧО, Дена, Денка, Денко, Деница, ДЕЯ, ДЕЯН, ДЕЯНА, ДИЯН, ДИЯНА, ДАЯНА