ТО НЕЩОТО НЕ ИДВА БЕЗ НИЩО

Не ме е страх от земетръсите, от наводненията, 
от природната стихия и бедствията.
Не ме е страх от кучетата, от кърлежите,
хлебарките и всякакъв вид животни плъзнали за проклетия
в особено големи количества. Страх ме е от хората,
човеците. От злобата, завистта, алчността, бездушието
и желанието за мъст. От коварството и подлостта,
от материализирането на душите, от липсата на всякакви
духовни ценности, от липсата на желание за просвета,
прогрес,развитие, естетика и етика в отношенията,
от липсата на онази истинската любов и обич.
Но вече спря да ме е страх и от това,
и от онова,което ни направи толкова безлични,толкова...умиращи!
Не се и питам дали ни продадоха или сами се продадохме.
Не се и питам защо стана това точно с моя народ.
Не се и питам,защото няма кой да ми отговори,
а самата аз, моят отговор глас е глас в пустиня.
Защото...Защото никой не иска да чуе, да чуе
дори собствения си вътрешен глас , своето аз.
Предупреждението,което идва вече и от природата,Вселената.
Обсебени от ниски страсти,от дребни човешки сладости
и плътски желания,съзнанието ни,човешкият ни мозък
и поведение,възпитание,култура...всичко това умираше и ...умря!
Вече го няма. Нормално е и след много малко време,
и да ни няма физически. Ще останат малко българи
разпилени по различните краища на света
запазили до някъде българското.
А България я имаше и толкова искам да я има,но явно
не ми било писано в тоя си живот да я видя такава,
каквато е била някога.
Птичките все така пеят,зеленото се разлиства,
слънцето грее дори по различно,
луната и звездите светят, блестят...
Природата се опитва да се запази сама,
след като ние самите я унищожаваме.
Всичко това бе създадено, подарено ни за нас
да сътворим, да запазим този свят,този живот
на Земята,ние,като най умните същества на Планетата, но...
явно не сме дорасли,явно си оставаме едни консуматори,
едни .... живи същества, просто живи. Засега.
Докога ли, отговорете си сами.
Аз вече знам отговора и на този въпрос,
който отдавна не е въпрос за тази,която ни е съдала.
Бъди, Природа! Бъди, Вселена! Запази себе си
и не се оставяй на глупостта на хората,
не се ядосвай, спести се, а другото...
другото идва само. Нещото, което не издържа
във времето, като качество просто изчезва,
за да се появи, да блесне другото -новото, свежото...
пълно със сила,истинска любов и красота!

автор А.Х.Т. sekirata cekupama 

25  август 2021.,Плевен

Анита Христова Трифонова