спомен

Когато бях малка често сънувах кошмари, от които се събуждах. След това ми беше трудно да заспя. Тогава виках баща ми при мен. Той светваше лампата в коридора, оставяше вратата на стаята ми отворена, идваше до мен и просто хващаше ръката ми. От приглушеното осветление не виждах нищо друго освен дланта му. И до днес помня всяка част от ръката му – начинът, по който се преплитаха вените, косъмчетата по пръстите и дори формата на нокътя. Тя беше огромна в сравнение с моята, но не много голяма за мъж, нямаше нито дълги и тънки, нито къси и дебели, а съвсем съвършени пропорционални на останалата част пръсти. Кожата на дланите му беше доста дебела и същевременно с това мека и гладка като на бебе. Тази ръка никога не ме е удряла. Дори не помня някога да ми е посягала. Тя просто беше там, когато имах нужда да я държа и да усетя топлината и. Колко малко ми беше нужно тогава, за да забравя всички страхове- просто една ръка! Дали защото страховете ми тогава бяха по-малки от сега няма как да разбера, защото от доста време бащината длан я няма...