• публикации
    10
  • коментари
    5
  • прегледи
    2363

спомен

Ashantitu

116 прегледа

Когато бях малка често сънувах кошмари, от които се събуждах. След това ми беше трудно да заспя. Тогава виках баща ми при мен. Той светваше лампата в коридора, оставяше вратата на стаята ми отворена, идваше до мен и просто хващаше ръката ми. От приглушеното осветление не виждах нищо друго освен дланта му. И до днес помня всяка част от ръката му – начинът, по който се преплитаха вените, косъмчетата по пръстите и дори формата на нокътя. Тя беше огромна в сравнение с моята, но не много голяма за мъж, нямаше нито дълги и тънки, нито къси и дебели, а съвсем съвършени пропорционални на останалата част пръсти. Кожата на дланите му беше доста дебела и същевременно с това мека и гладка като на бебе. Тази ръка никога не ме е удряла. Дори не помня някога да ми е посягала. Тя просто беше там, когато имах нужда да я държа и да усетя топлината и. Колко малко ми беше нужно тогава, за да забравя всички страхове- просто една ръка! Дали защото страховете ми тогава бяха по-малки от сега няма как да разбера, защото от доста време бащината длан я няма...




1 Коментар



Пишеш увлекателно.. надскочила биологията.. Благодаря.. Повече усмивки пожелавам..

-= Нека Земята и рода човешки да добруват (и всички жизнепотоци бъдат щастливи)!... =-

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход