УБИЙСТВОТО

Валеше като из ведро нетипично за селото, в което се беше скрила Калина при свои

близки. Всичко се движи по план така както тя беше решила и сега остана най

страшното. Убийството. Никога не е убивала и животно, на мравката път

правеше.Имаше вътрешно усещаше, че няма сили за това убийство, но трябваше…!

Знаеше, беше и доказано във времето, че или тя или той - това е, но по лошото беше,

че той искаше и смъртта на дъщеря им. Ще и казва някой си, че имало други начини.

Има ама няма. Няколко пъти живота и висеше на косъм, както и този на дъщеря и. На

римския папа да се оплаква все тая, никой не го интересува, лични проблеми били.

Такава е държавата, чака се да има убит, нещастен случай, изобщо смърт, а и тогава

нещата се потулват. Или се разследват с години. Накрая който е имал пари той печели.

Нищо ново под слънцето. Калина покри добре с одеяло дъщеря си, която спеше

дълбоко. Беше се погрижила момичето нищо да не знае. Наметна се с мушамата и

излезе в големия дъжд. Постоянно  си повтаряше дано и върви по вода. Беше твърдо

решена, та нали затова дойде чак до тук далече от града в който оня изверг живееше.

Той бе причината да напуснат града с дъщеря си, да ходи по къщите сега. Тя ще е

причината той да напусне този свят. Знаеше правилата на Господ, че никой няма право

да посяга на чужд и свой живот, но тя беше простосмъртна-грешна, като всички хора.

Нямаше време да чака. Какво да чака? Възмездие? Та с какво би я огряло това

възмездие след всичко, което и бе причинено. „Вълкът му е дебел врата, защото сам

си върши работата“ - това не го е измислила тя. Не се страхуваше, но адски бързаше и

тази припряност можеше да и попречи. Стигна до мястото, където той трябваше да

дойде, така се бяха разбрали. Беше му обещала и парите останали и, както и

документите. Гаврил беше адвокат и нямаше как да го излъже. Затова не мислеше да

шикалкави. Ако се обърнат нещата срещу нея, а той би я убил с удоволствие, дори и

тогава никой не трябваше да знае кое, защо и как. Дори дъщеря и. 

Една тъмна сянка се появи между дърветата до брега на реката. Калина разпозна

самият Дявол в образ на човек.

-Калина, заради нас ли е този порой?

Калина мълчеше, не искаше да се чува гласът и . Беше подозрителна и му посочи

близкото дърво. Подслониха се под дървото и се гледаха право в очите. Очите му

искряха. Калина усети студ и хлад, но трябваше да намери сили. Извади из под шубата

белите листи и двата плика с пари. Той се нахвърли върху тях, като звяр.


-Защо са два, аз имам дял и от вилата?

-Вилата я прехвърлихме на дъщеря ни, не помниш ли?

-Не помня  и не искам да помня! Къде е това курве?

-Аз съм тук и то за последно, каквото имам и мога ти го нося, само ни остави на мира.

-Няма да ми се измъкнете и двете ще ви свърша по такъв начин, дето изобщо се не

сещате. Стовари юмрук върху главата на Калина и тя се олюля. Листите и парите се

разпиляха, Калина се свести и напипа под шубата камата подарък от дядо и преди да

умре. Насочи острието към тила на мъжа, така както се бе навел да събира парите  и

листите. Гаврил ненадейно се обърна и хвана Калина за ръката, зави като куче.

Започна борба, Калина нямаше шанс. Риташе го в слабините, бореше се с все сила.

Изведнъж просветна светкавица и се чу страшен гръм, дървото до тях се разцепи на

две и част от него падна върху тях. Последното което Калина видя бяха звезди, много

звезди. Една звезда светеше с образа на  дъщеря и. Протегна ръце към звездата. Така

Калина замря. На сутринта се събуди в някаква стая. Около нея сноваха лекари и

медицински сестри. Човек с папка чакаше в ъгъла на стаята.


-Къде е дъщеря ми?


-Спокойно, дъщеря ви е добре и  чака в коридора да я извикат да ви прибере. Размина

ви се, но той, той вече го няма.


Калина си отдъхна, погледна през прозореца небето и си каза на ум - Имало Господ!

 

автор А.Х.Т.sekirata cekupama

Моята молитва -поезия А.Х.Т. sekirata cekupama

04 декемри 2021.,Плевен

Анита Хрисотва Трифонова