Етруските и техните Древнобългарски богове

Етруските са обитавали Централна Италия. Първите исторически артефакти, определяни като етруски, са от 900 год. преди хр.

За произхода на етруските се спори и досега – някои ги наричат пришълци от Алпите, други търсят в тях арамейски произход, трети ги свързват с пеласгите / БалАзгите Древните българи, основали Атина и Древна Елада, четвърти ги наричат скити.

Всички гореизброени теории за произхода на Етруските имат обяснение и обединение в един единствен факт – и той е, че Етруските са Древнобългарски племена, потеглили от Балкана и заселили Апенинския полуoстров в древността. Така, както Древнобългарски племена са и скитащите Скити, и първите заселници на Близкия Изток.

Освен от името им, това се потвърждава и от наименованията на техните богове.

Самите Етруски наричат себе си Разна – тук личи ясно сходство с българската дума разни.

Съседите им от Древна Елада ги наричат Тиренои или Тирсенои. Окончанието –ои е характерно окончание за множествено число в българския език. А кореновата дума ТаРа в името Тиранои е древнобългарска дума за земя или по-точно за земната богиня Та Ра / Тази Ра. Етруските, които се считат за родителите на Римската империя и днешна Италия са Древнобългарско племе, кръстено на Богинята ТаРа на Земята, която Дедите ни са почитали в най-дълбока древност и името й може да се види изписано с руни по стените на пещерата Магурата. ТараАз / Таразки / Етруски са Душите (азковците) на Богинята Тара

Римляните са ги наричали Труски или Туски, откъдето идва и името на населяваната от тях област Тоскана.

Във всички тези наименования виждаме едно и също кореново древнобългарско значение и то е: Хората на Тара, ТаРа-Азите, Етруските, Земните хора. Най-вероятно Етруските в древността са онези Древнобългарски племена, които са се премествали постоянно по земните пътища и те са част от Древнобългарските скитащи племена Скитите.

Така Етруските заедно с други Древнобългарски племена са дали началото на Римската империя по същия начин, по който Пелазгите / Хората на БалАз Бога Слънце са основали Древна Елада.

Тук отново ще повторя, че и Римската империя, и Елада са основани от Древните българи, почитателите на Бога Слънце. Елада носи името на Аления Древнобългарски Бог Слънце Ален – Елада / Алада и Елините са Алените. Оттук идва и латинското наименование Елиаз / Хелиос на Слънцето.

Едно от многобройните имена на Бог Слънце е българското име Румен (РаМан – сина на Майката Богиня РаМа). Именно на Румен е кръстена река Тибър в древността, а на река Румен / Тибър е кръстен и град Рим.

Че Етруските са говорили Българския език е добре крита тайна от Ватикана - българи не се допускат в музея на Етруските там. Защото току виж взели и разчели Етруската писменост. 

На снимката: Етруска писменост

Характерно за Етруската писменост е нейната огледалност – чете се с помощта на огледало.

Самият латински език е видоизменен българският език вследствие на записването му с латинска азбука, която е бедна за многообразието на Българските звуци. Например вследствие на употребата на латинската азбука се е загубил най-българският звук "Ъ", транскрибиран в латиницата като "U".

Древнобългарското племе на Етруските са основателите на Древноримската култура – те са строели домове от дърво и камък, с отоплителна и комуникационна система, занимавали са се с рудодобив и металолеене, земеделие, създавали са прекрасни произведения на изкуството, с които са украсявали обществени места. Жреци, философи, математици, скулптори и др., етруските са естествени продължители на уменията на Българите, просветлените древни мъдреци.

Етруските са и носителите на Древнобългарската първа човешка духовност, която са занесли и разпространили на Апенинския полуостров.

Така, както и Дедите ни, Етруските са получавали своята духовност и духовно разбиране посредством просветлени мъдреци, провиждащи в Божествения свят. Етруските, по подобие на Българите, са имали тясна интимна духовна връзка с Божествеността. Те винаги са се съветвали с боговете преди да предприемат някакво действие. Етруската духовност е в основата и на Римската духовност, поради което има тясна връзка между Етруските и Римските богове.

Религията на Етруските е политеистична, по подобие на Древнобългарската – те са вярвали в природните феномени и всеки феномен е имал своя бог или богиня. Етруските са вярвали, че душите на предците им ги водят и са ги наричали Ман, Мани. Ман е древнобългарската дума за човек и означава Майчин Ма-н, на Богинята Майка. Оттук идва и името Румен на Бога слънце – РаМан.

Етруските са наричали своите жреци Купен / Къпан (този, който къпе в светената вода), Мару (човек на Мара Богинята майка на материята), Айзев / Аз-ев човек на Аза, Бога на Човешката душа Ази, СебАзи.

В Италия има планински връх, наречен на основния Древнобългарски Бог СебАзи.

Етруските наричат всеки бог Айз / Аз и множествено число Аз-ари.  Те са празнували боговете във фестивали, наречени люди. Люди е стара българска дума за хора – на фестивалите Люди са се събирали Люди / Хора. ЛаДа е кореновата древнобългарска дума, която означава Дадени от Светлината Ла. Дедите ни са наричани люди в смисъл хората на Светилото, на Слънцето и не случайно свастиката е чест талисман върху етруските украшения. Свастиката е символ на Бога Слънце в движението си около земята. 

Други етруски богове са:

-      Вертумнус / ВърТъмна-аз със значение Бог на Въртящата се тъмнина. Въртъмназ е богът на първоначалния хаос, от който възниква светът и който се среща във всички митологии.

-      Узил / Азал Бог на Слънцето и на Аза на Човешката душа. Той често е изобразяван заедно с Богинята на Зората Тезан / Зан (от древнобългарския корен За (зора). И Узил, и Тезан са изобразявани с криле по подобие на Древнобългарските жреци, отслужващи ритуали в чест на боговете. Снимка

-      Марис / Мара-аз – богинята на раждането при етруските носи българското име Мара на Богинята на материята и майка на видимия свят

-      Тайна – бог на тайнството на зачеването и раждането

-      Херкл – по подобие на Древноелинския бог Херкулас / КараКола-аз на Слънцето е богът герой с безбройни смели приключения.

-      Пака – по подобие на Римския бог Бак(х)ус / Бака-аз на виното, където бака / пака е българска дума за съд за вино, употребявана и днес.

-      Бог Себази / Богът на Себе Аза е част от римските богове, но предвид влиянието на етруската духовност върху римската империя, то този бог е част от етруските богове. Местата за почитание на Бог СебАзи в Римската империя са се наричали Сабои – българска дума със значение със себе си, свои – Бог СебАзи се е почитал в места са усамотение, да останеш сам със себе си в сабой.

Почитанието на Древнобългарския бог СебАзи се вижда както върху останките на Перперикон, така и в Анадола, Турция, Близкия изток, и въобще цялата Римска империя. В ранния юдаизъм Бог СебАзи е наричан още и Юпитер Сабаот или Я(х)ве Сабаот. Яве Сабаот е със значение Явилият се (Ява) Божествен аз (СъБа – Себе) – поради вярването на юдеите, че Бог се е Явил на Мойсей.

-      Ватика / Вътъка - богиня на раждането и смъртта. Думата вътък е българска дума и означава основа при тъкането, оттук и думата втъкан. Вътък има и по-общо значение на основа, същност. Именно такава богиня е Ватика при етруските – тя е богинята на основата на живота. В древнобългарската духовност Вътъка отговаря на Богинята Сива на смъртта и новото раждане. Тя е Посивялата старица и е част от Божествената Троица Брама (Бременната с живот Богиня), Веснъ / Висну (Навесилата плод Богиня на Плодородието) и Сива (Трансформацията). По-късно Богинята Сива преминава в Индуизма като Шива. На Сива е посветен първият ден от Новата година. Раковски също приравнява Сива с Шива от Индуизма. Той смята, че Сива е преминал във Василица също така. За извор му е следната народна песен от Охридско: “Сива, Сива, Василица, Къде си се овасилила ? Тамо горе на Бей-бунар (местност до Охрид). Тамо горе на Бел Дунав. Шчо има , шчо нема. Златна чаша на коната! Божик ми е по небеса. Слава му е пасла земя” Вместо сурва в Охридско се поздравяват със Сива, Сива, Василица. За разлика от Раковски, аз смятам, че Божествената троица е възникнала първо при Древните българи по нашите земи и едва след това е занесена в Индия от Дедите ни.

Богинята Ватика / Вътъка е изобразявана от Етруските като Древнобългарска жрица на Бога Слънце – с животински рога и уши, със знака на Колото / Слънцето като ромб на челото си, а зад гърба й слънчевото колело с лъчи. 

На тази Богиня е кръстена и държавата Ватикана, най-малката държава в света, символ и глава на Католицизма. Ватикана е построена върху хълма Ватикан, носещ името на Богинята Ватика. На този хълм се е намирало древно етруско гробище с името на Ватика богинята.

Прави впечатление, че главата на Католицизма е установена върху древно гробище. Символите на смъртта като че ли не са случайност в католицизма и изобщо в християнството – разпъването на Бога на Човешката душа Ази/ Исус, мъчителната му смърт и окървавеното му тяло, пред което се кланят поклонниците, жестокостта на юдейските фарисеи, мъчителната смърт на всички християнски възхвалявани светци, ни връщат отново и отново към смъртта.

От друга страна, установеното от християнството ново летоброене, използвано от цялото човечество днес, започва на 1ви януари, Денят на Василица или на Богинята на смъртта Сива. Този ден е един от така наречените Мръсни или Погански дни съгласно Българската духовност. Защо и кой реши Новата година да започва в Деня на Богинята на смъртта Сива?!

И макар и християнството да е продължител на Древнобългарската духовност на почитание на Бога на Слънцето и Бог на Човешката душа, то е прекъснало жизнеутвърждаващата и покланяща се пред силата на живота и природата духовност на дедите ни.

Може би това е и причината да се крие Древнобългарската същност на Етруските и тяхната решаваща роля за изграждането на Римската империя като империя на Древнобългарския дух на свобода и утвърждаване на живота.

-