ДОГОНИ МЕ, С МЕН ПОЛЕТИ!

Ще полетя високо -

по-високо от птиците красиви

и в делниците сиви

там горе ще намеря

спокойствие и красота.

Ще те забравя.

Ще забравя земните тегла,

мъката в очите,болката в гърдите.

Месецът ще ме люлее,

слънцето със мен ще пее,

със звездите ще танцувам,

с облаците ще лудувам.

Моя ще е синевата,

моя ще е и дъгата,

капките дъждовни,

звездите многобройни.

С гръмотевици ще споря,

мълниите в клетка ще затворя,

там горе ще се извися,

ще стана по-красива,

ще стана по-добра

любима майка и жена.

Високо искам да летя!

Дайте ми крила да полетя!

С птиците да си говоря 

за живота ,за смъртта.

Там слънчеви лъчи по-ярко палят

и ветрове тъй нежно галят.

Звезда ще си откъсна от небето,

нека стопли ми сърцето.

С Луната романтична ще поспоря

за болката човешка, за хорската неволя.

Облак ще обяздя, ветрове ще гоня,

капчици дъждовни ще са мойта броня.

В снежинка бяла ще се претворя ,

ще се забавлявам.И не  ще да спра,

ще продължавам да летя,

със Слънцето аз ще горя!
 

ЩЕ ПОЛЕТЯ! Ще ли ми попречиш да летя? Не можеш. Нямаш моите крила.

01 март 2022.,Плевен

Анита Христова Трифонова