ТРИ ЛЕГЕНДИ, КОИТО СТОЯТ ЗАД МАРТЕНИЦИТЕ

ТРИ ЛЕГЕНДИ, КОИТО СТОЯТ ЗАД МАРТЕНИЦИТЕ

 Легендите за произхода на

българската мартеница са повече от

една, но всички те са свързани с

прабългарите и основателя на

българската държава - хан Аспарух.

Първа легенда Според едно от

преданията хан Аспарух получил дар

от сестра си под формата на китка,

привързана към крака на лястовица с

бял конец. Червената багра била от

кръвта на птицата, чийто крак бил

наранен от конеца. Предполага се, че

лястовицата е пристигнала при хан

Аспарух точно на 1 март, откъдето

води началото си и традицията на този

ден всички българи да си даряват

червено-бели мартеници за здраве,

щастие и сполука. Втора легенда

Владетелят на прабългарите, хан

Кубрат, повикал петте си сина и им

завещал да не се разделят и да бъдат

винаги заедно. Да бъдат силни и да не

могат врагове да ги нападат и поробят.

След време хазарите нападнали

прабългарите и пленили дъщерята на

Кубрат – Хуба. Предводителят на

хуните предложил на братята й да го

признаят за техен владетелтогана, да

освободи сестра им и да им остави

земите. Канските синове били

поставени пред трудно изпитание.

Най-големият син, Баян, признал

хазарското владичество и останал при

пленената си сестра. Другите тръгнали

да търсят свободна земя за своите

племена. Единият се отправил на

север, а другите - Аспарух, Кубер и

Алцек, потеглили на юг. Преди да се

разделят, братята тайно се уговорили с

Хуба и Баян да останат при хан Ашина,

докато намерят свободна земя.

Уговорили се Аспарух да им изпрати

птица, вързана със златна нишка на

крачето, която ще бъде знак , за да

избягат. Братята потеглили и оставили

пленената девойка и Баян в ръцете на

злия Ашина. След време при Хуба

долетял гълъб със златен конец на

крачето. Както се били разбрали, Хуба

и Баян избягали от лошия хан и

достигнали водите на Дунав. Не

знаели какво да направят. Само

птицата можела да им покаже пътя, а

те не знаели как да преминат на

другия бряг. Баян взел бял конец,

който Хуба вързала на крачето на

гълъба. Пуснали птицата да полети, но

в този момент се появили преследвачи

от хунското племе, които започнали да

ги обстрелват. Баян бил ранен от

стрела и началото на конеца, който

държал, почервенял от кръвта му. В

този момент на другия бряг на реката

се появил Аспарух с неговите войници.

Хуните, като го видели и побягнали.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да

минат реката. Взел конеца от Баян и

завързал белия му край с червения.

Закичил всеки един от своите войни с

късче от този свещен конец. След това

застанал пред войската и признал, че

той и неговите братя не са се

вслушали в съвета на баща си и така

са заплатили с кръвта си своето

разединение. Заръчал червено-белият

конец никога да не се разкъсва,

защото тази окървавена нишка

завинаги ще свързва българите.
 

От тогава на първи март всички

българи се окичват с червено-бели

мартенички, носещи им здраве, радост

и успех. Трета легенда Имал хан

Кубрат петима сина и една чудно

хубава дъщеря – Хуба. На тях той

завещал повелята да не се разделят и

да пазят България. След смъртта на

баща си синовете бързо забравили

мъдрия бащин съвет и били победени

от предводителя на хуните Хан Ашина.

Той заграбил владенията им и отвел в

плен Хуба. Братята тръгнали да търсят

нова земя, а сестра им зачакала

новини от тях. И добрата вест

пристигнала с разпукването на

пролетта, донесена от сокол. В

писмото Аспарух съобщавал, че е

намерил райско кътче на юг от река

Дунав и ще се заселят там. Хуба

избягала, водена от сокола, на чието

краче завързала бяла копринена

нишка. Птицата я отвела до новата

земя, но точно в този момент вражеска

стрела я пронизала, а кръвта й

обагрила конеца. След като получил

скъпата вест, че сестра му е при него,

Аспарух започнал да късал конци от

бяло-червената нишка, връзвал ги на

ръцете на войниците си и повтарял:

“Нишката, която ни свързва, да не се

прекъсва никога. Да сме здрави, да

сме весели, да сме щастливи, да сме

БЪЛГАРИ… Бил ден първи, март, лето

681". От тогава, бяло-червеният конец

е здравата нишка, която свързва

българите по света в едно – да сме

здрави, силни и щастливи.

Да помним, че сме българи -

където и по света да се намираме.

Първи март е денят на Баба Марта. Според преданията Марта е сърдита

старица, която рязко променя времето от лошо на хубаво и обратно.

Традициите са се запазили през вековете, а българите вярват, че носенето

на мартеници ще умилостиви Баба Марта да не праща студ.


По традиция всяка година на 1 март се закичваме с мартеници за здраве и

благоденствие. А знаете ли откъде идва тази традиция? Изгледайте

видеото и ще се запознаете с една от легендите за белия и червен конец.

 

01 МАРТ 2022.,ПЛЕВЕН

АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА