Сбогом, Анжел,

Новината, че вече те няма ме завари неподготвена. Толкова се увличах по мисълта, че ще си вечен. Както и да го погледнеш, ти се оказа на век и мен ако питаш беше ти отпуснат малко живот. Нищо, всички които те обичаме ще го считаме за аванс, защото ще продължиш на друго място. Казаха, че си си отишъл, слушайки твоята любима песен на ладино - "ла лингва де лос падрес". И остави след теб спомена за твоето, за моето, за нашето Толедо. В твоя чест пак ще го минем този генетичен път и пак в твоя чест ще пием вино в онази малка винарна на брега на Тахо.