МИСАНЕ КОПУКОВ,А СПРИ ДА КРАДЕШ ОТ ИНТЕРНЕТА СТРОФИ И ДА ГИ префасонирваш по своему,ЛИЧИ СИ ,ИЗЛАГАШ СЕ!
амбалажа...
артерии на дните.......ха ,ха и кви ли не още глупости...ужас, гавра с българското!!!!!!!!
и защо такъв накъсан смисъл,всяко изречение е взето от някъде и на следващото се прекъсва мисълта, темата...ами крадено и обработено-ужас!
По белите артерии на дните
препускам пак кошмарно закъснял.
Разминах се завинаги с мечтите.
Там влакът ми на глух перон е спрял.
Догонвам сянката си овехтяла,
износена от керемидени лъчи.
Напук на всичко тя остана цяла,
но в непрогледна светлина мълчи.
Щом видя плачуща върба се сепвам.
Докоснала ме с втренчен силует,
навежда се над мен и аз потрепвам
от радостта, че още съм поет.
Поет разтворил слово в странни рими,
изричащ ги с пресипнал глас
на светове потайни и незрими,
в най-късния среднощен час.
Поет побрал огромната вселена
в синапеното зрънчице душа.
Слепец в космическия мрак прогледнал
и от прозренията оглушал...
препускам пак кошмарно закъснял.
Разминах се завинаги с мечтите.
Там влакът ми на глух перон е спрял.
Догонвам сянката си овехтяла,
износена от керемидени лъчи.
Напук на всичко тя остана цяла,
но в непрогледна светлина мълчи.
Щом видя плачуща върба се сепвам.
Докоснала ме с втренчен силует,
навежда се над мен и аз потрепвам
от радостта, че още съм поет.
Поет разтворил слово в странни рими,
изричащ ги с пресипнал глас
на светове потайни и незрими,
в най-късния среднощен час.
Поет побрал огромната вселена
в синапеното зрънчице душа.
Слепец в космическия мрак прогледнал
и от прозренията оглушал...
...А И НА ХАКЕР СЕ ПИШЕШ ,ПО НОЩИТЕ ВЛИЗАШ ПО ПРОФИЛИ КАТО НАПРИМЕР В МОЯ В БЛОГБЕГЕ И МИ ПРАВИШ МИЗЕРИИ
ПОМПИШ ПОСТОВЕ-ТВОИТЕ И НА КОПУЧА,ДОРИ ТУК ,ДЕ ДА БЕ САМО ТОВА....
Препоръчани коментари