НАШЕТО ЕСТЕСТВЕНО РОЖДЕНО ПРАВО

Могъществото, Любовта, Справедливостта, Милосърдието – качества, обикновено причислявани към атрибутите на Бога, - в крайна сметка представляват отражение на Триединното Божество, на еманиращите от Него сили. И човек има пълно право да претендира за притежаването им, както и на всички други сили, произхождащи от същия този Източник, използвайки ги за собственото развитие. Но това право съществува само благодарение на родството му със своите събратя; и ако неговият стремеж към индивидуално развитие не бъде подчинен на желанието за подобно развитие и на всички останали хора, той се превръща в не повече от егоизъм, а неговото право на притежаване на тези сили най-малко се поставя под въпрос. Независимо дали ние считаме Бога за личност, Йехова или Велика управляваща еволюционна сила, Той или То е Баща-Майка, Създател и Пазител на всеки проявен атом. Законът за съответствията е един от най-точните закони в живота на Вселената. Във всеки атом на силата, субстанцията или материята потенциално или проявено се съдържа способността за възпроизвеждане в една или друга степен на всичко това, което е било или може да бъде породено от всеки друг атом. Някакво случайно струпване на атоми, както и всяко случайно събитие, случващо се на някой от плановете на битието, активно способства за проявата на подобно струпване на атоми или пък на събития не само на всички останали планове, но също и във всеки подраздел на силата, субстанцията и материята на тези планове, които притежават синхронни вибрации с доминиращия акорд на изходната група от атоми или изходното събитие. Колкото по-просто бъде продемонстрирано действието на закона за съответствията, толкова по-добре за учениците; тъй като ако при това мисленето се насочи в непривични за него канали, например такива като абстрактната метафизика, то умът на западния човек веднага се губи и вече не е способен да разгледа аналогиите между познатите и непознатите му знаци и звуци на природните явления, докато умът на източния мистик не среща подобни затруднения поради своето познанство с действието на този закон и прекрасната осведоменост за взаимодействието на субстанциите. В тази област на изследванията, както и във всички останали, ние наблюдаваме действието на позитивните и негативните полюси на живота, за които трябва винаги да се помни, за да се постигне най-добро разбиране на разглеждания предмет. В стремежа си да проилюстрираме правото на човека по отношение на всички неща, а също и предполагаемата грижа за Своето потомство на Този, Когото ние наричаме Бог, която се проявява благодарение на въздействието на Божествената Воля на еволюционните сили на живота, за нас, впрочем, е най-добре от всичко да се обърнем към разглеждане на действието и постъпките на обикновените бащи и майки по отношение на своите деца. Тук ние ще намерим най-съвършеното съответствие на действията на Божественото Естество по отношение на своите създания и вътре в тях. Такива баща и майка никога няма да разглеждат това, което притежават, като принадлежащо само на тях самите: всичко, което те представляват и което притежават, се намира в разпореждане на техните деца, ако, разбира се, последните го използват по съответния начин. Всички справедливи искания на децата се изпълняват като подразбиращи се от само себе си. На такива родители никога не би дошло наум да им откажат правото на храна, подслон, облекло и образование, докато те не бъдат в състояние сами да се осигуряват. Но даже и тогава любовта, която им е дала живот и ги е поддържала, любовта, явяваща се изпълнение на целия Закон, ще бъде винаги около тях, тъй като тя не може да умре. От друга страна, родителят безусловно би осъдил детето за самоволното му гладуване, ако по време на неговото отсъствие то не е взело парче хляб, знаейки къде се намира той. Той би постъпил точно така и ако, скривайки се с цел да види как ще постъпи детето с хляба, види, че то е отхапало малко, а останалото е изхвърлило, вместо да го даде на друго гладно дете. В двата случая детето би било абсолютно оправдано, ако би взело хляба или поне тази негова част, която би удовлетворила неговия глад. Но то не е имало право, действайки поради безгрижие или съзнателно, да вземе повече хляб от нужното и по този начин да лиши със своята постъпка другото дете от принадлежащото му по право на част или пък да навреди на себе си с преяждане. В този случай справедливото наказание, наложено му от родителите, или страданието, предизвикано от преяждането, биха били най- милосърдната проява на закона, тъй като са му донесли много ценен опит. Детето на Бога – живият резултат от действието на еволюционните сили в образа на човека, чиято душа жадува да притежава цялата мощ и сила, принадлежащи на Бога или, по-точно, съставляващи неотменима Негова част, - има пълното право на тази сила, ако то е придобило способността да я овладее и удържа даже и ако му се струва, че Ликът на Отца се е отвърнал от него. Но както и да е, овладяването на тази способност се явява първа задача на човека; и за да я придобие той преди всичко е длъжен да постъпва така, както би постъпило гладното дете, ако неговите родители са наблизо, а именно: да моли и иска, съсредоточавайки се върху своето желание, или измолвайки възможността за овладяване на необходимата мощ. Съществуват множество форми на такива молби-молитви, но най-действената от тях е пълното подчиняване на определени закони, а също и самоотверженото развиване на присъщата на всеки човек воля и нейното обединяване с всемогъщата Божествена Воля. Вие не намирате нищо особено в това, че, стремейки се да се обогати, да отмъсти или пък само заради забавление и удоволствие довеждате другия човек до състояние, граничещо с безумие, използвайки неговото невежество или слабост. Такъв случай бързо се забравя от вас, тъй като вие не забелязвате скритите последствия на вашата постъпка. Вие сте неспособни да видите, че сте изменили цветовите вибрации на аурата - както на вашата собствена, така и на вашия противник. И може да е нужно съвсем малко време след това, за да започнете да усещате огромен душевен глад и неудовлетвореност. Вие ще се втурнете да търсите нещо, способно да утоли този глад и и може би ще припишете вината на учителя, който се старае да ви укаже пътя към мощта и развитието. Възможно е вие дори да се откажете от него, напълно игнорирайки или не разбирайки факта, че изменилите се цветови вибрации на вашата аура са настроили вашето вътрешно „аз“ на чужди на него вибрации, не хармониращи нито с основния цвят на вашето естествено състояние, нито с проявения цвят на лъча, явяващ се в известен смисъл ваши Майка и Баща. Аз разказвам за последствията само на тази конкретна постъпка единствено за да проилюстрирам до какво довежда неподчинението на закона на (за) Братството, а също за да подчертая необходимостта от подчинение на всички останали известни закони в случай, че ученикът иска да придобие и удържи силите и мощта, които управляват Вселената и му принадлежат по право. Всеки Учител независимо от това, дали следва десния или пък левия път, е придобил каквато и да било сила благодарение на подчинението на гореспоменатите закони. И това, че един от тях е паднал, и е паднал от много по- голяма височина от тази, която засега сте достигнали вие, но все още притежава до известна степен мощта, придобита от него в по-ранни векове, съвсем не опровергава истинността на моето твърдение.

/Учение Храма, т.1/