Защо държите вратите си затворени?!

 

Корените на модерния днес Хелуин са всъщност езически и ни отвеждат обратно в древнобългарската духовност, която е основата на всички днешни религиозни вярвания и празници. Празнуването на Хелуин се корени в първата човешка религия на Древните българи, свързана с почитанието на Бога Слънце БалАз / Белис, когото Дедите ни наричали още и Сам Бог / Бог Самин.

След разселването си из Европа преди хилядолетия Древните българи са разнесли със себе си и своите вярвания, свързани с природните цикли и слънчевото движение по небето в продължение на годината. След края на лятото и прибирането на реколтата и животните от пашата, дедите ни са отбелязвали края на светлия период от годината и началото на тъмния период, когато слънцето е в своя заник все по-ниско над хоризонта, като са палели ритуални огньове и свещи в тикви за пречистване и прогонване на злите духове.
Келтите (Келти е древнобългарска дума и означава Към Светлината КеЛ-ти) и Галите (означаващо земна светлина ГаЛ-ите), почитащи и до днес този празник, са все наследници на Древните българи. Галите и Келтите са все същите Древнобългарски племена на Хората на БаЛ Богинята на Светлината, Българите. Гали идва от корена ГаЛ със значение Земна светлина това е и значението на името Галя, Галин. Келтите са едно от многобройните Древнобългарски племена. Думата Келти идва от българския корен КаЛаТа и означава Твърдина, огреяна от Светлината. От този корен са думите кале / то, личните имена Калин, а, и много други. Древните българи са строели своите светилища върху калета и оттам е дошло и името на келтите. Келтите и Галите са наричали месец Октомври Самон на името на Сам Бог – СамОн / СамТой. Последният ден от месец самон - 31 октомври, те са почитали като празника Самайн / Самин (Самайн е древнобългарска дума и означава Самият Извор на Живота (Сам Айн).

Сам е дума с особено божествено значение за Древните българи и тази дума буквално е залегнала в основните религиозни и географски наименования на народите около света, наследници на Древните българи. Така например Думата Шаман употребявана днес за Жрец е всъщност думата Саман, произлязла от езика Пали / Бали на Буда, езика на Древните българи Саките заселили Индия преди хилядолетия. В Санскрит (писмената форма на Древнобългарския език) Саман се среща като СъРаман и също означава Божи човек, където Сам е наименование на Бога, а Ман е Древнобългарското име на първия човек на земята Ман / Мано / Манчо. Саман / Шаман е част и от прото Тунгузкия език, като не бива да забравяме, че прото езика на човечеството, наричан за удобство днес Прото ИндоАриански език е всъщност Древнобългарският език ,който ние говорим и до днес, особено в диалектната му форма от Северозападна България. Саман / Шаман днес/ е Божият човек на Сам Бог, който чрез специални духовни практики се е сливал с Божественото присъствие и е оставял Сам Бог да действа и да се проявява чрез него. Ето защо не е чудно, че древнобългарските жреци / самани са били възприемани самите те като Богове / Божии синове. Те са били боготворени в Древен Египет, и в Америка, и в Азия, и в Месопотамия, като въз основа на тяхното боготворене са възникнали по-късно множество древни религии. Такива Древнобългарски жреци шамани са Орфей / ОРаПей, Мойсей / МаАз / Муса, АМанРа, Тот / Духът, Зороастар / Озаряващата звезда, Озирис / Озараз, ХоРаАз / Хоръс, Вотан, Земен, Мърдук и много други. Такъв Божи син е и Исус, и Мохамед, и Буда, и Лао Дзъ - хора, които са оставили Сам Бог да се излее в тях, като са унищожили егото си чрез духовно просветление.
На Сам Бог например е кръстена и столицата на Сирия Шамс / СамАз, а древните асирийци са наричали себе си СъБаРъ - Божиите Хора на Богинята Ра (БаРа) и Бог Бал Самин (Сам Бог Слънце).
На Сам Бог са се кръстили и Самите, Древните българи заселили СевероЗападна Европа, които днес наричаме Лапландери. Те празнуват празника Самайн и до днес.

Практиката за достигане на Бога и единение с Него Древните българи са наричали СамАзи / Самади днес/ - термин, който и до днес е запазен в Хиндуизма.

Зимните месеци на намаляване на живителната сила на Слънцето дедите ни са нарекли Самон и през тези месеци са канели Саманите / Шаманите / Кукерите да осветяват и пречистват домовете и умовете им.
Ирландците, преки наследници на Българите също са празнували Самайн / Хелуин, като са оставяли храна на портите на домовете си, за да омилостивят духовете на умрелите – смятало се е , че с отслабването на слънчевата светлина тези духове имат по-лесен достъп до земята. Освен това хората са изпълнявали ритуални танци, маскирани в костюми.
Халуин е всъщност Кукерският празник на древните българи, който днес се танцува у нас в дните около Коледа, Младото слънце, което се заражда за нова годишна обиколка по небето. Но докато Слънцето укрепне в така наречените Мръсни, Погански дни, българите са обикаляли къщите с танци и ритуали за духовно пречистване и предпазване от зли духове. Древните българи са били тясно свързани със Слънцето и неговите цикли, което е определило цялата им духовност и бит, а също и името им: Бъ(а)лгари – Божиите земни хора (ГаРи) на Богинята на Светлината (Бал). Отражение на Кукерските танци са и Русалийските танци, Нестинарските танци върху огън и други подобни пречистващи с огън и вода ритуали на древнобългарската духовност.

По своята същност Хелуин и всички древнобългарски кукерски празнувания са Празници на Древнобългарската Богиня на Трансформацията СиВа / Шива. Първите човеци на земята Древните българи са почитали Божествената майка като Богиня на Материята и материалния свят и са я олицетворявали в Нейната троица: Брама, Виснъ и Сива. Брама е Богинята на бременността и раждането; Виснъ е Богинята на Навесения плод (Весна) и Сива е Богинята на Божествената трансформация чрез смърт и раждане. По-късно това знание се е загубило, а е останало само като непълна част в Хиндуизма, пренесено чрез Ведите (Веда = Зная) на нашите деди. За Божествената Троица на Богинята майка се пее и до днес в Родопските песни на Веда Словена, събрани от Веркович. На Ма Богинята на материята са се кръстили и най-древните българи - Мизите / МаАз-ите от Северозападна България.
Интересното е, че празникът Хелуин / Самейн / Вси светии и така нат., се празнува както на Запад, така и на Изток. В индия обаче този ден, бележещ намаляването на Слънчевата светлина и приближаването към Зимното слънцестоене, се нарича Диуали / Дивали / Дипали. Думата идва от Древнобългарския корен ДаВаЛа със значение Дава Светлина, Пали светлина. На този ден в Индия се палят свещи и лампи, с които се украсяват домовете и улиците.
Няма да се спирам подробно на произхода на празника Хелоуин - за това съм писала подробна публикация. Само ще припомня, че оригиналното име на празника е Самейн / Самин и е посветен на Сам Бог Слънце на Българите. Това е денят, в който Слънцето върви към своята най-ниска точка на небосклона през годината и огрява най-слабо. Затова се палят огньове, свещи, обличат се кукерски костюми, за да се гонят злите духове на болестите и лошите мисли. Защото мъдрият ни народ е знаел, че когато слънцегреенето отслабва, животът залинява и заспива зимен сън, в очакване на новата пролет.

Днес за друго ще Ви говоря - за човещината. За способността ни да се радваме с децата, и да ги дарим с радост.

Тази Хелуинска вечер пред вратата ми идваха на групи по-малки и по-големи деца, всички старателно приготвили се. С оранжевите тиквени чантички в ръчички. Толкова много принцеси и смели рицари, черни воини и шарени маски отдавна не бях виждала да ми идват на гости. И разбира се, си чакаха лакомствата.

А аз разбира се, се бях подготвила за тази вечер. Тя е детската радост. И моята радост - има ли по-хубаво от това детски грейнали личица и протегнати за лакомство ръчички да дойдат на прага ти. През дома ми минаха поне 50 дечица, на весели тумби. И българчета, и украинчета, и еврейчета, и други.

Озадачи ме друго, повечето ми съседи залостиха здраво вратите си. И не отвориха, колкото и настоятелно да им звъняха децата. И колкото и весела и шумна да беше детската компания на прага им.

Познавам съседите си - заможни хора, не могат да се оплачат.

Тогава?

Ще обеднееш ли с няколко подадени курабийки?

Няма да можеш да купиш поредния си апартамент?

Толкова ли лесно душата си губиш за няколко вещи или шарени хартийки в повече?

Та нима има по-голямо богатство от детския смях??!

И тъй като на този пост получих изключително обидни и злонамерени коментари от тесногръди и фанатизирани хора, ще Ви кажа едно:

- децата разбират много по-добре от нас какво е празник. А и колко пъти трябва да обяснявам, че коренът на този празник е български. Или си мислите, че кукерските маски са по-малко страшни? Разбира се, аз съм против крайностите на декадентския Запад - рязани глави и ръце. Но нашите деца не носят това. Те носят маскарадни костюми, съвременен вариант на кукерските костюми. Въпросът е в празника - а той си остава Българският празник на Бог Слънце Самин, който сам обикаля небето.

За тези, които бързат да се тупат в гърдите, че са Българи и християни и не празнували "сатанински" празници, да напомня отново:

- сатанизмът е само в тесногръдието им и неспособността да видят по-далеч от предразсъдъците си!

Хелоин / Самейн са български празници на Бог Слънце от най-дълбока древност.

Българите са плашили със страшни маски на кукери злите духове, болестите и лошите помисли. Кукерите са обикаляли по къщите, за да изгонят злините.

Това правят днес и нашите деца, като обличат маскарадни костюми и палят свещи в тикви.

Не мога да разбера и тези, които се наричат християни и се тупат в гърдите колко са праведни, а всичко останало наричат сатанисти. Тези същите християни се кланят на един окървавен бог, жестоко убит от юдеите. И не разбират, че се кланят на смъртта!

А това е най-светлият Български бог на Аза / Себази, когото Дедите ни са боготворели кат Бог на Душата си и на непобедимия човешки дух!

- 

- Алия Ошо