Хранене и Осъзнатост.

Благодаря на Юрий Ковачев https://www.facebook.com/profile.php?id=100080985121117 

за чудесната беседа днес за връзката между Хранене и Осъзнатост.

В Аюрведа като част от Ведите Осъзнатото хранене е от огромно значение за развитието на човека не само като тяло, но и като съзнание.

Когато храненето се осъзнава като Дар на Божествеността, то се извършва с благодарност, с почитание и смирение. Защото храната е създадена от Божествеността преди създаването на човека. И в Библията е казано, че Бог създава тревите преди човека. И храната е тази, чиито сокове определят изграждането на човешкото тяло. Божествеността като Богинята Пракрити се е жертвала, като се е превърнала в храна. Пракрити е тази Пра Богиня, която кара светът да се случи чрез своето Божествено намерение. Чрез своето саможертване, отричане или аскеза, наречени още тапася, Пракрити изгаря в жертвения огън, за да създаде човека. Затова Дедите ни са наричали храната Целебна трева.

На свой ред Дедите ни са се отблагодарявали на храната чрез специални ритуали, наречени в древността Яжна, и чрез тях са хранели божествеността на свой ред. Жреците са жарели семена и са преливали вино или свещена вода в специални каменни светилища; пеели са мантри, наричали са заклинания и др.

Никой не е по-голям от хляба, казва нашият народ.

Трябва да превърнем храненето в богослужене чрез благодарност и осъзнатост за всяка погълната хапка. А не да се тъпчем бързайки с каквото ни попадне и да хвърляме храната в себе си като в кошче за боклук.

Още повече, че ние вече не живеем в чистата природа на нашите Деди. Храната, въздухът, водата ни са замърсени. Замърсен е и умът ни с его, или наречено във Ведите Ахамкара – това, което ни кара и заразява с алчност и обсебеност от материалния свят; това, което ни дели от другите с дебелите си стени на себеограниченост.

Ето защо нашата способност да се храним осъзнато е от двойно по-голямо значение, отколкото е било при Дедите ни. Нашата външна среда е силно замърсена и изисква от нас двойно по-голямо внимание, за да запазим чисти и телата, и ума си. И на Ахамкара, фалшивия аз, да противопоставим Атман – истинския Аз, Душата.

Отдавна съм казала, че цялото това знание, както и самите Веди са Древнобългарско знание, предавано от уста на ухо сред Дедите ни при преселението им около света.

Аюрведа или Айир Веда е Знаене / Веда на Айир / Хайир т.е. добото.

Четирите Веди, от които е взето това знание, са според мен с Български наименования:

1.   Рча Веда или Реченото знание

2.   Айир Веда – Знание за Доброто.

3.   Сама Веда – Знаене на Самата Божественост, или Недвойнствеността / Адвайта

4.   Атърва / Отърва Веда – знаене на пътя за отърване от хватката на материалната зависимост. Дедите ни са наричали това Отърване още и измъкване с думата Мъкса т.е. Измъкна се. Мъкса е наричано днес и Мокша със същото значение: измъкване, отърване, освобождение от материалната зависимост.

За да добие освобождение, човек трябва да придобие Брамазнана, т.е. Знана / знаене на Брама т.е. Божественсотта.

Такъв човек се нарича Живан мукти или Живанмъкса т.е. Жив измъкнал се от материалния свят чрез проглеждане за духовния.

Повече за Айир веда в моята предишна публикация:

Алия Ошо