Японското и Хавайското нестинарство - древна Българска традиция

Каква е разликата между японската церемония Шугендо, хавайската на Кахуна и Българския нестинарски ритуал?

Няма разлика, произходът е един и същ - Слънчевата духовност на древните Българи.

- https://www.youtube.com/watch?v=yBn7um9wenI&t=174s

Японската церемония Шугендо и българският нестинарски ритуал са две древни традиции, свързани с ходене по жарава.

Шугендо е духовна практика в Япония, свързана с будизма, шинтоизма и аскетичните планински ритуали, всички те произлизащи от Древнобългарските духовни вярвания:

- https://www.youtube.com/watch?v=r47JM1dJ0tQ&t=1239s

Практикуващите монаси, известни като ямабуши, вярват, че чрез физически изпитания и медитация могат да постигнат духовно пречистване и вътрешна сила. По време на огнените церемонии участниците преминават боси през нагорещени въглени като символ на пречистване, дисциплина и преодоляване на страха.

Една от известните церемонии се провежда в храм, разположен близо до Токио. Там монасите подготвят внимателно жаравата, преди участниците да преминат през нея. Някои вървят спокойно и уверено, докато други показват напрежение и страх. В японската традиция акцентът е върху личния духовен контрол и медитативната подготовка. Смята се, че ямабуши монасите са наследници на древното племе Ямабито, заселило планините на Япония в дълбоката древност. Това племе е било носител на силни духовни традиции и са ги считали за просветлени. Ямабито съдържа две Български коренови думи - Яма със значение Майката на Я (Аза, светлината на Божествения дух) и Бита / Бата със значение Богинята. Тези хора подобно на дедите ни Древните Българи, каквито явно са били, са почитали природата и са обожествявали нейните феномени, като са и наричали Ками т.е. Божества. Ками е отново Българска дума и означава На / Къ Ма/ Майката Богиня принадлежащ. От древните Български вярвания на племето Ямабито се ражда духовното учение шугендо или Пътят на Ген. Ген / Ган е Българската коренова дума за огън. Подобно на своите предци Българите Ямабито са боготворяли огъня и затова запазването на духовната традиция на нестинарството в японските земи днес е разбираема.

Българските нестинарски ритуали имат произход в Древнобългарското почитание на Бог Слънце и неговите проявления като огън. Те са дълбоко свързани с народните вярвания. Нестинарството се практикува основно в Странджа и е включено в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. По време на ритуала нестинарите танцуват боси върху жарава, за да покажат силата на духа над външните обстоятелства.

При нестинарството водеща роля играят музиката, ритъмът на тъпаните и религиозният транс. Участниците често изпадат в състояние на силно емоционално и духовно преживяване, което според традицията им помага да преминат безопасно през огъня. Ритуалът има силен общностен и фолклорен характер.

В Шугендо ходенето по жарава също се разглежда като форма на лична дисциплина и духовно усъвършенстване. При нестинарството огънят има мистично и пророческо значение, а ритуалът често е свързан със здраве, плодородие и защита на общността.

И японската церемония Шугендо, и българското нестинарство показват колко силно огънят присъства в духовните традиции на различни народи, всички запазили спомена си за общия си Български корен от първите човеци от Балкана. И в двата случая преминаването през жаравата символизира преодоляване на страха, пречистване и връзка с нещо по-висше от ежедневния живот.

Точно същото духовно значение има нестинарството и на Хавайските острови. Там древните жреци, наречени Кахуна, са стъпвали върху вулканската лава, като са произнасяли молитви и магии за нейното бързо изстиване. Кахуна идва от две Български коренови думи Ка (като) и Она (Тя, Богинята). Древните хавайци, достойни наследници на Българите, освен, че са говорели Българския език, са почитали също така Богинята Майка като Баба (Бабата) и нейния син Бог Слънце. Хавайците са смятали, че Баба е имала дъщеря Богинта Пеле на вулканите и огъня. Тук лесно можем да различим Българската думя паля.

Алия Ошо