Премини към съдържанието
  • публикации
    25
  • коментари
    27
  • прегледи
    28536

„Порно“

Stalik

593 прегледа

FOX News ...за приятел от гимназиалните й години. Говорителят на Мис Спиърс заяви, че сключеният тази събота брак е бил само шега, отишла твърде далеч. Бракът ще бъде анулиран още в понеделник, когато бюрата отворят... Headline News ...между мъж и жена. И аз ще направя всичко възможно да опазя светостта на брака чрез поправка в конституцията, която ще забрани браковете между хомосексуалисти, и ще... ABC Family ...позор за нашата църква. Затова са наказани да се крият и да се срамуват, и да нямат деца, докато не се поправят, и изберат правия път. Животът им на промискуитет, болести, проституция и СПИН е престъпление срещу човечеството и срещу света, както Господ го е замислил... CNN ...което наблюдаваме в Ирак, е напълно нормално. Масовият вандализъм и обирите на обществените сгради са първата глътка въздух за тези репресирани хора, живели цял живот в страх под режима... CBS ...как поддържате този дългогодишен щастлив брак?... Трябваше да променим представите си за най-важните неща в семейството. Сега знаем, че дори сексуалният ни живот да затихва, приятелството е много по-важно, както и прекрасните ни деца, които осиновихме и отгледахме. Грижата за тях неусетно ни принуждава да изберем по-здравословен... КАНАЛ 1 ...инсайд трейдинг, хепънинг на фирмите... Discovery Channel ...между градинските охлюви. Те са хермафродити, едновременно мъжки и женски, и обикновено се скупчват по трима, разменяйки продължително... Porno Channel...

Николай Атанасов

Електронна публикация на „Литературен клуб“, 06. декември 2005 г.



1 Коментар


Препоръчани коментари


наистина,животът ни е някакъв "тюрлу-гювеч" от подобни реплики....В главата на всеки от нас,който си седи пред телевизора с дистанционно в ръка,прескачайки по каналите,нечуващ нищо от всичко,остава тази страхотна блъсканица от думи,незначещи нищо.........

НО въпреки това,ставаме от телевизора с главоболие,но пък със самочувствие,че знаем всичко!

Това е нашият живот......описан в телевизионните канали,съдържащ се в копчетата на дистанционното...

Сподели този коментар


Линк към коментара
Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Stalik
      Много интересни материали могат да бъдат открити в сайта на българските националисти. Няма да отпращам с линк, поради което смятам, че ще се породи въпроса "А кой е тоя сайт?", защото в малката ни България днес всеки от кол и въже се зове "националист", та и много сайтове с подобно съдържание поникнаха тук и там. Националист е всеки квартален тенекеджия с основно образование, който чешейки се по възграмадния си тумбак льока бира в кварталната кръчма след работа; националист е и всеки 16-годишен футболен "запалянко", който, уви, изпитва силни затруднения в това да конструира едно просто изречение и да го напише без правописни грешки на Български Език, но пък проявява завидна самоинициативност, когато за пореден път с приятели трябва да потроши превозно средство на градския транпорт, след като любимият му отбор е загубил мача (отново). Е, видите ли, тези националисти, за които говоря тук, от години се самоназовават като "истинските", сиреч the original brand, и аз съм склонен да се съглася. Те поне обладават известна доза интелект.

      Без да се бавя повече ще мина на въпроса. Не ми бе известно лицето Добри Божилов, нито какво е образованието му, нито дали притежава някаква научна степен, нито въобще компетентен ли е за нещо, още повече по въпроси засягащи хомосексуалността и брака - медицински, правни, етични, исторически, културологични и пр. Важното е че човекът се цани за евродепутат. За сметка на това пък ни е оставил малко по обем, но достатъчно показателно творчество, което реших, че е нужно да съхраня, като рядък пример за това, какъв дефектен мироглед може да роди агностичния светогледен модел, тоест този, който отрича значението на обективната истина, а дори и съществуването й. Няма да скрия че бях силно изненадан от относително премерения тон на изложението. Но той винаги е такъв - силно "загрижени" добри люде винаги са искали, дори повече от нормалното, да "помогнат" на "болните" от тази страшна "развратеност" хомосексуалността. И винаги са обладавали мазен и изкусен в словото тон, с който омайват стотиците си зомбирани слушатели. Веднага ще дам за пример "бившият гей" Ричард Коен - американски "психиатър" (изхвърлен от Американската асоциация по психиатрия преди години заради нарушаване на лекарската етика), водещ добре платена "терапия за преориентация", с която уж "лекува" някакви хомосесуални хора от несъществуващата като болест хомосексуалност, но не може до ден днешен да представи каквото и да е научно доказателство за това (дори само статистическо!). А и за какво му е!? Човека се прехранва както може... Нашенският г-н Божилов обаче решава да бръкне по-дълбоко в струната на сантименталното и да се покаже като голям разбирач на някои фундаментални истини за семейството и прокреацията на човешкия род. Бедният. В каква заблуда е попаднал!...



      "Гей-браковете и краят на семейството"

      Самото обсъждане на възможността за узаконяване на еднополовите съжителства показва прогресия на болестта на обществото , започнала още през 70-те години.

      В последните години в глобален мащаб придоби актуалност една до голяма степен абсурдна теза… Трябва ли да се разрешат гей-браковете? На някои супер-либерали подобен въпрос може да им звучи догматично, но обективната истина е, че гей-браковете изобщо не са обект на либералното мислене.

      Човек не обича ограниченията. Той обича да е напълно свободен. Но чисто природно са обусловени някои ограничения, които са от полза за самия него. Може и да сме в епохата на отричането на всякакви лимити на каквото и да било, но истината е, че част от лимитите са полезни. И винаги ще бъдат такива.

      През 70-те години Световната здравна организация (СЗО) извади хомосексуализма от списъка на психическите заболявания. Това е основен аргумент на всякакви гейове и лесбийки , за да твърдят че правеното от тях е нормално и обратната сексуална ориентация е естествена. Всъщност СЗО, както и всяка друга човешка организация, не е безгрешна. Някой може ли да каже, че ООН е безгрешна? Че всичките и резолюции са правилни и справедливи? Може ли да се каже, че НАТО няма никакви грешки? Може ли да се каже, че договорите за ЕС са идеални, или пък Евроконституцията? Може ли да се каже, че „ЮНЕСКО” или Организацията за борба с глада са перфектни?

      Защо тогава трябва да приемаме, че СЗО не греши? И защо някакъв правен документ на СЗО определя дали нещо е болест или не? Ами ако този документ е грешен?

      Преди време СЗО взе решение да се спре ваксинацията срещу едра шарка, защото вирусът и бил унищожен. В момента милиони хора не са ваксинирани, а вирусът се оказва жив – в тайни, и не толкова тайни, лаборатории. Твърди се, че терористи имат достъп до него. Едно решение от преди десетилетия застрашава днес живота на милиони, като спасението е съвсем просто и съществуващо. Ако днес започне производството на нови ваксини, ще трябва да минат години, преди неваксинираните да могат да бъдат предпазени.

      Истината за хомосексуализма и обратна ориентация е, че това е леко психическо заболяване. То не е опасно и не застрашава живота на човека, нито може да го тласне към безумни решения. Но все пак това трябва да се възприема като заболяване, защото за всички е ясно, че то е напълно противоестествено и е продукт на презадоволяването в развитите общества . То е и признак за падението на тези общества. Всички велики цивилизации към края на съществуването си, са изпадали в поголовни сексуални извращения.

      Грешката от 70-те години фактически обрече милиони гейове да останат без шанс да бъда излекувани. Хомосексуализмът не е нелечим. Това е доказано. Много хора биваха връщани в правилни път преди това решение. Сега това не се прави.

      Освобождаването на един порок и превръщането му в нещо нормално, закономерно води със себе си следващия. След като вече разбрахме, че хомосексуализмът е нещо нормално, сега идват и гей-браковете. През 70-те години такова нещо не можеше и да се помисли, когато беше взето предишното решение. Но днес виждаме резултата. Днес се тръби надълго и нашироко, че става дума само за браковете, а не и гейовете да могат да осиновяват деца. Това е немислимо . Но дали ще е така след 30 години, ако днес приемем браковете. А след още 30 дали няма и да гласуваме за основаната в Холандия партия на педофилите .

      Въпросът с гей-браковете е пряко следствие от предишния въпрос. Сега развитието му пряко засяга основната градивна клетка на обществото – семейството. Когато говорим за гей-бракове, ние възприемаме брака едва ли не само като правен договор за управление на общо имущество. И защо да не може да се прави и между еднополови партньори? Но всъщност общото имущество е само едно от следствията на другата – основната цел на брака – възпроизводство на обществото и осигуряване на стабилна среда за израстване на поколението . Това е целта на семейството, това е причината хората да се женят и да живеят заедно. Семейството не е просто резултат от любовта на двама души. То е резултат, насочен към това тази любов да даде някакво следствие. Именно на тази цел е подчинена и цялата структура на семейството, утвърдена от хилядолетия опит. Семейството се състои от мъж – който като цяло трябва да осигури издръжката му, жена – която преимуществено се грижи за децата, от самите деца – които са бъдещето, и от семейното имущество, което е общо, защото семейството е едно цяло. Всички досегашни размествания в самото семейство са неголеми и са свързани с определени прехвърляния на функции – например и жената да работи, а в замяна да ражда по-малко деца, с които пък да се ангажира и мъжът. Това е някакъв вид вътрешна еволюция на семейството.

      Появата на самата идея за гей-брака е разрушаване на семейството. Гейовете не могат да създадат поколение. Съответно – най-важната част от семейството я няма. От това следва и липса на изначалното разделение на труда. Фактически в такова семейство всеки може да прави каквото си иска и неговата цел е всякаква друга, но не и възпроизводство. Не съществуват нито семейните задължения, нито отговорности. Казано по-просто, гей-бракът не е нищо друго, освен узаконяване на сексуални партньори.

      Но такова понятие в живота не съществува. Хетеросексуалните двойки не могат да узаконяват просто факта, че правят любов заедно. Това е правен абсурд. Никой на никого не пречи да прави секс с когото си иска. За какво е нужно семейство? Семейството е за да има деца, и те да се отгледат. Защо е нужно тази свята цел и утвърденият механизъм за осъществяването и, да се принизяват до нивото на публично оповестяване кой с кого прави секс?

      Гей-двойките нямат нужда от семейства, защото това няма да са истински семейства. Това ще са някакви мини-общества от типа на хипарите. Някакви хора живеят заедно. Само че в случая обединението е на основа на първичен секс и на нищо друго.

      Гей-двойките нямат нужда от общо имущество, защото то трябва само ако семейството изпълнява задълженията си. Общата собственост произтича от невъзможността на жената да натрупа такава, защото трябва да се грижи за децата. Но тъй като тези деца са и на мъжа, то собствеността му е и на жената. Това е всичко. Така е било от хилядолетия. Тази собственост гарантира, че ако мъжът изостави жената, тя няма да остане на улицата и без нищо. Тя гарантира оцеляването и израстването и на децата. Затова е необходима. При гейовете за какво им е? А ако пък много държат да имат общи имоти, нищо не им пречи да ги имат и сега. Статутът на съсобствеността съществува и като желаят, да си направят имуществото по тази схема…

      Голямата опасност от гей-браковете идва с това, че те ерозират естественото семейство. Ако ги приемем, след години самото семейство ще стане еквивалент просто на съжителството на 2 души, и ще загуби статута си на възпроизводствена единица. Това неминуемо ще се отрази и на нормалните семейства, което пък ще доведе до намаляването им. Защото много хора ще се запитат защо изобщо е нужно да има такива семейства. Ще се загуби „душата” на семейството и то ще изчезне. А това не е нещо, което можем с лека ръка да вземем като решение. Гей-семействата са „троянски кон” – бомба със закъснител, за всички семейства.

      Разбира се, общо философски, можем да бъдем спокойни за бъдещето на човечеството. Историята е доказала, че настъплението на порока и извращенията в едно общество не водят до унищожаване на човечеството. Те просто ерозират самото общество и то бива изместено от други – може би текущо по-изостанали, но по-здрави общества. Хомосексуализмът, а и още доста извращения, унищожават западния свят. Но на света съществуват и други светове, които ще го заместят. Днес те може да ни изглеждат ниско цивилизовани, но когато заемат мястото ни, в качеството си на нови варвари, те доста бързо ще се променят. Така както сме го направили ние спрямо предишните велики цивилизации. Ислямският свят, както и азиатският, са много назад по отношение на пороците, и много напред по отношение на стабилното семейство и възпроизводството. Ние ще се позабавляваме с гей-сватби, после с педофилия, а накрая – кой знае с какво. Но истинските хора ще са онези, които ще дойдат след нас и ще върнат човешкото у човека. Има малък шанс и ние да останем, или поне здравата част сред нас. Но за това не трябва да гледаме с насмешка и с криво разбрана толерантност към очевидните извращения, които се опитваме да превърнем в нещо нормално. Това е пътят към пропастта…

      Добри Божилов
      13.11.2006 г.

      И така. С любимия ми дребнаво-аналитичен маниер ще маркирам само няколко интересни пасажа от материала.

      Още в самото начало г-н Божилов започва да говори за "болест на обществото". Интересно е че започва със заключение, при положение че не е извел първо обосновката. Явно г-н Божилов предпочита емоционалния тон на изложението пред обективния.


      Тук ще отбележа една груба неточност. През 70-те години хомосексуалността беше извадена от списъка с психични заболявания, но не на СЗО, част от ООН, а от Диагностическия и статистически наръчник на ААП (Американската асоциация по психиатрия). Причините бяха, че след драматични спорове и анализи мнозинството от научната общност, членуваща в представителната официална организация, не откри надеждни доказателства за това, че хомосексуалността се явява някаква патология или пък че е съпътстващо някаква патология явление. По-късно това становище бе потвърдено от далеч по-гласната буква на Световната здравна организация. Разбира се, г-н Божилов явно не е съгласен с ААП или със СЗО, но нито представя вещината си на базата на която да защити тази си позиция, нито пък представя доказателства и факти на трети лица, подкрепящи убедително теза, противоположна на застъпената от официалните медицински организации. Интересното е, че г-н Божилов си мисли, че депатологизацията е продукт на "някакъв правен документ на СЗО". Странно, предвид че СЗО е медицинска, не правна организация, а за да се обяви дадено състояние за патологично са нужни диагностични критерии, не правни съображения, мерки и прочее.


      Стила на Божилов е интересен, някак ме развеселява. Какво е то "обратна ориентация" и какви са разликите й с "хомосексуализма" не обяснява, въпреки че ги разграничава. По-интересна е обаче Истината, която той ни представя. Даже бих казал ИСТИНАТА. Само че не става ясно защо това е истината? Нито според кого? Ами аз пък знам че не е това истината. Ха сега де! Ааа!? Ахааа... Истини много в този живот. Но само на една Истина принадлежат фактите. И както напоследък прекалено често казвам - фактът, туй е нещо безспорно, нещо голямо. Г-на Божилова не само че не представя никакви факти, които да конструират основата на неговата теза, но дори сам се убеждава в истинността й, тъй като, видите ли, "за всички е ясно". Изглежда някак аз например не съм попаднал в глобално-панорамното обозрение на Божилова и не влизам в така заветното "всички", дето пък им е и ясно отгоре на всичко... Тук начетения автор скромно демонстрира познанията си по история и културна антропология. Наистина скромно. Според познанията си - кой колкот' си знае...


      Авторът продължава да взема себе си за най-висша инстанция, а това което казва - за вездесъща истина. Той твърди че е "доказано" - кога, от кого, къде... само той си знае. Този път на всички май дори не им е много ясно. За да се омаже до шия в... акъл, Божилов твърди още, че много хора били "връщани" някъде в "правия път". Интересното е, че той говори така, сякаш е бил "там" и е видял как "бяха връщани". На читателя обаче оставя отговорността дали ще вземе за чиста монета тези твърдения. А дезинформацията е нещо опасно.

      По-нататък господина прави странен паралел с партията на педофилите в Холандия. Но след това решава с присъщата си голословност да се прояви отново като културен антрополог:

      Съгласен съм с господин Божилов - някога в патриархалното общество именно това беше функцията на брака - прокреативна, етноконсолидираща и съхраняваща. Тя пазеше основните етнически ценности - земята, кръвта и вярата. Днес обаче брака е преди всичко гражданско право и има съответния правен статут. Той дава редица привилегии на узаконената пред лицето на държавата двойка и явявайки се гражданско право, наличието на еднополов брак твърде ясно би подчертало равната обществена позиция на иначе съществуващите "втора ръка" еднополови двойки. Изглежда обаче Божилов решава да излезе с евтината теза, че хомосексуалните не могат да се размножават един с друг, та видите ли, за какво ни е този брак. Добре че съществуват осиновяванията, към които ще преминем след малко. Тук ще спомена за едно интересно становище, с което Американската асоциация по антропология излезе през февруари 2004 г.:


      Смятам за нужно да обоснова цитирането именно на това изявление - Американската асоциация по антропология е най-голямото професионално сдружение на антрополози в света.


      Продължавайки да говори за (въз)производство, другаря икономист системно девалвира нравствените стойности на семейната институция, опитвайки се (за нуждите на темата) да я превърне едва ли не в люпилня. Странно, но тук именно ще си позволя да перифразирам иначе спорния д-р Бостанджиев: от къде ХІХ в. насам възпроизводствената функция на семейството доби нови очертания - не само биологическото възпроизводство, до което Божилов се опитва да опрости това понятие, но още отглеждането, обучаването и възпитаването на поколение и "емоционалното и културно пресъздаване на човека". Семейството е особен вид съюз между дадена група хора, емоционално и финансово свързани, зависещи и разчитащи един на друг. Не бива да примесваме понятията "семейство" и "брак". Семейство може да има която си пожелае двойка хомосексуални. Но брака е формален акт по взаимно съгласие, постановявящ създаването и поддържането съобразно закона на една семейна общност. Семейството е социална група, бракът - правен акт. Дори тази разлика обаче някак убягва на иначе начетения уж икономист.

      Тук ще цитирам дословно два пасажа от прословутата "Сексология" на Бостанджиев:


      Според тази дефиниция хомосексуалността не представлява "извращение", още повече че не съществува диагностичен критерии за определянето й като такава. За това разбира се са "виновни" ААП и СЗО, но техните решения бяха последвани почти единодушно. Забележително беше решението на Китайската асоциация по психиатрия от 2001 г., която стигна до подобно заключение. Излишно е да споменавам каква бе иначе строгата линия застъпена от следвания ръководен принцип на марксисткия диалектически материализъм, според който хомосексуалността бе вездесъщата парафилия и тежко психиатрично състояние - "личностово разстройство". Отзвук от тези овехтели тези намираме (за моя изненада!) и днес в някои български учебници (вж. статията на д-р Добринка Божинова в "Психиатрия, психология и психотерапия" на УИ по медицина, С. 2001, ако не се лъжа), а също така и в непроменената практика на родните военни психиатри да диагностицират така хомосексуалността с абсурдния проективен тест на Сонди.

      Да продължим към финалния бисер:


      За втори път икономиста се опитва, чудно, да осъществи някакъв паралел педофилия-хомосексуалност. Това не само не е основателно, но показва и реално нивото му на некомпетентност. Не стига това, ами и очевидно говорейки за "азиатският свят" той пропуска историческите факти - прословутите институционализирани хомосексуални и ефебофилни практики в ислямския свят, както и бисексуалните самураи. Ех... с удоволствие бих предоставил на Божилов любопитни материални по въпроса, стига английският му да е достатъчно мощен.

      Не смятам за нужно повече да коментирам. До къде се стига с демагогия е видно - евродепутат. Наистина интересна цел в светлината на Препоръка 1474 (2000) на Съвета на Европа. С две думи - там, накъдето се е запътил Божилов, наричат неговия опит да се обоснове ограничаването на някои граждански права хомофобия. Наистина не смятам за нужно да обсъждам повече коментар, изпълнен с голословни фонтани от самоувереност и лишен от аргументи, които реално да бъдат разгледани. Приключвам с цитат на мнение от форума, чрез който попаднах на статията. Той е показателен за това какви люде вдъхновяват сладкодумците кандидат-евродепутати:


      Честито ни влизане в ЕС. Напред, напред, прогрес!...
    • от Stalik
      Въпроси и отговори за половата ориентация и хомосексуалността


      Какво е полова (сексуална) ориентация?

      Половата (сексуална) ориентация представлява трайно емоционално, романтично, сексуално или любовно привличане към даден човек. Тя е лесно отличима от останалите компоненти на сексуалността - биологичния пол, половата идентичност (чувството, че си мъж или жена) и социалният пол (полово-ролевото поведение; спазването на културните норми за мъжествено и женствено поведение).

      Сексуалната ориентация се проявява чрез континуум на сексуалното поведение, вариращ от преимуществено хетеросексуално до преимуществено хомосексуално, и включва разнообразни форми на бисексуалността. Бисексуалните личности могат да изпитват сексуално, емоционално и любовно влечение както към своя, така и към противоположния пол. Лицата с хомосексуална ориентация понякога се наричат гейове (отнася се за мъжете и жените) или лесбийки (отнася се само до жените).

      Сексуалната ориентация е различна от сексуалното поведение, защото тя покрива параметри като чувствата и начина по който самите ние гледаме на себе си (самоосъзнаваме се). Хората могат и да не изразяват половата си ориентация в поведението си.

      Какво предизвиква формирането на различни полови ориентации?

      Съществуват редица теории за произхода на сексуалната ориентация; повечето учени днес са съгласни, че половата ориентация най-вероятно е резултат от комплексното взаимодействие от когнитивни, биологически фактори и фактори в средата. У повечето хора тази ориентация се оформя в ранна възраст. Съществуват значителни доказателства в полза на тезата, че биологията, включително генетичната структура и вродените хормонални фактори, играят забележителна роля в оформянето на човешката сексуалност. Накратко, важно е да се отбележи, че вероятно причините за оформянето на половата ориентация на дадена личност са много и могат да бъдат различни при различните хора.

      Избор ли е половата ориентация?

      Не. Човешките същества не могат да избират дали да бъдат хетеро или хомосексуални. Половата ориентация се появява при повечето хора в ранното юношество без някакъв предшестващ сексуален опит. Макар че можем да избираме кога да откликваме на чувствата си, психолозите не считат, че сексуалната ориентация представлява съзнателен избор, който може да бъде доброволно променян.

      Може ли психологическо лечение да промени половата ориентация?

      Не. Макар че много хомосексуални имат успешен и щастлив живот, някои хомо или бисексуални хора могат да пожелаят промяната на половата си ориентация посредством терапия, понякога под натиска на членове на семейството си или пък религиозни групи. В действителност обаче хомосексуалността не е болест. Тя не се нуждае от лечение и не подлежи на промяна.

      Въпреки това, не всички гейове, лесбийки и бисексуални, които търсят помощта на специалист по психично здраве, желаят да променят половата си ориентация. Хомо и бисексуалните често търсят психологическа помощ при процеса на "разкриване" (coming out) на сексуалната им ориентация пред роднини и близки или пък помощ за справяне с предразсъдъците спрямо тях, но реалното мнозинство търси професионална помощ по същите причини, по които и хетеросексуалните.

      Ами така наречените "Терапии за преориентация"?

      Някои терапевти, които практикуват т.нар. репаративни (поправящи) или конверсионни (обръщащи) терапии, публикуват доклади, в които твърдят, че успешно са променяли сексуалната ориентация на клиентите си от хомо към хетеросексуална. Внимателен преглед над подобни доклади обаче, показва няколко фактора, предизвикващи съмнение за достоверността на подобни твърдения. Мнозинството подобни доклади например, са дело на организации с идеологически перспективи, осъждащи хомосексуалността. Освен това, подобни твърдения са слабо подкрепени с документация. Например, периода след интервенцията не е следен и периодично документиран, каквато е стандартната практика за проверка валидността на психологическата интервенция.

      Американската психологическа асоциация е притеснена от практиката на подобни терапии и потенциалната вреда, която те могат да нанесат на пациентите. През 1997 г., представителния съвет на асоциацията, излезе с резолюция, потвърждаваща психологическата си позиция спрямо хомофобията в професионалната практика и подробното разяснение правата на клиентите за непредубедено лечение и самоопределение. Всяка личност, подложила се на терапия по въпрос свързан с половата й ориентация, има правото да очаква, че подобна интервенция ще бъде извършена в професионална неутрална среда, освободена от всякакви социални предубеждения.

      Психично заболяване ли е хомосексуалността?

      Не. Психолози, психиатри и други специалисти по ментално здраве са единодушни, че хомосексуалността не е болест, умствен или емоционален проблем. Повече от 35 години обективни и научно издържани изследвания показаха, че хомосексуалността сама по себе си, не може да се асоциира с психичните заболявания, емоционалните или социални проблеми. Някога тя се считаше за заболяване, поради наличната предубедена информация, с която разполагаха специалистите и обществото. Ранните изследвания върху гейовете, лесбийките и бисексуалните имаха за обект на изследванията си само подложени на някакво психологическо лечение лица, като по този начин се вадеха грешни изводи. Когато изследователите се заеха с разглеждане на случаи, при които не са налице реални психологически проблеми, идеята че хомосексуалността представлява подобно състояние бързо бе разобличена, като невярна.

      През 1973 г. Американската психиатрическа асоциация потвърди важността на новите, по-добри изследвания и свали хомосексуалността от списъка си с психически и емоционални заболявания. Две години по-късно Американската психологическа асоциация излезе с резолюция, подкрепяща депатологизацията. За повече от 25 години двете асоциации подтикнаха мнозинството от здравни специалисти да помогне за прогонването на стигмата на психично заболяване, която някои все още асоциират с хомосексуалната ориентация.

      Могат ли гейовете, лесбийките и бисексуалните да бъдат добри родители?

      Да. Сравнителни изследвания на групи деца отгледани от хомосексуални и от хетеросексуални семейства не показаха никакви разлики в развитието на двете групи по четири критически критерия: интелектуалното развитие, психологическата приспособимост, социалната приспособимост и изграждането на приятелски връзки. Важно е да се отбележи, че сексуалната ориентация на родителя не може да определи тази на детето.

      Друг мит за хомосексуалността е вярата, че гейовете проявяват по-голяма тенденция от хетеросексуалните мъже към сексуално насилие над деца. Няма доказателства в подкрепа на това твърдение.

      Защо някои гейове, лесбийки и бисексуални "разкриват" сексуалната си ориентация?

      Защото споделянето на този аспект от тяхната личност е важен за тяхното психическо здраве. Всъщност, процесът на оформяне на идентичността на лесбийките, мъжете гейове и бисексуалните, наречен "разкриване", е силно обвързан с психологическата приспособимост — колкото по-позитивна е гей, лесбийската или бисексуалната идентичност, толкова по-добро е общото психическо здраве и увереност в себе си.

      Защо процесът на разкриване е толкова труден за някои хомо и бисексуални?

      За някои хомо и бисексуални лица процеса на разкриване е лесен, за други не. Често лесбийките, гейовете и бисексуалните изпитват страх, чувство за различност и самота когато за пръв път осъзнават, че сексуалната им ориентация е различна от нормата на общността. В частност това важи за онези, които осмислят ориентацията си в детска или юношеска възраст, което не е необичайно. В зависимост от семейната среда и мястото където живеят, те могат да се сблъскат с предразсъдъците и погрешната информация за хомосексуалността. Юношите могат да бъдат особено уязвими към вредните ефекти на предразсъдъците и стереотипите. У тях може да се породи страх от отхвърляне от страна на семейството, приятелите, колегите или религиозните институции. Някои хомосексуални се боят да не изгубят работата си или да станат обект на тормоз в училище, ако се разбере публично за ориентацията им. За съжаление хомо и бисексуалните са подложени на по-голям риск от физическо нападение и насилие, отколкото хетеросексуалните. Изследвания проведени в Калифорния в средата на 90-те години на 20 век показаха, че близо 1/5 част от всички лесбийки участвали в проучването и повече от 1/4 от хомосексуалните мъже респонденти на изследването, са били жертви на престъпление от омраза, на базата на тяхната сексуална ориентация. Друго изследване показа, че приблизително 500 млади мъже, половината от участвалите в изследването, са били обект на някаква форма на анти-гей агресия, от обидни квалификации до физическо насилие.

      Какво може да бъде направено за преодоляване на предразсъдъците и дискриминацията към хомо и бисексуалните?

      Изследванията показват, че хората с най-позитивно отношение към гейовете, лесбийките и бисексуалните, са тези, които познават лично поне един човек с различна от хетеросексуалната ориентация и го имат за близък приятел или колега. Поради това психолозите вярват, че негативните нагласи към групата на хомо и бисексуалните е проява на предразсъдък, основан не на личен и задълбочен опит, а на заучени стереотипи и предразсъдъци.

      Нещо повече, защитата от насилие и дискриминация е толкова важна, колкото и при останалите малцинствени групи. Правораздаването в някои американски щати разпознава престъплението срещу личността основано на сексуалната ориентация, като "престъпление от омраза" и 10 от американските щати имат изработено законодателство срещу дискриминацията на базата на сексуалната ориентация.

      Защо е важно обществото да бъде по-добре образовано по въпросите на хомо и бисексуалността?

      Образоването по въпросите на сексуалната ориентация може да развенчае редица предразсъдъци. Коректната информация по въпроса е особено важна за младите хора, които тепърва откриват и осмислят собствената си сексуалност — била тя хомо, би или хетеросексуална. Опасенията, че достъпа до подобна информация "проповядва" хомосексуалност и "създава" повече хомосексуални са невалидни — информацията по въпросите на хомосексуалността не може да направи някого гей или хетеросексуален.

      Предразположени ли са към ХИВ-позитивност хомо и бисексуалните?

      Не. Това е често срещан мит. В действителност риска от заразяване със СПИН е в пряка зависимост от поведението на личността, не от сексуалната ориентация. Това което е важно да се помни за СПИН, е че е заболяване предотвратимо главно чрез безопасни сексуални практики и избягване употребата на наркотични вещества, приемани по опасен начин.



      © 2007 Радослав Стоянов, превод.
      © 2007 American Psychological Association
      750 First Street, NE, Washington, DC 20002-4242
      Telephone: 800-374-2721; 202-336-5500. TDD/TTY: 202-336-6123

      Никаква част от настоящото резюме не може да бъде възпроизвеждана в електронен или друг вид без разрешението на преводача и посочването на източника. [email protected]
    • от Stalik
      Скандалното предложение на полското правителство за налагане на цензура над всякакви дискусии по въпросите на хомосексуалността в училищата и други академични институции, би накърнила свободата на словото и би спънала свободния достъп до информация, заявиха в писмо от 19.03.2007 г. до президента на Полша Ярослав Качжински от Human Rights Watch.

      На 13 март, пълномощният министър на образованието, Мирослав Орзечовски, заяви че правителството подготвя законодателство за "наказване на всички лица, рекламиращи хомосексуалност" в училищата и учебните заведения. Учителите, директорите и студентите които нарушат закона могат да бъдат не само уволнени, но и въдворени.

      Достъпът до училищата на отговарящите за ХИВ/СПИН образователните програми, които се занимават с ЛГБТ хора, може да бъде забранен, както и достъпът на всякакви ЛГБТ организации. Орзечовски обяви още на 15 март, че "учители с хомосексуална ориентация ще бъдат уволнявани". Законопроектът може да бъде приет в края на този месец.

      "Полските власти твърдят, че защитават семейната институция, но реално се опитват да лишат децата от свободен достъп до информация като проблемите на ХИВ и СПИН," заяви Скот Лонг, директор на ЛГБТ крилото на Human Rights Watch. "Училищата би трябвало да обучават в дух на толерантност и братство, не да се превръщат в бастиони на репресията и дискриминацията."

      По време на среща на високо равнище на образователните министри от Европейския съюз, заместник-премиера и заместник-министър на образованието Roman Giertych заяви на 1 март, че децата получават "хомосексуална пропаганда", добавяйки че това "трябва да бъде ограничено, така че децата да получат правилно гледище за семейството".

      Предложеното законодателство има подкрепата на премиера Качжински. "Рекламирането на хомосексуалния начин на живот на младите хора в училищата като алтернативна форма на нормалното отива твърде далеч. Подобни инициативи в училищата трябва да бъдат спрени."

      Президента Лех Качжински, брат-близнак на премиера, изясни позицията си спрямо хомосексуалността като към заплаха. На 20 февруари, по време на визита в Ирландия, той заяви, "Ако този начин на сексуален живот се проповядваше широко, човечеството би изчезнало."

      Предложеното хомофобско законодателство е само поредното от серията хомофобски действия от страна на официалните власти в Полша. Неколкократно бяха правени опити през последните години да се отнеме правото на сдружения и свободно слово на ЛГБТ малцинствата. През 2004 и 2005 година, когато беше кмет на Варшава, президента Качжински имаше горещото желание да забрани гей парада в града, въпреки че парада бе разрешен от административните съдилища, които сметнаха мярката за забрана за противоконституционна.

      Настоящата поредна атака към правата на ЛГБТ малцинствата в страната идва в момент, когато подобни прояви на хомофобска и анти-семитска реторика от страна на полските власти бе взета под международно внимание. На 15 март президента на европейския парламент порица полският представител Мачией Гйертих, за публикуването на анти-семитски памфлет, с което стана първият член на Европейският парламент санкциониран за нарушаване на основополагащите принципи на парламента за взаимно уважение.

      През декември 2005 европейската комисия осъди полския образователен министър за отхвърлянето на проект за доброволческо обслужване, с аргумент, че може да "пропагандира хомосексуално поведение и нагласи". Комисията заяви, че "хомофобията не е в съгласие с базови принципи на Европейския съюз и представлява нарушаване на човешките права."

      "Разпространението на нетолерантността в Полша се превърна в международна тревога и предизвикателство пред базовите ценности на ЕС," заяви Лонг. "Полша се бори твърде дълго и мъчително за демокрацията си, за да позволи изпълнени с негативни нагласи властимащи да отнемат отново някои основни свободи."

      В отворено писмо Human Rights Watch настоя пред премиера Качжински да спре хода на проекто-законодателството, да предотврати академичната цензура, да защити правата на ЛГБТ малцинствата в училищата, и да дистанцира администрацията си от реторика проповядваща дискриминация и разпространяваща омраза.

      Източник: HRW.org

      Над 10 000 учители се събраха на протестен митинг във Варшава на 17 март по повод на законопроекта. Към тях се присъединиха и няколко ЛГБТ организации. (Информация на Amnesty International)
    • от Stalik
      Една от любимите тези на анти-хомосексуалната пропаганда е, че хомосексуалното поведение е неморално и следователно „хомосексуалността е неприемлива за обществото“. Нека да обясним какви са основите на това твърдение и доколко то е истина. В крайна сметка това е един изключително важен проблем, тъй като от тая позиция се хвърля едно ужасно звучащо обвинение към цяла една малцинствена група от хора. До колко този своеобразен остракизъм е основателен и издържан в морално отношение!?

      За да изпълним поставената задача ние най-напред ще трябва да дадем определение за понятието морал, да очертаем неговите граници и респективно да установим границите и същността на това, което не е морално, тоест противостои на морала.

      Според мен тука имаме налице една лексикална грешка. Определението на хомосексуалността като неморална е резултат от заместване на понятие, което или отсъства в речта на говорещия или значението му е непознато. Когато казват, че хомосексуалността е неморална, мисля, по-скоро имат предвид, че не е нравствена. За разликата между морал и нравственост ще поговорим след малко. Нека все пак кажем що е то морал.

      В рамките на една кратка бележка, като настоящата, е трудно да се отговори на този въпрос. Съществуват много и все хубави определения на морала, но ние тук няма да боравим с тежки и отвлечени понятия, а ще се опитаме да дадем едно по-учебникарско, сиреч по-опростено определение.

      Понятието морал днес има две основни значения — по-тясно и по-широко. По-тясното определя морала като добродетел, като съзидателно добро деяние. Второто, по-широко определение, определя морала като онова въображаемо пространство, което обхваща понятията добро и зло, т.е. добродетелите и пороците. В рамките на това второ разбиране за морала се намира всеки един човек, който посредством своята свободна воля прави своя свободен избор между добро и зло, т.е. избор в рамките на морала. За да бъдем максимално обобщителни тук ще вземем за база второто значение.

      В рамките на морала, при това положение, ние имаме категории (добродетели и пороци), ценности, принципи и правила на поведение. Чрез тях се оценяват различните човешки постъпки. Те могат да бъдат добри или лоши, положителни и отрицателни. И след като светът на моралът е съставен от такива дихотомии, противопоставя приемливи и неприемливи постъпки, то ние непременно трябва да си изясним на какви морални ценности, принципи и правила почива дадено понятие за морала, за да разберем защо дадена постъпка се определя като морална или неморална.

      Преди да си отговорим на този въпрос ще направим обещаното — ще определим що е то нравственост. Самата етимология на думата на първо място трябва да ни покаже значението й. Нравственост изхожда от думата „нрав“, която означава освен характерът на човека, така също обичаите, традициите и обществените навици. В този смисъл нравствеността е устойчивият морален характер на човека, неговите морални навици. Те обикновено се формират неусетно и постепенно в процеса на изграждане на личността. Влияние върху този процес оказват множество външни въздействия — семейството и възпитанието, което то дава на детето, приятелите и компанията, другарите по идеи, настроенията в социалната среда и пр.

      Нравствеността, в този смисъл на устойчивост и традиция, е нещо трудно променимо. И дори когато някакъв интензивен обществен процес наложи определени промени в нравствеността на обществото, то почти винаги остават някакви реликтни конструкции от иначе отминалите нравствени ценности. Така например християнската култура е оставила множество светогледни шаблони в културата ни и те все още имат сила да оказват влияние върху възгледите и мирогледа дори на иначе атеистично настроени люде. Не е случайна народната мъдрост „Вълкът козината си мени, но нрава си не.”

      Тук е мястото да се върнем към морала и неговото значение. Има една същностна разлика между морала и нравствеността. В живота на всеки от нас, може би, има моменти, в които нравствеността се оказва безсилна в отсъждането между добро и лошо. Става дума за постъпки и прояви в междуличностните отношения, които не се вместват в рамките на общоприетото, които са нетрадиционни, както в отношението към Другия, така и в разбирането на характера на това отношение. Това са моменти, в които образците на ценностната традиция не помагат: не са убедителни, не са категорични в извода, до който водят и пр. Тогава ние се обръщаме към моралното чувство. То е като сетиво за моралното, което ни помага тогава, когато знанието и образците са неадекватни на ситуацията, в която сме попаднали.

      В този смисъл моралът означава една по-висша от вече достигнатата степен на човешкото като ценност. Ситуациите породени извън общоприетата нравственост често пъти влизат в конфликт с нея. Това обаче далеч не значи, че те са опит да се разклати върховенството на човешкото. Напротив даже. Затова нравствеността се носи от хората и е институционализирана в законите, бидейки утвърдената традиция. Морала обаче често пъти достига по-висши ценности и в този смисъл той е достижение на малцина. Ето защо проявата му води до конфликт с утвърденото, с традиционното и узаконеното. Това е и причината моралните хора често пъти да са схващани като безнравствени и формално това е съвсем вярно. Морала е като проблясък в човешката душевност и поради тая причина често пъти надскача своето време. Някои достижения на морала се преобразуват в нравственост десетилетия, дори може би векове след като са се появили като идея.

      Пример за високо морална личност, приемана от мнозинството си съвременници за безнравствена и престъпна, е Иисус Христос. За членовете на синедриона той е бил безнравствен тип, който осквернява Божието име; днес Иисус обаче е един от еталоните за висши морални ценности.

      Тая същностна разлика между тия две понятия ме кара да мисля, че тези, които определят хомосексуалността като неморална, всъщност правят лексикална грешка. Те употребяват думата морал в случая с неточен смисъл.

      Но, нека игнорираме това и хипотетично приемем, че хомосексуалността наистина е неморална. Какво значи това?

      Етиката, науката за морала, дял от философията, разпознава три състояния на морала и моралния свят на личността. Първото от тях е аморала. Аморалният човек е този, който съществува в някакво доморално битие, който няма понятие за морал. Такива са били например Адам и Ева до мига, в който са яли от плода на познанието. Такова е и малкото бебе, което върши някаква беля, без да съзнава смисъла от действията си. Такова е и кучето, което хапе стопанина си, без да има възможност да даде морална оценка на действието си. Такъв е и човека, пред чиято кола е изскочило изневиделица дете и той го е блъснал, без да има възможност да реагира навреме. Този човек е физически убиец на детето, но носи ли той морална отговорност? Мисля схванахте добре що е то аморалност.

      Когато Адам и Ева отхапали от плода „за познаване на доброто и злото“ и когато малкото дете започне да се възпитава от родителите си и навлезе в стадият на конкретните мисловни операции, те всички прекрачват в света на морала. Те са морални личности, защото притежават понятие за морал, и са способни да вършат морални (добри) дела. Но имат свободен избор да вършат и други, противоположни на моралните.

      Противоположно на моралното деяние е неморалното. Разликата между аморала и неморала е в това, че при първият няма никакво понятие за морал и извършителя на дадено действие често пъти не съзнава смисъла му, а при вторият личността има понятие за морал и съзнание, способно да преценява и оценява дадена ситуация, поведение и пр. Ето защо неморалното поведение е отрицание на моралното — защото е съзнателно и целенасочено. В основата на морала е свободата, посредством която човек избира в коя посока да върви — към доброто или към злото. Но за да направи избора си той трябва да има възможност за него. Там където няма възможност за избор, няма и етичен проблем. Поставеният в такава ситуация се намира в света на аморала. Той не се ръководи от законите на етиката.

      Ето как стигнахме до същината на въпроса и ще му турим края още преди да сме се усетили. Сега, когато вече имаме понятие за това що е то морал и при какви условия възниква, ще си зададем следния фундаментален въпрос: Морален проблем ли е хомосексуалността? И отговорът е едно съвършено НЕ. Сексуалната ориентация на човека не е плод на съзнателен избор, а представлява част от конструкцията на съзнанието му. Това се отнася и до хетеросексуалната, и до хомосексуалната, и до бисексуалната ориентация. Следователно, тъй като отсъства условието за свободна воля, (хомо)сексуалната ориентация на човека не може да представлява етичен проблем. Твърдението, че хомосексуалните престъпват законите на морала е лъжа.

      Продължение за любознателните:


      Хомосексуалност и нравственост или защо хомосексуалността се приема като заплаха за „традиционните ценности”
      Действително хомосексуалността престъпва установената морална традиция, т.е. тя е безнравствена, но само дотолкова, доколкото представлява външен за моралната традиция проблем. Както вече показахме обаче, тя е проблем външен не само за нравствеността, но и за етиката въобще. Ако тук все пак трябва да разгледаме хипотетично хомосексуалността като проблем на моралната традиция, ще е добре да проследим от къде изхожда тая традиция и доколко е актуална за нашата действителност.

      Основната морална традиция, която прекрачва хомосексуалността, е идеята за интимната любов и съюза. Според нравствеността те са допустими само за разнополови двойки и дори в конституцията на Република България, чл. 46, пише: „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена.” Следва уточнението, че „Законен е само гражданският брак.” Това е важно, защото при църковния брак е на практика недопустим съюзът между еднополови двойки, въпреки, че съществуват сведения това да е практикувано в отминали времена. Хомосексуалността е грях според религията и няма как да се осъществи като съюз. Макар да не съм специалист обаче, мисля, че няма разумна причина за подобно изискване от страна на гражданското право. Аз считам, че съществуването на такова изискване в нашата конституция е плод на религиозно, а не правно разбиране на съюзът между двама души, от което се губи обективната позиция на правната формулировка.

      Но да се върнем към моралната традиция. Идеята, че само съюзът между мъж и жена е допустим, е пряко следствие на патриархалната ценностна система и мироглед. Що е то патриархат и защо поставя това изискване, тази морална догма? Най-общо казано патриархатът представлява структура на обществото, базирана на членовете на семейството, в която бащата има главна отговорност и власт над тези членове. Класически пример за такова общество например са описаните в Библията отношения между обществените единици. Конструкциите, действащи в рамките на този тип общество, имат защитен, „консервативен” характер, който се стреми да запази общността от вредни външни влияния. Общността най-често е етническа общност. Ето защо много от патриархалните ценности всъщност са етнически по характер и имат главно етноконсолидираща и етносъхраняваща цел. Такива ценности са кръвта, земята и вярата. Това са базисните етнически ценности, които могат да бъдат открити и в мирогледа на редица подчертано патриархални религии. По-конкретно такива ще споменем по-късно.

      Тези три ценности представляват базисния модел на обществото векове наред. Достатъчно е до погледнем народното творчество на различни народи по света, за да разберем това. В миналото войната е била нещо обичайно и по правило е била конфликт между етноси. В тези условия е необходим такъв обществен строй, който да поддържа редовно обезкървяваната общност и да осигури оцеляването, както на нея самата, така и на вярата, която тя носи. Защото вярата е представлявала белег на общността и като такъв, тя е била проява културната идентичност на етноса. Ето защо кръвта (продължението на родовата линия) и вярата са представлявали ценности. Още повече — у някои общества вярата с времето сама е израствала до етносъхраняващ патриархален механизъм, който е постановявал вътрешния ред и законите на общността.

      Когато говорим за патриархат и матриархат (при вторият тип обществен строй водеща роля има жената) не трябва да забравяме условния характер на тези понятия. Много автори подчертават, че либералното отношение към жените и тяхното относително по-привилегировано положение в някои общности все още не е белег за матриархат. Редица етнолози и антрополози днес отричат съществуването на матриархат в смисъла на общество с ръководна роля в полза на жената. Тук обаче трябва да подчертаем, че тези две понятия се отнасят не толкова до цялостното обществено положение и роля съответно на мъжа или жената, а по-скоро до техните общественовъзпроизводствени роли.

      В този смисъл хомосексуалността е враг на патриархата. Причината е, че като сексуално поведение тя не е репродуктивна. Ето защо е възприемана като „противоестествена” и „развратна”, застъпвайки като полова функция само сексуалното удоволствие, но не и възпроизводството. Във времена, когато науката е била достижение само за малцина, а за понятия като психология, биология и хомосексуалност и дума не е можело да става, в съзнанието на обикновения човек еднополовото сексуално поведение е представлявало не психично явление, компонент на психиката, а поведение, сексуална практика, при това ненужна и дори потенциално опасна. Ето защо със зората на християнската култура се ражда и мита, че хомосексуалността е сексуално поведение, което може да развращава и да отвръща хората от естественото им полово поведение. Тази заблуда, породена от невежество, е и една от причините инквизицията да проявява сериозен ентусиазъм в изтреблението на хомосексуалните, наред с вещиците и еретиците. Хомосексуалността е възприемана като „лоша постъпка”. Ето защо тя е обявена за грях — там където невежеството кара хората да интерпретират фактите погрешно, те намират свои, често погрешни обяснения за природата на нещата. В този смисъл хомосексуалността е безнравствена, т.е. противоречаща на моралната традиция на патриархалното общество.

      Днес не живеем в условията на патриархат. Действително в нашата култура са останали реликти от моралния мироглед на тоя тип общество, запазени главно чрез религиозните системи. Пример за подчертано патриархално ориентирани религиозни системи са авраамическите религии — юдаизъм, християнство и ислям. Това обяснява в голяма степен и позициите на тези религии спрямо хомосексуалността дори днес. По-важното е, че през отминалия век бе наблюдаван постепенният упадък на патриархалният ред. Той започна още с появата на по-големите градски общности и утвърждаването на нов тип социални взаимоотношения. Свидетелства за този процес има и в родната ни литература, като най-ярък пример за това е повестта „Гераците” на Елин Пелин, която разкрива упадъка на старите патриархални взаимоотношения и утвърждаването на новата социална динамика, която отчуждава рода и къса нишката на една от основните етнически ценности — кръвта.

      През отминалия век се утвърди движението за права на жените и в голяма степен мизогинния автократичен обръч на патриархата беше разкъсан. Днес обаче носители на неговите ялови и сексистки ценности продължават да изповядват мизогинната му доктрина, този път насочвайки активизма и агресията си главно към хомосексуалните. Те атакуват нехетеросексуалните малцинства с разнородни тези, в устрема да намерят някакъв стабилен аргумент срещу тях. Една от тях е, че тези малцинства са „развратни”, „неморални” и поведението им е „противоестествено”, въпреки, че нито едно от тези неща няма доказателство.

      Идеята за равни социални права на хомосексуалните, изразени в правото на брак с партньор от собствения пол и в правото за осиновяване, се отхвърля категорично, главно защото „свещената институция на брака е само между мъж и жена и друго би било обида пред лицето на Бога” (възможни са и други варианти на тази теза, но това е общата идея). Анти-хомосексуалните активисти системно манипулират общественото мнение, поднасяйки на слушателите си наготово тезата за „неморалната хомосексалност”, „опасността”, която тя носи за „традиционните ценности” (да се разбира „патриархалните”) и за това, че брака е свещен съюз пред Бога, въпреки, че хомосексуалните се борят за граждански права и респективно за право на граждански, а не църковен брак, тъй като гражданският е единственият законен брак в повечето страни по света. Гражданският брак представлява правен съюз между двама души пред лицето на закона и държавата и няма нищо общо с Бог, поне не в държавите, които правят разлика между гражданско и религиозно право. Анти-хомосексуалните гвардейци обаче съзнателно изопачават този факт, говорейки почти само за „свещена институция пред лицето на Бога” и „неморалност” до такава степен, че промиват жестоко и трайно общественото съзнание, втълпявайки му заучени анти-хомосексуални настроения. И наистина — по традиция у нас мнозинството се отнася към хомосексуалността в най-добрия случай с ирония, подигравка или пренебрежение. Масовото съзнание успешно е усвоило готовите формули на радетелите за традиционно общество до такава степен, че дори хора, принципно несъгласни с идеите и възгледите им (дори заклети атеисти), засвидетелстват един активен и интензивен хетеросексизъм и дори хомофобия. Рядко се намират такива, които действително да се замислят върху това, което им се казва и представя като истина, която ще спаси обществото от „поквара”. Което, трябва да призная, е един невероятно забележителен гол от страна на анти-гей активистите, които с демагогията си са поразили еднакво успешно и трайно както неуки и слабо образовани хора, така и такива с висок образователен ценз, културни и обществени дейци, „интелектуалци”. Това какви са опасностите от подобно овчедушно пригласяне оставям на размишленията на читателя, който е исторически грамотен.

      Ето до къде стигнахме, замисляйки се най-просто върху смисъла на това, което ни се казва като готова максима. Всъщност хомосексуалността не е неморална. Хомосексуалността не е и опасна. Там където битува здравият разум няма място за евтини словесни еквилибристики. Но, уви, ето че те успяват не само да се промъкнат, но и да се настанят в общественото съзнание. Това е причината да съществуват организации за равни права на хомосексуалните и антидискриминационни закони: понякога се налага глупостта да се третира с по-малко обяснения и повече действия. България има да изкачи още много стъпала по пътя към зрялото демократично мислене. Можем само да си пожелаем успех.

      Източник: Stalik|blog

      Внимание: този текст е авторски. Никаква част от него не може да бъде възпроизвеждана в електронен или друг вид без разрешението на автора. За контакт: тук.
    • от Stalik
      Публикувано със съкращения. Източник: Stalik|blog



      Ненавистта е отмъщението на страхливеца за изпитания страх.

      Бърнард Шоу

      [...]
      Ще поставя началото със следния въпрос: Какво кара едно 15-годишно момче да каже следното (нецензуриран текст!):



      pedali shte vi ubiq veeee mangali smotani t1pi putki mrete samo boi moe vi opravi ama mn zdrav da nemoete da mr1dnete da vi sh4upqt racete i krakata zaslujavate

      Цитата е взет от коментар към клип, от един известен български уеб сайт за споделяне на видеофайлове. Боя се, че в тая и подобни на нея реплики (и позиции) се крие един голям и не маловажен проблем. Тук някои ще потърсят извора му в упадъка на ценностите сред българските младежи през годините на прехода. Други ще го потърсят в слабото образование. Трети — с цялостното избледняване на културния живот у нас. Четвърти ще потърсят причината в Тодор Живков. Пети у Иван Костов. Шести ще обвинят турците. Седми циганите или пък ЕС и НАТО. И т.н. Някои пък няма да видят въобще проблем. Напротив — ще подкрепят казаното с две ръце, събирайки съчки за кладата.

      Аз пък ще потърся причината в първите седем години. Ще потърся причината в домашното огнище. Ще потърся причината в така ревностно пазените от националисти и патриотари „традиционни семейни ценности” на българина. И се опасявам, че най-точно от всички ще напипам пулса на проблема. Защото предразсъдъка е проблем, мотивиращ проблематично поведение, което понякога води и до физическо осъществяване на изказаното горе уж невинно намерение. А това вече не е просто проблем. То е голям проблем.

      Няколко думи за психологията в отношението към другите

      Положителни и отрицателни нагласи към най-различни неща се демонстрират от хора от всички възрастови групи и всички култури. Нагласата (отношението) представлява предразположеност да се реагира благосклонно или неблагосклонно към обект, човек, институция, идея, събитие и прочее.

      Съвременната психология разглежда информацията като основа на формирането на нагласите. Тоест нашите нагласи спрямо даден обект (наричан атитюден обект) до голяма степен се определят от информацията и убежденията, които имаме за него.

      Ние научаваме за природата на обекти, хора и събития главно посредством прекия опит. Това е така нареченото емпирично знание. По тоя път например можем лесно да се убедим, че дадена телевизионна програма не съдържа никаква полезна или интересна за нас информация, че цигареният дим причинява лош дъх, че някой колега не постъпва особено колегиално спрямо нас или други колеги и т.н. На базата на тая информация ние си изграждаме мнение и отношение по даденият въпрос. Убежденията от този тип, тоест тези, които са базирани на личния опит, като цяло се приемат с по-голяма увереност и не се поддават лесно на промяна. Те са продукт на нашата субективна истина за нещата.
      [...]

      Защо хората прибягват до стереотипи?

      Стереотипът е нещо нормално, което се появява винаги, когато две социални групи си взаимодействат. Всяка от тях може да бъде описана по почти безкраен брой начини. И тъй като е невъзможно да знаем всичко за противоположната група, то понятията с които боравим спрямо нея, са в повечето случаи ограничен брой. На тая база наблюдаваме, взаимодействаме и вземаме решения или становища спрямо членовете на групата.

      Някои хора, обаче, изцяло се доверяват на стереотипите и ги вземат за последна дума и универсална Истина. Стереотипите могат да доминират нашите очаквания и така да тушират и минимизират емпиричните доказателства, сочещи, че стереотипът може и да не е правилен или общовалиден.

      В такива случаи се наблюдава едно интересно поведение: наместо да се коригират и да вземат предвид ограничеността и честата неадекватност на стереотипа, повечето хора застават в отбранителна позиция и защитават правотата на своята преценка. Тъй като нагласите често пъти могат и да обуславят действията ни, подобни стереотипи стават особено неблагоприятни, когато са с негативен характер. Тук вече говорим за предразсъдък.

      Предразсъдъкът е негативна нагласа насочена към дадена социална група или категория. Предразсъдъците пораждат отрицателни или неблагоприятни оценки за хората, които са (или се мисли, че са) принадлежащи към атитюдната група.

      Хората с предубеждения могат да станат жертва на грешки във възприемането, преработката и възпроизвеждането на информация по отношение на обектите на отрицателните си чувства. Такива хора с течение на времето формират едно шаблонно мислене за обектите на предразсъдъка и утвърждават „схема-цедка” на представите си за действителността, която филтрира или игнорира информацията, която не съответства на това, което тези хора вярват, че е истина.
      [...]

      Нека навлезем в конкретиката. Думата ми е за предразсъдъците спрямо нехетеросексуалните малцинства у нас и това как тези предразсъдъци биват предавани вътре в семейството, тоест как младите хора, дори днес, продължават да бъдат възпитавани (нерядко съзнателно и целенасочено) в тази култура на негативизма и омразата.
      По същество…

      В урочна статия от един учебник по етика и право за гимназиалния курс Иван Колев разглежда враждебността като продукт на трайната завист:



      „Трайната завист ражда враждебност. Желанието да притежаваме чуждо благо се превръща в нежелание другият да притежава нещо. Враждебността е изпълнена с недоверие към всичко, което я заобикаля и тя преценява всяко предложение за общуване като заплаха. Във враждебността се крие атавистичен страх от другия, от непознатия, от различния. В другия тя вижда само враг и трудно приема опровержения на тази своя позиция.”

      Макар това обяснение на Колев да е вярно само по себе си, ние не бива да пренебрегваме и ролята на традицията и възпитаването в нейния дух, които също могат да играят много главна роля, когато става дума за враждебно отношение към дадена социална група.

      Като християнска по мироглед, българската култура е наследила една сравнително устойчива традиция от културата на авраамическите религии. Неизменна част от нея е и патриархалния ред на космоса, който е андроцентричен по характер (т.е. поставящ мъжа в центъра). Подобна конструкция на мирогледа е налична навсякъде, където авраамическите религии (и не само те, разбира се) са посели своето семе. Става въпрос за културата, в която мъжът е активен, доминиращ, самец, глава на семейството, движеща сила на прогреса, създаден от Господ; а жената е притежание, домакиня, краде се, купува се, служи за разплод и се наказва жестоко, ако се лиши от целомъдрието си преди да се отдаде на притежателя си (съпруга си); това е още културата, в която мъжът посяга на жена си, а тя търпи; в която мъжът има право, а жената не; в която мъжкото е сакрално, а женското — профанно. Оттук всяка характеристика на женското (например експресивността), пренесена върху мъж, всъщност нанася удар върху мъжествеността му, осквернявайки свещеният му ореол на полубог.

      Такъв именно удар прави хомосексуалността. Тя е не просто „противоестествена”. Тя е носител на фемининни характеристики. Чувствителният мъж и мъжът, който е способен на физическа привързаност към друг мъж като образи се свързват с „женствеността” и като такива представляват отрицание на иначе доста агресивната, но всъщност ранима мъжественост.

      Много интересни са разсъжденията на психоаналитичката Нанси Чодоров по въпроса. Няма да се задълбочаваме в този въпрос тук. Ще спомена само, че това, изглежда, е не просто проява на предразсъдък спрямо хомосексуалните, а — по всичко личи — фемфобия или ефеминофобия, т.е. страх от жените, от доминацията на женското начало.
      [...]

      Накратко: интернализирания в общността сексизъм се е пропил до такава степен в съзнанието на обществото на доминиращите мъжкари, че то търси да разпознае и да се „защити” от женствеността.

      Всичко това често води до една открита враждебност, която нерядко има фатален развой. Ще цитирам разказа на едно момче, участвало в изследване върху самоубийствата сред младите хомосексуални в Канада. Разказа е публикуван от авторите на изследването, Мишел Доре и Симон Лажьонес, в книгата „Мъртвите момчета не могат да танцуват”:



      „Децата са много гадни. Вече не си спомням думите, но отношението към мен се изразяваше по различни начини. Когато се приближавах към някого, той или те бягаха от мен. Когато се опитвах да се покатеря на голяма преспа сняг, те ме бутаха надолу по такъв начин, че да разбера колко съм нежелан за тях. Това беше много жестоко. Когато се избираха отбори, аз бях последният, който беше посочен. Всъщност мен никога не ме избираха за игра, отборът просто ме приемаше по принуда, сякаш бях някакъв боклук. Животът течеше така от началното училище до гимназията. Винаги бях толкова ужасен да не изпусна някоя топка, че винаги я изпусках, което разбира се доказваше, че съм абсолютна нула.”

      В Древна Гърция, разказва в едно свое известно есе Ървинг Гофман, съществувала т.нар. „стигма” — знак за нещо необичайно и зловредно у този, който го носи. С него белязвали робите, престъпниците и предателите. Така те ставали белязани лица, които трябвало да бъдат избягвани, особено на публични места. Съвременната социална теория употребява тая дума по отношение статута на лица, принадлежащи към група, която е „необичайна” и като цяло маргинализирана. Процесът на това белязване, изразяван в отношение, различаващо се от отношението към „нормалните”, се нарича стигматизиране. То се осъществява по много начини: опасност да изгубиш работата си, да бъдеш изхвърлен от родителите си, тормозен от съучениците, изгонен от заведение, и прочее. На стигматизираните се насажда чувство за „различност”, срам и несигурност.

      Стигматизирането на нехетеросексуалните е част от традиционното отношение към тях в българското (християнското) общество. Традиционно в смисъла на предаван утвърден модел. Както беше отбелязано, отношението е продукт преди всичко на личния опит с нещата около нас и е свързано с асоциирането на даден обект с даден положителен или отрицателен атрибут. Интересно е да се отбележи, че отношението към хомосексуалните от страна на мнозинството, не почива на подобно емпирично знание. Повечето хора, които имат подчертано негативно и предразсъдъчно отношение към нехетеросексуалните, в действителност рядко или никога не са имали личен контакт с би- или хомосексуални лица. Или поне не са били наясно със сексуалната ориентация на подобни хора, с които са контактували.

      Този и други интересни факти (напр., че негативното отношение е по-завишено при хора с по-ниско образование и такива от провинциалните райони) са обект на плодотворни и интересни научни изследвания. Следователно ние трябва да изключим негативния личен опит като оказващ влияние фактор, когато обсъждаме нагласите спрямо стигматизираните групи у подрастващото население, тъй като в повечето случаи лицата в юношеска възраст все още нямат такъв личен опит.

      Най-напред трябва да се забележи, че проблема с крайно негативното отношение към хомосексуалните, като че ли е най-чувствителен въпрос сред подрастващите. Във възраст в която юношите изграждат своят Аз-образ на бъдещи мъже пред обществото и се стремят да затвърдят своята мъжественост, от особена важност е този ценен за тях атрибут да не бъде поставян под съмнение. Ето защо на първо място ние имаме едни чисто психологически мотиви за отявлено и демонстративно отрицание на всичко „анти-мъжествено” у младите момчета. Изразът „Децата са жестоки” тук важи с пълна сила.

      На второ място идва конформизмът и желанието на Свръх Аза да следва такова поведение, което ще се хареса на останалите. Да бъдеш хетеросексист често може да е поза, начин да бъдеш „нормален” (обичаен).

      Обществото на възрастните обаче не прави много за промяна на това положение, дори напротив. Достатъчно е да погледнем какво представлява социалното представяне на хомосексуалността в масовото пространство — образи, мнения на мнозинството и на някои авторитети. Най-общо това представяне на хомосексуалността в масовата култура може да се изрази с думите подигравка и обида. Съществува, разбира се, и трети похват на представянето — премълчаването.

      Медии, вестници, списания, филми, радио, телевизия — всички те са основните информационни канали на подрастващите днес. Медиите казват/показват, а публиката вярва. И всички тези образи представят предимно едни крайно отрицателни или окарикатурени стереотипи на хомосексуалността, повлияни от политиката и религията.

      Силна подкрепа на тези внушения от масовото информационно пространство обаче има и вътре в семейната среда, която е от особена важност. И дори нещо повече — често пъти вътре в семейството се засаждат първите семена на това негативно отношение. Днес вече не е толкова необичайно да се чуят от устата на дете в предучилищна възраст думи като „обратен” и „педал”. Социалната среда на тези деца не предполага те да имат възможността да чуят и научат тези думи на улицата, въпреки, че това не е изключено. Много голяма част от тях всъщност ги чуват за пръв път у дома.

      Непосредственото социално обкръжение (особено при подрастващите, които са с ограничени форми на социален живот) по правило се води от стереотипите и предубежденията и то именно най-пълноценно и ефективно успява да предаде готови формулировки, без наличието на вече разискваният личен опит. Тоест говорим за едно възпитаване в пренебрежение, негативизъм и дори омраза. Едно насаждане на възгледи и нагласи за действителността, които, възприети от ранна възраст като даденост, често пъти започват да се мислят като такава и в по-зрелите години. Ето защо, въпреки, че много специалисти днес търсят психологическите корени на хомонегативизма, не бива да се подценява и ролята на чисто културните такива.

      Подобна практика е от изключително значение и може да бъде крайно опасна, не само по отношение на това, че въпроса, който третира, е изключително спорен. По-важен е друг аспект — психологическото здраве и социална приспособимост на жертвите на подобен емоционален и психически тормоз.
      [...]

      Религиозният дискурс, например, като традиционно негативно насочен към хомосексуалността, е чудесен пример за това какви могат да бъдат последствията от подобно отношение и агресия спрямо една малцинствена група. Религиозността като че ли по-лесно може да доведе до суицидни помисли и намерения, предвид системно проповядвания демоничен образ на хомосексуалността, поддържан от религиозните институции от векове. Той именно е основна причина и за социалните предразсъдъци, зад които прозира, въпреки завоалираното му представяне. Религията оказва влияние върху личността не само когато е интернализирана в нея, но и когато е упражнявана като външен натиск от близки, роднини, приятели и всякакво друго пряко обкръжение. Отношението по който и да е въпрос вътре в семейството оказва огромно влияние върху възгледите на личността по даден проблем.

      И да се върнем на въпроса за възпитанието. Не само у дома е проблема, не само „лошите думички”, които татко казва по адрес на съседа, който пак е паркирал пред гаража му. Проблема не е само и в масмедиите. Проблема отива отвъд — в образователната институция, която поема вече (предполага се) получилите основно възпитание индивиди и започва да ги дооформя (уж) като личности. В тази институция, посветена на знанието и културата, отсъства всякакво знание и култура по въпросите на сексуалните малцинства и на човешката сексуалност въобще (освен, може би, в чисто физиологичен аспект). Тук вече се сблъскваме и с това отношение, което се изразява в премълчаване. Класната стая не обсъжда „нередни неща” като хомосексуалността.

      Враждебността към другия е движена обикновено от низки страсти. Съвременната психология търси обяснение за подобно отношение към малцинствените групи в неосъзнатата психологическа динамика на фобията — ирационалният страх от непознатото. Тази динамика обаче може да бъде и възпитавана, когато тя се интернализира в културата на общността. Така много хора намират начин да оправдаят омразата си и я систематизират в теории за „правилния житейски ред”. Не бива да забравяме обаче, че без оглед на мотивите, желанието да причиниш вреда на другиго (дори само по отношение на достойнството или самочувствието му) е неморално. А какви могат да бъдат чисто психологическите мотиви и последствия за и от подобно поведение — това ще разкажем по-подробно друг път.

      ____________________

      Използвана библиография

      * Корсини, Реймънд Дж. (ред.). Енциклопедия по психология. Наука и изкуство: София, 1998.
      * Доре, М., Лажьонес, С. Л. Мъртвите момчета не могат да танцуват. Сексуална ориентация, мъжественост и самоубийство. София: Hermes Publishing, 2005.
      * Мондаймър, Ф. М. Истината за хомосексуалността. София: Планета—3, 2002.
×
×
  • Добави ново...