Петелът

Видях в небето ято птици,

строени във формация "стрела",

приличаха на мънички звездици,

политнали над прашната земя.

Без никакво усилие летяха,

размахвайки криле едва-едва,

и никъде по пътя си не спряха,

от тях струеше само свобода.

Един петел ги гледаше от двора,

как искаше и той да полети,

И пробва - два, три пъти, но умора

крилете незаякнали надви.

Въздъхна тежко, върна се обратно,

погледна философски на нещата:

"Отиде ли си нещо, то е безвъзвратно,

такава е на всекиго съдбата."