Изгрев

В ранна сутрин, над морето

бавно слънцето изгрява

и мастилено, небето

постепенно избледнява.

Гларуси и чайки пеят

своята ритмична песен,

а под тях - градът притихнал,

още в сънища унесен.

Даже и вълните сини

сякаш още се прозяват,

слънчеви искрици фини

леко в тях се отразяват.

На брега - момче самотно,

с нотка на тъга в очите,

то отново си припомня

как отиват си мечтите.

Как във времената стари

радваше се на живота,

как със верните другари

сляпо вярваха в доброто.

Тези техни идеали

претърпяха куп промени.

Вече ценностите стари

са потъпкани, сломени.

При морето то се върна,

тук, при своя стар приятел,

само то не се обърна,

само то не е предател.

Тук денят е безметежен,

тихо плискат се вълните,

тук, на пристана крайбрежен,

тук завръщат се мечтите.