Не искам да имам рожден ден!

Принципно мислех да си лягам. Макар че не ми се спеше, ми се искаше да опитам да заспя по-рано, за да не се налага сутрин, когато отворя очи и да видя – 13часа. Но видях, че започва някакъв филм „Параграф 46”. Анонсът ми се стори доста интересен. Но уви не мога да кажа същото за самият филм. Почти загубила интерес вече, една сцена привлече вниманието ми. Главният герой се прибираше от нещо като командировка и когато се прибра у дома, синът му му се хвърли с огромна радост на врата. Принципно нищо особено. Обаче ми припомни времето, когато и аз бях хлапе. Как всеки път се хвърлях на врата на баща ми, щом се прибираше вкъщи, когато е бил на работа вечерта и не си е спал у дома. Винаги едно и също. Още не беше затворил вратата и аз изтичвах радостна в коридора, не го оставях да остави дори и куфарчето си на земята. А когато не го правех, значи бях за нещо сърдите и така винаги разбираше, че нещо не е наред, щом не го посрещна и идваше при мен и ме питаше какво има.Тази сцена ме върна назад във времето, отново. Супер глупаво е да си спомням подобни неща и да се натъжавам. Но тези дни постоянно спомени от детството ми нахлуват в главата. Такива, за които дори не съм подозирала, че пазя. И то само хубави спомени... Не знам... има ли нещо общо с наближаването на рождения ми ден...?!? Това е просто още една година, с разликата, че вече годините ще се закръглят на 20. Виждат ми се много, макар да знам, че не са и някак си стряскат и онова време започва да ми липсва. Защото то беше най-прекрасният етап от живота ми. Имах възможно най-невероятното детство!!! Но е странно, че постоянно си мисля за тогава и ми става тъжно... Най-вероятно е заради този глупав рожден ден! Как ми се иска да не идва. Или да го прескоча. Не искам да имам рожден ден. Или поне не искам да идва този. Той ще е най-ужасният в живота ми!!! Дори не мога да го отпразнувам. Ще бъде ден като всеки друг, само че ще ставам на 20. И би трябвало да съм щастлива, защото имам празник, но няма да съм. Именно, защото ще е празник и защото едновременно с това, няма да бъде по-различен от „невероятно интересното ” ми ежедневие, ще бъде ужасно. Ще стана сутринта рано, ще отида на лекции, евентуално на работа, ако съм започнала до тогава и после вкъщи...... „Ура”!!! НЕ искам да имам рожден ден!!!