Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

частица живот

Блог от Slyncheva в Други

  • Публикации

    58

  • Коментари

    175

  • Прегледи

    33413

За този блог

Публикации в този блог

* * *

Порязана ръка- дълбока рана. Кървава сълза и черна дама. Отворена врата- огъни горящи. Счупени стъкла- призраци неспящи. Дива красота- образ огледален. Пареща кръвта ... в устата вкус метален. На устните стъкло- по него капка кръв. Изпиващо те зло... боли така веднъж. 15.05.2009

Път

Нощна светлина и мисли по бетонни плочи. Дива красота - вятър пътя сочи. Открехната врата - неканен гост. Порутена стена - изграден на ново мост. Път избран. Джобна карта. По пътя хан и утре пак на старта. 13.04.2009

Бягство

И някой бавно си отива - по-лесно е, когато бягаш. Следите кални се отмиват и куфара отново стягаш. Дъждът се стича по стъклата - но ти пътуваш все нататък. Студът сковава тишината, пропуква се и ражда се от нея блясък. Светлината идва да те сгрее, да ти даде начален тласък. Оставя те, доакто се смееш и ето пак... отново ТРЯСЪК! 31.03.2009

Увяхнали спомени

В локва кална разтворено листо. В него капки кaлни поръсени с пепел от стъкло. От покрива на стара сграда, протягам своята ръка. Опитвам се аз пепелта да хвана, политам някъде... към вечността. ................................................... Аромат на сяра. Вкус на кръв. Отнета вяра, хвърлена за стръв. 16.02.2009

Ти

Дарена с ангелска усмивка, с очи на Дявол, с криле на Бога, с кръв на Демон във вените течаща... Обичаща като дете, като Сатана тъй жестока и мъстяща... с пламтящо в гърди сърце. Ти, играеща с хората, отнемаща живот. Ти, впръскваща отровата, на врата окачваща хомот... Ти, като Богиня прелестна... и тъй изящна! Ти, като вълните бурна и тиха като пясъка. Ти, идваща с прилива, ти погубваща звезди. Ти, дишаща със силата на огъни горящи, изпепеляващи души! 04.02.2009

спомени

Мислех си за миналото време... ... да те видя не успях... Мислех си за болката от тебе... ... истински с тебе аз не бях. Спонмям си за нощите ни заедно ... навяват ми тъга. За слънчевите утрени... с теб, но някак си сама. И исках те, и молех се, и вярвах, и копнях... Колко много зарад` тебе... Колко много преживях. Щом сещах се за твоята усмивка, усмихвах се и аз. А сeга боли ме и не вярвам, че толкова години изживях... Любовта е сляпа, казали са хора! И с право! Вярно е

Искаше ми се да споделя :)

Да си призная... и аз не знам с каква точно цел сядам да пиша. Ужасно съм щастлива!!! Търсих в продължение на близо 3 седмици жилище и НИЩО! Или бяха прекалено скъпи, или не ми вдигаха телефона, или не ми отговаряха на мейлите или след като най-накрая съм се добрала до "среща с новото жилище" ми се съобщава, че вече е заето! Мъка голяма! А до края на седмицата трябва да се изнеса от тук където съм, няма никаква възможност да остана. Та ... след като оревах света и вече почти бях започнала да си

Чакам

Нима смъртта е тази, `дето слага края? Нима смъртта, ти казва стоп? Таз` игра не е от вчера... И аз мога да играя! В собствения си живот не искам да се чувствам роб! И аз мога да го кажа... И не само мога... казвам : КРАЙ! И нямам нищо, никой вече... Почвам от начало. Къде съм? Отгадай! Без дом, без работа, без теб... Но с бъдеще! Вървя напред... Ще дойде време и аз ще имам своите щастливи дни. Ще дойде време, ще бъда друга, всичко ще се промени. Сега затварям бавно натежалит

В бурята...

В бурята на тихото море, аз търся те… И чувам нечий глас как от дъното зове. И мисля че… обичам те. В бурята на тихото море, аз търся те. И гмуркам се в дълбини на пусти светове. Давя се… И виждам твоя образ в черната вода. Искам те… Протягам бързо своята ръка, отново лъжа се. 30.09.2008г.

Мечти

Мечти, като глухарче, в облаците пак политат… Разпилени носят се във въздуха, обгръщат цялата Земя… Вдишват се от хора без надежда… потапят ги в нови светове. И като оплетени са те в стара прежда и топлят ги в нощни студове… Един ограбен е, защото взети са мечтите. А друг взел ги е, без да знае от къде. 28.08.2008г.

Питам...

Седя на стари стълби под гъста сянка на дърво. Говоря със сърцето си, остана то единствено. Питам го “Защо?” Защо обичам те? Защо!?! Но няма отговор, а тишина. Удар бавен, после два … отмерват тихо вечността… 20.07.2008г.

Прах

В тишина на мисли празни, бродя по мъртвата земя. В шум от думи неизречени, глуха ставам и кървя. В тъмнина от слънце жарко, сляпа съм и пак мълча. В светлина на нощи непрогледни, виждам пламъци... и как горя... В пепел сива се превръщам... .......................................................... Разпиля ме вятърът до сутринта... ......................................................... 08.07.2008г.

Стъкла

В писък нощен откривам вечността. Долавям мирис още на увяхнали цветя. Счупени стъкла разпилени по паважа. “Няма смисъл в това” , успях само да ти кажа. Стъкла и кръв, премесени в едно. Не може вечно да си пръв. Отново шум от счупено стъкло. 22.06.2008г.

Просто... нищо

Писна ми да съм толкова глупава!!! Всеки път… всеки път едно и също…!!! Защо съм толкова наивна?!?! Не вярвам на никого за нищо и често срещам упреци за това, но… как да повярвам?!?! Как?!? След като всеки един път щом си позволя да го направя оставам разочарована. “Човек трябва да вярва и да не спира да вярва!!!” Как!? Аз вярвам, надявам се… все си мисля, че всичко ще приключи добре, че всичко се развива прекрасно… Глупава оптимистка! И накрая … оставам разочарована. Въпреки всичко пак започвам

Нека замълча

Няма да заспя, отново ще будувам. Няма вече да говоря и пак ще замълча. Няма смисъл да сънувам. Ще се събудя и пак ще съм в затвора. Нищо няма аз да кажа, просто ей така… Нека, нека си мълча. По-добре е май сама, сама със мойта самота, отколкото с някой… просто ей така. Няма с никой нищо веч да споделя. Няма смисъл, нека си мълча. 19.06.2008г.

Повярвай

Повярвай. Не замлъквай. Повярвай. Не мълчи. Повярвай. Просто продължи. Не затихвай. Трябва да те чувам. Не заглъхвай... Не умирай. На чужди помисли не мога да робувам. Не тръгвай. Не мога с теб да се сбогувам. 20.06.2008г.

Какво по дяволите искам?!?

И това ще мине… Винаги казвам така… И това ще мине… Но кога? Какво по дяволите искам?!? Не искам да е мен, … защото после ще боли. Не искам да е с други, … защото сега от вътре ме гори! Какво по дяволите искам?!? Трябва ли така да продължавам?!? Към кого да се обърна, да ме чуе, да му кажа “Спри!” ?!? Но няма кой да чуе… Време е да замълча. Може пък да стане лесно! Може пък и да греша! Объркано е всичко, но и то ще свърши, щом настъпи сутринта. И пак ще ходя гордо, в

Смисълът на живота

Смисълът на живота Не бях виждала баба си от дълго време. Тази сутрин й отидох на гости. Много й се зарадвах, както и тя на мен. Тя беше много особен човек. Имаше изключително странни способности. На няколко пъти ги бях забелязвала, но тя вечно отричаше и все ме омотаваше така, че да си мисля, че съм си въобразила нещо и всичко е плод на детската ми фантазия. Но всичко с времето си. Когато пораснах ми сподели, че тя не е като другите хора. Виждаше в миналото, виждаше настоящето във всеки еди

Пръст

Гореше в пламъци дивата нощ, във въглени ставаше огромната площ. В демонски огън се дави земята, в димящи порои души се луната. Прахта те попива, заравя света, с новия гроб венчава смъртта. Потапя ковчега суровата пръст, отгоре му гние човешкият кръст. 10.06.2008г.

Сън

Чувам шум от мъртва тишина. Чувам писък от бездънна пещера. Усещам болка, потопена в тъмната вода. Усещам нищета, превърната в пясък от ронеща скала. Виждам бъдеще в капка дъжд. Виждам минало сред стара ръж. Дишам днес с вятъра в мен. Заспивам вечер мислейки за утрешния ден. Премигам бавно, унасям се в съня. Въздишам тихо, надявам се, че ще те открия. Че някой ден до мен ще си на сутринта. И ще останеш до залеза на този тъй омаен ден, за да се събудя утре в прегръдки не

Ich liebe dich

Ich will mit dir sein. Ich weiß, du bist weit. Ich bin noch einmal allein. Ich weiß, alles ist Unwahrheit. Warum machst du das? Ich sehne dich. Was ist passiert? Was? Es schmerzt mich… Ето и превод, но не звучи особено добре на български. Не знам дали и на немски се получава, тъй като това е първото, което пиша на чужд език. Искам да съм с теб. Знам, ти си далеч. Отново съм сама. Знам, всичко е лъжа. Защо правиш това? Липсваш ми. Какво се случи? Какво? Боли ме...

Да се...

Да се влюбиш в една магия, да откриеш мъничко любов, да се сливаш с една стихия, да се бориш в живот суров… и да знаеш, че няма вече накъде, но вървиш напред и нищо не може да те спре. И да виждаш, че няма начин за промяна, да не се отказваш, дори в живота нищо веч` да няма. 28.05.2008г.

Писна ми от интервюта!

Наистина ми писна. От както съм се прибрала съм се регистрирала на 100 места за работа и почти всеки ден трябва да обикалям града, за да ходя на интервюта. Ако пък случайно единия ден нямам интервю, то в друг интервютата ще са две или пък трябва да ходя като ненормална по банки, фирми за преводи, НАП…. Хрррр, плюс още 999 дребни неща по между другото! Не бих била толкова изнервена ако поне си пишеха всичко в обявите. “Атрактивно заплащане”, юпиииии. Работиш 6 дни в седмицата по 8 часа срещу неве

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.