Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

частица живот

Блог от Slyncheva в Други

  • Публикации

    58

  • Коментари

    175

  • Прегледи

    33417

За този блог

Публикации в този блог

Какво?

Какво да кажа, ти кажи ми. Какво да изрека? Опитвам се да не досаждам, да не те търся, да не ти звъня. Но ти се появяваш пак, любими и възкръсва стария копнеж. Даряваш ми метална чаша изпълнена с вода от извор свеж. Но преди да съм отпила глъдка още от таз жадувана надежда, изтръгваш я от моите ръце. И пак всичко до едно се свежда, до желанието да ме имаш, но да не станеш мой... И в мен сълзите пак напират, довя ми вятърът горчив порой. 07.03.2008г.

онази проклета болка

Стоя сама... съвсем самичка в жилище, което наричам „вкъщи" а всъщност моето истинско „у дома", е далече, далече от тук. Но мисълта от самотата, която ще бъде мой гост през следващите няколко дни, не ме кара да изпитвам такъв страх, колкото че ще заспя сама в голямото легло...И пак с моите глупави въпроси, чиито отговори не бих получила и въпроси, по които всеки би изказал мнение и всяко едно до болка банално и препокрито с предходното. Аз самата си давам такива понякога. Защо се нараняваме? За

Може ли човек да промени съдбата си?

Понякога вечер, когато не мога да заспя и се въртя в голямото легло, си мисля за толкова глупости, не спирам да се притеснявам за утре, не спирам да мисля за вчера...Толкова пъти съм си задава едни и същи въпроси. Всеки път! Преди няколко дни гледах филм, който ме накара да се замисля за пореден път. Името му е преведено от английски на немски, в превод от немски означава „Предчувствие”, английското име не ми е известно. Под заглавието на филма се четяха думите: „Може ли човек да промени съдбат

неизречени... нечути...

*** Аз искам да мълча... Изморих се да говоря... Искам да избягам, да се скитам из простора. Да чувам вика си щом крещя... Да чувам тишината, когато замълча. Искам да се махна, да бъда аз. Писна ми да слагам маски на всеки получас. Защо играя вечно роли на щастлива и добра? Защо светът ме принуждава да си крия същността? Защо не може никой да ме приеме такава, каквато съм сега? Трябва ли и аз като вас да стана – привидно истинска, А всъщност зла?!? 01.01.2008г. *

все още болеше...

*** Мрак и самота, пепел и тъга . . . Скитник в черна одежда, нощ зловеща, безнадеждна . . . Няма луна, само смъртта . . . Една мечта гори, едно сърце със болката тупти. Едни ръце за теб се молят, една душа за теб пламти. Един човек, на себе си повтаря…… “Умри!” 21.01.2007г. *** Със сбогом, сърцето ми ти отговаря. Не ще има следващ път… Сбогом, сърцето ми за теб повтаря! До никога, устните мълвят. А звуците от болката в душата ми, не спират да кънтят. Като бледен спо

Почти най-прекрасната сутрин

Един ден се събудих и ... не беше до мен. Всъщност, нито една сутрин не е бил до мен. Освен онази... Отворих очи, а той се беше вкопчил в мен и сънуваше сладко. Целунах го! Той се събуди. - Какво правиш? – измъмри сърдито – 6 часът е! Защо си будна? Хайде заспивай! - Не-е-е... Ще будувам и ще ти се наслаждавам. Започнах да го целувам...., поставих ръка на гърдите му... започнах да го галя... - Искаш ли да си поиграем? – попитах го спускайки ръка надолу... - Ах, ти! Малка палавница! – усмихн

Понякога не е лошо да повярваш

Една вечер се събудих, надигнах се леко от леглото и видях как ме гледа. Гледаше ме, все едно не го виждам. Чух шум... и се събудих. Надигнах се леко и го видях... също както беше в съня ми. Гледаше ме. Стоеше в другия край на стаята и просто ме гледаше. Не знаех, кой е или какво е... Започна да се приближава. - Кой си? – попитах аз. - Не е важно кой съм. Коя си ти? - Не разбирам. - Никой не разбира. Дойдох, за да те отведа! Хвана ръката ми и ме издърпа от леглото. - Пусни ме! Кой си ти?

минало

*** Помня последната ни среща, сякаш вчера беше тя. Помня как се запознахме и как разделихме след това. Помня как нахлу в сърцето ми и как не искаш да излезеш от него ти. Напусни го, хайде върви. Знаеш, че за теб, то никога няма да заспи. Вече знаеш колко много те обичам, вече знаеш колко болка ми причини, колко много още ме боли. Върни се ти или завинаги ме остави. Но не искам повече да страдам аз за теб, не искам щом за теб си спомня, очите ми да се наливат със сълзи. Не искам

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.