онази проклета болка

Стоя сама... съвсем самичка в жилище, което наричам „вкъщи" а всъщност моето истинско „у дома", е далече, далече от тук. Но мисълта от самотата, която ще бъде мой гост през следващите няколко дни, не ме кара да изпитвам такъв страх, колкото че ще заспя сама в голямото легло...И пак с моите глупави въпроси, чиито отговори не бих получила и въпроси, по които всеки би изказал мнение и всяко едно до болка банално и препокрито с предходното. Аз самата си давам такива понякога. Защо се нараняваме? Защо караме другите да страдат? Защо всичко е наред и в един миг попадаш на нещо от миналото и като с чук те удря по най-бруталния начин по главата. Но и това не е най-лошото, по-брутално става, когато се опитва да строши сърцето. И го троши, но не го строшава. Руши го толкова, че да остане нещо от него, за да може да продължи да боли. Хубаво е поне, че с времето свикваш, чувстваш се по-силен, защото вече можеш да живееш с нея. Да, ама не! Точно, когато с гордост започваш да се биеш в гърдите и да се хвалиш, че си превъзмогнал всичко, че усещаш въздуха, който вдишват всички, че виждаш и изгрева, че не изпращаш само зелези, че се потапяш сред завивките и чувстваш онова бленувано, вълшебно, неописуемо спокойствие на съня.....най-накрая....... – и... звук от счупа чака. Звуци от хиляди счупени чаши звучат в съществото ти и не само ги чуваш, но и усещаш всяка една как се разбива в теб и как парченцата потъват в теб и разкъсват заблудата, че си „свободен". И боли, и боли много. Обаче, щом тази болка живее, значи може и да умре! Все пак е подвластна на смъртта! Но кога настъпва тя? Дали не идва с нашата?

Проклето минало. Би ми се искало да беше могло да бъде по-различно. Но пък, покрай промяната на едно, може би нямаше да срещна хора, нямаше да изживея събития, направили ме безкрайно щастлива...Не зная...

Все пак... добре, че човек не може да се връща назад, добре че си имаме само настоящето. Защото не би имало по-голямо наказание от това да преживееш повторно вече изживяната болка! Като се замисля така е по-добре. Само че, понякога миналото само идва при нас – пак с онази Същата, Зловещата, Проклетата, Непозволяващата да дишаш.