Може ли човек да промени съдбата си?
Понякога вечер, когато не мога да заспя и се въртя в голямото легло, си мисля за толкова глупости, не спирам да се притеснявам за утре, не спирам да мисля за вчера...Толкова пъти съм си задава едни и същи въпроси. Всеки път! Преди няколко дни гледах филм, който ме накара да се замисля за пореден път. Името му е преведено от английски на немски, в превод от немски означава „Предчувствие”, английското име не ми е известно. Под заглавието на филма се четяха думите: „Може ли човек да промени съдбата си?” Това се чудя и аз. Може ли? Случвали са ми се толкова много неща, за които мога единствено и само да кажа „Съдба”. Дали наистина всичко е предначертано? Дали наистина вървим по пътя и си мислим, че животът е в нашите ръце, а всъщност е в нечии други. Ако е вярно, че играем роли на пионки в една скъпа филмова продукция...ако е вярно... какъв е смисълът на всичко? Раждаме се плачейки на този свят, живеем проливайки сълзи, на мнозина сълзите мокрят лицата им и при наближаващата смърт. И за какво е всичко?!? За какво след като ние не решаваме? След като просто играем! Знам, има съдба! Знам го! Но би ли било толкова съдържателно съществуването ни ако не правихме сами своя избор? Може би някои неща са предначертани, други не... Може би, когато сме изправени на кръстопът, тогава е необходимо сами да изберем. Дали по голямата осветена магистрала или по малката криволичеща прашна пътека? Може би правим своя избор и после отново идва Съдбата. После сме в нейните ръце. Но пък защо тогава след време, поглеждайки назад, виждаме че каквото и да семе били сторили, че каквито и комбинации от събития да бяхме предизвикали... краят би бил същият. Не знам... а може би просто е такова каквото сме си въобразили че е. Тези от нас, които вярват, че могат, че побеждават, разчитат основно на себе си и вярват, че живота го градят те. А други, утешавайки се за несполуките си, казват „Съдба”. Същата дума чуваме и когато късметът на някого се е усмихнал. А дали всъщност този някой сам не е постигнал мечтаното, дали каквото и да било, не е зависило само от него, а не от „други сили”?!? Склонна съм да вярвам и в двете теории, защото преживяното от мен, за тези не много години живот, ме е накарало да се убедя, че колкото и да ми се иска, колкото и да се старая да постигна нещо, то не е зависило или поне не изцяло от мен. Все едно някой или нещо невидимо връхлетява от някъде и променя за секунди ставащото. И пак стигам до думата „Съдба”. Но въпреки това се боря, въпреки това не чакам, въпреки това вървя на пред и вярвам, че ако сама не постигна онова, което искам, няма кой да го стори вместо мен.
Може ли човек да промени съдбата си?!? От нас ли зависи всичко или нищо?!?
Препоръчани коментари