Премини към съдържанието
  • публикации
    58
  • коментари
    175
  • прегледи
    32124

все още болеше...

Slyncheva

568 прегледа

***

Мрак и самота,

пепел и тъга . . .

Скитник в черна одежда,

нощ зловеща, безнадеждна . . .

Няма луна, само смъртта . . .

Една мечта гори,

едно сърце със болката тупти.

Едни ръце за теб се молят,

една душа за теб пламти.

Един човек, на себе си повтаря……

“Умри!”

21.01.2007г.

***

Със сбогом, сърцето ми ти отговаря.

Не ще има следващ път…

Сбогом, сърцето ми за теб повтаря!

До никога, устните мълвят.

А звуците от болката в душата ми,

не спират да кънтят.

Като бледен спомен,

любовта си заминава.

Като бледен спомен,

обичта ми отминава.

Като бледен спомен,

ликът ти в душата ми остава.

До никога! До никога, отново казвам…

До никога, повтарям пак!

Сбогом…!

И нека тази дума

я изричам за последен път!

11.02.2007г.

***

Обичам те, крещя със пълна сила.

Обичам те, обичам те сега.

Обичам те, с теб не чувствам вече самота.

Обичам те, с теб открих аз любовта.

Обичам те, с теб не съм унила.

Обичам те, с теб съм аз щастлива

Обичам те, крещя със пълна сила.

Обичам те, сякаш имам Божия закрила.

Обичам те, когато сутрин отворя очи.

Обичам те, когато сутрин до мене си ти.

Обичам те, когато нежно докосват те мойте ръце.

Обичам те, обичам те крещя със пълна сила.

Обичам те, с цялото сърце.

05.03.2007г

***

Сякаш все още дете съм.

Изгубена в мрака търча.

Сякаш дете съм...

и търся огън в нощта.

Ела, прегърни ме!

Неистово с болка крещя.

Ела, целуни ме!

Тихо мълвя.

И сякаш дете съм.

Лутам се с болката сама.

Сякаш дете съм...

нека отворя нова врата.

06.03.2007г.

***

Забрави ме, тук остани.

Аз заминавам завинаги.

Не ме мисли,

ще се справя с всички беди.

Остави ме! Забрави ме.

Не ме търси.

Искам да живея, разбери.

Не дей за мен мисли.

Аз мога да се справя с всички злини.

Не искам така ... боли.

Остави ме! Не звъни.

Аз чаках да чуя гласа ти,

аз чаках да видя лика ти,

но забрави ме ти, уви.

Аз ще те помня за винаги.

Всичко свърши вече,

не ме търси.

Остави ме, нека ме боли.

Бъди щастлив,

живей спокойно.

Аз ще се справя и този път

с болката достойно.

25.03.2007г.

***

... и по пода се опитва да върви,

и прикрива кървавите си следи.

Кръв рисуваща една зловеща

болка нечовешка.

На къде отива не знае? Не знае.

Вижда се, на края е.

Край неистово желан,

край с живот неизживян.

Живот горчив, лъжовен,

живот измамен и прокобен.

Ето, идва смъртта,

открий я, ти в съня.

Заспи с болката горчива.

Заспи, не ще си веч унила.

Всяка вечер те боли,

Всяка вечер стичат се сълзи.

Затвори очи...

И забрави...

02.04.2007г.

***

На ръба на скалата стоя.

Скачам от нея и искам да избегна смъртта.

Водата ме обгръща,

водата ме омайва.

Споменът назад се връща,

споменът, който в сърцето дълго се спотайва.

Мисли прекрасни обземат душата.

Мисли зловещи напускат земята.

Чувства чудесни, човешки, истински чисти.

Чувства на болка, неземни и низки.

И най-накрая виждам светлината във мрака

и на мойта съдба колелото чувам,

как за последно в живота ми трака.

23.04.2007г.

***

По улиците мокри вървя.

Безпътна се скитам в нощта.

Толкова много сълзи очите ми проляха,

докато сърцето и душата ми в едно горяха.

Звезди обсипали небето,

а в мен бодли обвили са сърцето.

И буди вятъра вълните,

и преспива ударите в гърдите.

И утре ще е ден, и днес беше.

Но утре вече няма да ме има.

Затова днес ти казвам "Сбогом!"

Не съм аз вече твоята любима.

24.04.2007г.

***

Страх обладал е телата,

страх пропил е в сърцата.

И огън в душата гори,

и пламък в гърдите пламти.

И ужас очите затваря,

и болка сълзите изгаря.

Надигаш клепачи

и виждаш път към безкрая

как пред тебе стои,

но не води към рая.

Поглеждаш нагоре -

небе обсипано със звезди,

а тук долу -

дявол зад тебе стои.

05.05.2007г.

***

Заспивах сама в мрака на нощта,

в пелена обвита с болка и тъга.

Събуждах се в утринни лъчи,

изтриващи парещите ми сълзи.

По пясъка горещ вървях

и задавах въпроси.

Какво се случи? . . . Не разбрах!

Скитница бях, която надежда си проси.

Тичах през гората,

крещях, за да разчупя тишината.

В нищото спирах

и чувствах как бавно умирах.

27.05.2007г.

***

Пак нещо в мен гори,

пак сърцето ми тупти.

Няма вече мрак и тишина,

само усмивка без тъга.

Вятър лек в облаците ме понася

и в сладък сън душата ми понася.

Слънчев прах над мен се сипе

и водата морска ме облива.

Цветята нежни галят ми очите,

вечерта прекрасна дарена със звездите.

Нощта разкрива ми света

и няма вече самота.

Щастлива съм, но не сама,

защото имам любовта.

Окрилена бях от твоята милувка,

дарена бях с ангелска целувка.

31.05.2007г.

***

Обичам да бъда до теб.

Боли ме, когато те няма.

Обичам да бъда до теб.

Боли ме, не сме само двама.

И чаках този ден с години.

И вярвах, ще бъдем щастливи.

Но всичко започва и свършва,

а сърцето черно не издържа.

И исках да бъдем ние с теб двама,

и исках да бъдем, но няма.

И случва се същото нещо отново…

Вече не мога…сбогом.

Заминавам далече,

Не ще те видя пак.

И там вече,

не ще е царува този мрак.

Исках да бъдем двама,

но не стана.

Исках да бъдем сега,

а не утре, когато за мене дойде смъртта.

10.07.2007г.

***

Ще те целуна, така както

не съм целувала никога.

Ще те прегърна,

все едно е за последно.

Ще погледна в очите ти

и ще забравя.

И спомени няма да ми останат.

Ще бъде всичко както е накрая .

Но краят ще е без начало.

29.07.2007г.

***

Ще заспивам самотна

в утринни лъчи.

Ще заспива дълбоко,

ще потъвам в мечти.

Ще сънувам вълните морски,

пясъка горещ.

Ще сънувам птиците волни,

бризът нощем свеж...

... телата мокри

и изгарящият ги копнеж...

... И сърца в болката обвити,

и души в мъката си скрити.

05.08.2007г

***

Когато се раждах,

живота си кръстих

със своя плач.

Когато умирам,

забулен в черни одежди

пред мене стои палач.

Не живях спокойно,

но бях щастлива.

Радвам се, въпреки че

душата ми завинаги заспива.

По трънливи пътища вървях,

много от живота не видях.

Но бях щастлива

и аз не знам защо.

Но бях щастлива.

За какво?

Днес умирам! Сбогом!

Но утре пак ще се родя!

16.08.2007г.

***

Бях сама,

за тебе се молех.

В своята обич гореща горях,

в сълзите солени отровни се давех.

Всеки ден умирах с нощта,

с утрото не можех аз да се родя.

Животът продължаваше,

а аз бях спряла.

Хората живееха,

а аз бях умряла.

С болка жестока в гърдите

към Господ обръщах се,

да ни срещне отново съдбите.

Ридаех като малко дете.

На бял лист написала бих дори

"Живота си давам".

И с кръв подписала даже,

ако някой обещание ми даде,

че всичко ще свърши, че всичко ще спре.

Живеех... умирах... с болката

пронизваща моето сърце.

Борех се за нов живот,

молех се за капка от любов.

И всяка вечер изпращах

със зловещи мисли в главата.

Всяка сутрин посрещах

с болка в душата.

Спрялото време течеше,

а любовта проклета

да ми напусне сърцето не щеше.

Едно сърце от обич сътворено,

едно сърце от обич разрушено.

И мина време... оцеля,

аз нов живот успях да му даря.

Направих го

не от плът, а от камък.

За да не може никой

върху него ръка отново да сложе.

23-26. 08.2007г.

***

Нов живот открива ми света,

нов живот от другата страна...

... и прах... и пепел... самота...

мъртъв огън под дъжда...

погром, разруха, нищета...

сива плът човешка,

жива смърт... зловеща.

И кръв в шепите събира,

опитвайки надежда да намира.

15.11.2007г.

***

Обичаш ли? Обичаш ли, кажи?!?

С друг човек си ти, нали?

Знам, че никога няма да бъдем ние-аз и ти.

Затова заминах,

болката да може да заспи.

Не исках да се будя и заспивам в самота.

Не искам, затова сега съм в другата страна.

Тук аз ново бъдеще за себе си намирах.

Тук аз нов живот, уж по-добър, откривах.

Но пак те срещнах и разбрах,

не искам аз живот в страх.

Страх, че може да те имам, но няма.

Страх, че губя шанса си да бъдем двама.

Реших, че трябва да остана.

Но ти не каза нищо, замълча.

Остави ме да плача пак сама.

Заради теб "там" е вече "тук"

Заради теб моят дом е вече друг.

С всичко свиква се нали?

По-лесно става, казват, но дали?

И пак си времето минава,

и пак човек опитва се да оцелява.

Минаха години

и още вярвам, че ще минат.

Не знам дали в мислите ще си,

но сърцето, вярвай ми, завинаги.

Може някой друг да срещна,

повече от смъртта да го обичам.

Но първата любов една е

и аз с твойто име я наричам.

19.11.2007г.

***

Ти си този, който

научи ме на обич.

Този, който

научи ме да мразя.

Този, който

любовта за лек представи.

А всъщност,

отрова да изпия ме застави.

Защо така жесток си?

Аз бях просто мъничко дете.

С любовта дари ми ти живот,

а после бързо го отне.

Ти си дявол с ангелски криле.

Гръм в пурпурно небе.

Буря в тихото море.

Окови на дете..

Ти си сълзите стичащи

по алените бузи,

от сърцето капки кръв течащи.

Ти си стъклата проболи душата.

Ти си смъртта, нищетата.

Ти беше животът, съдбата.

23.11.2007г.

***

Проклинам живота си черен,

проклинам и теб.

Проклинам живота си земен,

проклинам и мен.

Защо те срещнах аз тогава?

Защо те срещнах после пак?

Защо обикнах те тогава?

Защо обикнах те и после пак?

Какво направи ти, кажи ми!

Защо отново ме боли?

Какво пак стори, обясни ми!

Защо сърцето ми скърби?

Не мога повече така.

Колко мъка в себе си аз нося...

Не искам повече така.

Колко думи в себе си аз нося...

но да ги изрека не мога,

нямам повече слова.

Тогава исках да умра,

но някак всичко преодолях.

Сега не искам да живея,

дали след време пак ще кажа "Аз успях!"

Да вярвам, да вярвам, да вярвам.

Всеки ден правя това.

До кога, кажи ми, ще продължавам

с тези глупави неща?!?

26.11.2007г.

***

Сънуваш мечтите човeшки,

сънуваш мракът зловещ.

Сънуваш животът безкраен,

сънуваш ужасно отчаян...

Кръст в земята, със сила се забива,

кинжал в земята и цяла с кръв се пак пропива.

Мъртвешката ти плът забулена в нощта,

разяжда се все повече от таз проклета лунна светлина.

И искаш да живееш, но няма.

Искаш и молиш за пощада.

За всичко забрави,

със смъртта се примери!!!

В живота цял те нося,

Но в гроба не ще те отнеса.

Там ще те забравя,

Душата си с мир ще аз даря.

Не живей! Умирай!

Не на теб го аз желая, а на мен.

От твойта смърт аз имам нужда,

Защото всеки път, чувствата в мен заспали,

една твоя дума в мен събужда.

Ти живей, но не в мен,

В мен умри!!!

Защо въобще се ти роди?!?!

03.11.2007г.

***

Сърцето ми вземи.

Аз моля!

Душата остави ми!

Нека имам воля.

Воля да продължавам да се боря

с живота, със съдбата

и с мрака вечер идващ

хванал самотата за ръката.

Сърцето ми вземи!

Аз моля.

Не искам вечно

с него аз да споря.

Защо не мога да го подчиня?

Защо с него трябва да се съглася?

Не искам! Нека нямам чувства.

Нека тъна в самота,

но не и в болката сама.

Сърцето ми вземи!

Аз моля.

По други пътища

то иска да го водя.

Със сълзи да го удавя, не успях.

Без дъх щом оставах,

да спра и неговия, не успях.

С мъката пронизваща ме всеки ден,

да пронижа него, не успях.

Боли, щом имам го аз него.

Ти дари ме със сърце.

Сега го, моля Те, вземи.

Боли, не искам аз сърце.

Боли, нека спре в гърдите да тупти.

Живота остави ми,

но сърцето ми вземи!

Него отведи го!

Мен ме пощади!

Аз Те моля толкова години

за капчица любов.

Но явно, че не искаш

да чуеш моя зов.

За това, чуй, таз молба, поне:

Аз моля!

Сърцето ми вземи.

Но душата остави ми,

да мога да се боря.

04.11.2007г.

***

Защо понякога толкова те мразя?

А всъщност, те обичам.

Защо не мога да разбирам,

защо в любов се вричам?

Защо обичам те, кажи?

Защо очите твои не мога да забравя?

Защо в гърдите болката боли?

Защо всеки казва "Продължи" ?

Аз знам какво трябва да направя...

не искам "умните" съвети,

от тях не се нуждая!

Защо с мълчанието си пак ме нараняваш?

Защо обичта горчи?

Защо всичко в пламъци гори?

Защо изгарям, но живея?

Защо боли ме, но се смея?

08.12.2007г.

***

Не често пъти обръщах се към Теб.

Моля Те, прости ми,

че с всичко исках сама да се преборя

и за помощ, не исках да помоля.

Аз вярвах, че ще имам всичко,

че щом искам, ще ми се даде.

Нали така пише в Твойта Книга...

и следвах тия думи наивна и почти дете.

Аз вярвах, че мога, че ще имам,

вярвах в топлото човешко сърце.

Вярвах и в Теб, макар че Ти не бе до мен.

Вярвах, някой ден лудостта ще спре.

Мислех, че мога аз всичко,

не разбрах, че греша.

Затова към Теб обръщах се с молба,

но Ти... отвръщаше глава.

Бурята отмина,

настъпи тишина.

Но появи се след година

и пак кръгът се завъртя.

До кога ще ми играеш тези мръсни номера?

Кога ще мога любов аз да получа, а после да даря?

До кога ще продължаваш с Твоята игра?

Кога ще ги научиш тия прости правила?!?!?

13.12.2007г.

***

Дали ще има топлина,

дали огън ще гори,

когато разтопи се пак леда

и всичко на ново се роди.

Ще има ли вятър в утрешния ден,

когато отворя очи, но не си до мен.

Ще има ли вяра в мойто сърце

или Господ и нея ми взе?!?

Аз имам още много въпроси,

но в шепи събирам ги,

за да може този, който проси,

отговор с въпрос да му намирам.

13.12.2007г.

***

Аз живота свой, няма да предам.

Може и да страдам,

всеки ден да падам,

може в облаците да летя,

но живота не оставям.

Животът си, ще продължа!!!

Не ми пука за тъпите лъжи.

Не ми пука, че всеки за велик се мисли,

че Земята се върти!

И аз съм тук, на нашата планета,

и аз искам да продължа!!!

Това, че някой иска да ме спира,

не ознчава, че ще спра!

Ще се боря и ще искам,

ще отстоявам моя свят.

Ще вървя напред

и в шепите ще стискам

любов и мъничко късмет.

Не само ще вървя,

ще бягам към моята звезда.

И ще показвам, че мога...

че ще постигна моята мечта.

Напред ще крача,

обръщайки назад понякога глава,

за да не забравя пътя,

който извървяла съм,

за да мога, живота си да продължа.

26.12.2007г.

***

Преди време казах,

от съвети тъпи не се нуждая.

Защо всеки претендира,

че живота ми разбира?!?

Никой със собствения свят

не може да се справи,

а пък моя се опитва да оправи!

Гледайте си вашите дела,

грижи за моите, аз сама ще си "бера"

Не ви ли стигат ваш`те си дилеми,

че завирате носа си в моите проблеми?!?

Стига, престанете!!!

Аз мога и сама!

По пътя продължете!

Оставете моята съдба!

Аз искам да съм просто

мъничко щастлива!

Защо вредя ви със това?

Защо опитвайки да съм щастлива,

трябва да греша?!?

31.12.2007г.



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Slyncheva
      Под небето, под звездите,
      тук долу, чакаше дете.
      Протегнало ръка с надежда,
      някой топлота да му даде.
      Но ръката празна си остава,
      а детето с подрязани криле.
      Ще мине време,
      ще му подарят прегръдка.
      Ще сгрее изстиналото му сърце.
      Ще размаха силно на гърба крилата.
      Ще полети към нови светове.


      23.03.2008г.
    • от Slyncheva
      ***
      Помня последната ни среща,
      сякаш вчера беше тя.
      Помня как се запознахме
      и как разделихме след това.
      Помня как нахлу в сърцето ми
      и как не искаш да излезеш от него ти.
      Напусни го, хайде върви.
      Знаеш, че за теб, то никога няма да заспи.
      Вече знаеш колко много те обичам,
      вече знаеш колко болка ми причини,
      колко много още ме боли.
      Върни се ти
      или завинаги ме остави.
      Но не искам повече да страдам аз за теб,
      не искам щом за теб си спомня,
      очите ми да се наливат със сълзи.
      Не искам повече ... боли.
      Остави ме или остани,
      но не си играй с мен ... боли.

      25.09.2005г



      Нов Живот

      „Напускаш ме ти усещам”,
      но не за винаги, се досещам.
      Оставяш ме да си живея спокойно,
      Без да мисля за теб пъти безбройно.
      Обичах те и те обичам,
      но днес аз се заричам,
      че няма да влезеш в живот ми нов,
      дори да отправяш към мене зов.
      Ти беше, ти си! Аз не забравям!
      Но вече любовта си на друг ще дарявам!
      Мразех те и те мразя!
      Защото не успях сърцето си
      от тебе аз да опазя.
      Ти беше и си оставаш ти,
      първият – единствен,
      първият – неповторим.
      Аз не те желая вече,
      помолих те да си вървиш,
      видях тогава – за нея ти скърбиш.
      „Напускаш” ме ти.
      Но този път не плача,
      а се радвам.
      Вярата отново ме споходи
      и усещам в себе си сили нови!
      Обичах, обичам,
      мразех, мразя.
      Без значение е сега,
      когато по друг начин виждам света!

      09.01.2006г.


      ***
      Ще те срещна ли някога пак?
      Дълго ли още ще заспивам във мрак?
      Погледни навън, красиво е,
      но уви, в сърцето ми мъртвило е.
      Не мога да почувствам сладостта,
      душата ми завзета е ... от скръбта.

      Сърце разбито, сълзи горещи,
      спомени прекрасни, мисли зловещи.
      Една мечта красива,
      една надежда сива.
      Една любов нещастна,
      една смърт ... не толкова ужасна.

      10.05.2006г.


      ***
      Нощ без звезди и луна,
      нощ решаваща една съдба.
      Настъпил мрак е,
      след часове настъпваше и ден.
      Но какво от това
      щом душата е в плен.
      Душа в окови окована,
      душа ни будна, ни заспала.

      Какво реши се тогава?
      Да живее? Да умре?
      Каква присъда се бе дала?
      - не беше ясно.
      Това не бе живот, ни покой.
      Нямаше движение,
      нямаше застой.

      Много време мина от тогава.
      Но какво се случи с нея?
      - и тя самата не бе разбрала.

      В окови окована
      решена бе една съдба:
      да види отново живота
      или за първи път смъртта.

      16.08.2006г.
    • от Slyncheva
      ***
      Аз искам да мълча...
      Изморих се да говоря...
      Искам да избягам,
      да се скитам из простора.
      Да чувам вика си
      щом крещя...
      Да чувам тишината,
      когато замълча.
      Искам да се махна,
      да бъда аз.
      Писна ми да слагам маски
      на всеки получас.
      Защо играя вечно роли
      на щастлива и добра?
      Защо светът ме принуждава
      да си крия същността?
      Защо не може никой да ме приеме
      такава, каквато съм сега?
      Трябва ли и аз като вас да стана –
      привидно истинска,
      А всъщност зла?!?

      01.01.2008г.


      ***
      Искам да видя морето,
      искам да видя брега.
      Птиците в небето
      и пясъка в ръка.
      Искам да вдишам моя въздух
      и видя моя изгрев,
      и в небето вечер,
      моята луна.
      ... Да се любим под звездите
      и да крещя, защото съм щастлива,
      защото съм с теб, не сама.

      2007/03.01.2008г


      * * *
      Две следи по бялата пътека.
      Две сълзи в нейните очи.
      Две ръце изтриващи водата.
      Две звезди изгрели в полумрака.
      Две тела в едно се вплели.
      Две сърца полуумрели.
      Два свята коренно различни.
      Две съдби разделени от живота.
      Две души... но всяка,
      поела в своята посока.

      05.01.2008г .


      ***
      С ярост изпълнена душата,
      към теб обръща се сега.
      Защо уж непозната,
      а всъщност най-близка съм била?
      Аз хиляди въпроси ти задавах,
      но на един смислен отговор не получих.
      Трябваше постоянно да те наблюдавам
      и всъщност да те опознавам се научих.
      Не съм само аз тази,
      която чувствата прикрива.
      Ти си онзи, който слабостта си
      в пелена от фалшиви думи, вечно я увива.
      Една съм, а после ставам друга..
      Каква съм? Ще решиш ли докато съм още тука?
      Но вече няма смисъл,
      далече сме един от друг.
      Аз знам, не съм ти безразлична,
      дори не се опита да го скриеш тия дни,
      когато бяхме заедно, макар за мъничко сами.
      Понякога си мисля, че съм влюбена,
      понякога греша.
      Но винаги ще те обичам
      и ще бъда в твоята душа.
      За това щастлива съм
      и не плача.
      Усмихвам се, когато спомените ни
      нахлуят в обърканата ми глава,
      защото животът ни е кратък
      и трябва да се радваме сега.

      07.01.2008г.



      * * *
      По стълбата на живота се катеря...
      Вървя нагоре и се смея.
      Защо, мнозина питат ме,
      животът е жесток,
      а ти се смееш?
      Защото нямам избор.
      Какво да правя?
      Да се свия? Да треперя?
      Аз искам свобода.
      Не искам верига на врата.
      Докато мога, ще се боря,
      ще се съобразявам само със себе си
      и с всички за живота си ще споря.
      Не ми трябват мантенели
      по моя път мечта.
      Аз искам само
      пътни знаци осветени,
      за да виждам пътя,
      по който ще вървя.
      Вие спирайте, защото искате,
      защото трябва...
      Аз ще продължа.
      Не спирам, докато не срещна
      очи в очи смъртта.
      На пред вървя и не спирам,
      животът ни е кратък.
      Аз нямам време да премислям,
      какво да сторя, че да бъде сладък.
      Постъпки правилни, погрешни?
      Кой решава пък това?!?
      Аз мисля, понякога сме смешни,
      когато твърде много мислим
      над своята съдба.
      Аз чувствам и вървя,
      не мисля, че греша.

      12.01.2008г.



      * * *
      Щастлива съм,
      без повод и сама.
      Щастлива съм,
      защото чувствам обичта.
      Ще се усмихна на луната тази вечер,
      ще й пратя целувка да ти предаде.
      А утре, слънцето на мен ще се усмихне
      и топлота в сърцето ще внесе.
      Ще те сънувам в бяло,
      потопил крака в соленото море.
      А аз до теб ще седна на брега,
      ще те погледна нежно, влюбено,
      наивно..., почти като дете.
      Ще те прегърна, ще ме целунеш...
      Ще се потопим в тихата вода.
      Вълните ще ни галят с морска пяна,
      магия ще ни донесе най-светлата звезда.
      Вятърът ще гони злите мисли,
      ще ни довее любовта.
      Ще се събудя
      и ще бъда твоя,
      макар и не сега.

      12.01.2008


      ***
      С дъх на утринна роса.
      С аромат на морски бриз.
      С усмивка истински красива.
      С детски поглед чист...
      Такива спомени връхлитат,
      когато появи се самота.
      Любов ли бе?
      Или лъжа открита?
      Или просто някаква мечта?
      Със самотата,
      идва болката - Тъга.
      С нея всичко си отива,
      дори присъщата ни суета.
      И нямаш нищо,
      когато денят отива си до вечерта.
      И после, ражда се отново смисъл,
      щом посрещнеш сутринта.
      С лице сияйно, като изгрев.
      С ръце горещи, като жар.
      С глас вълшебен и влудяващ...
      Но вместо обич да те води,
      страхът, ти беше господар.

      25.01.2008г.


      * * *
      Да плачеш без глас.
      Да мълчиш гръмогласно.
      Да сияеш без огън.
      Да помръкваш без жар.
      Да се будиш без сили.
      Да заспиваш без плам.
      Да пропадаш с надежда.
      Да летиш без криле.
      Да се луташ с идея.
      Да откриваш без смисъл.
      Да търсиш отрова,
      но да няма къде.

      31.01.2008г.



      * * *
      Изморени клепачите тежки,
      затварям аз бавно сега.
      И търся в съня да намеря,
      смисъл отново да продължа.

      И всяка вечер намирам нещо аз явно,
      щом посрещам пак сутринта.
      И новия ден ще живея,
      щом те видя Зора.

      Изгрев, хаос, тишина,
      настъпва залез, с него мрак...
      И пак клепачи натежават,
      и вятър движи се с луната в такт.

      31.01.2008г.


      * * *
      Прокоба тежка,
      орисия зла
      Какво ми стори,
      ти Съдба?
      Защо не мога други да обичам?
      Защо оставам си сама?
      Защо отблъсквам любовта им?
      Защо се спирам,
      когато имам зелена светлина?
      Какво се случва с мен?
      Какво ми става?
      Защо с хората съм зла?
      Не искам времето назад да връщам,
      а напред да превъртя.
      Да премине бъркотията в главата.
      Да мога частите да събера.
      Да ги поставя на местата
      И нов пъзел да започна да редя.
      Там картината ще бъде друга,
      сама ще си я избера.
      И ще бъда аз щастлива.
      И ще бъда аз добра.
      Животът ще се промени
      и с него, ти Съдба.

      16.02.2008г.



      * * *
      Мразя, когато мълчиш,
      мразя, защото боли ме.
      Мразя, когато обичам те!
      Мразя, защото убиваш ме.

      Време, време...Но колко още?
      Не мога да чакам да се изтече.
      Защото то ще свърши и
      ще си останеш за винаги в
      в счупеното ми сърце.

      Искам да живея аз на ново.
      Искам свобода.
      Не желая да си повод
      за всяка следваща сълза.

      Не искам да ме мъчиш,
      не искам нови рани да ми причиняваш.
      Не искам да ме мъчиш,
      не искам стари да отваряш.

      Колко още трябва да изстрадам,
      колко,че да спреш?
      Колко още трябва да избягам,
      че да задмина утопичния копнеж?

      Ти жесток си и брутален.
      Харесва ти, когато ме боли.
      И нечовечен си и безпощаден,
      не оставяш любовта да отлети.

      22.02.2008г.


      * * *
      Красиви думи, истински, желани,
      уви лъжа били са те.
      Красиви думи, чакани, мечтани,
      но нищо значили са те.

      Красиви думи, лъжовни,
      говореше ми ти.
      Не бяха те безплатни,
      а скъпо струваха дори.

      С цена висока плащам си сега.
      С цена на две счупени сърца.
      Едното счупи се преди години,
      а другото... до утре ще умре.

      22.02.2008г.


      * * *
      Какво да правя?
      Пак в черна дупка се намирам.
      Какво да мисля,
      щом усещам как умирам?
      Да се боря ли с таз проклета орисия?
      Да се боря или в черупката си да се скрия?
      Изморена съм от твоите обиди.
      Изморена съм от твоята игра.
      Не искам да я продължавам,
      искам да я спра.
      Загубила ме наречи
      или ужасно слаба.
      Не ми пука,
      щом ще вдишам свобода.
      „Предавам се” ще кажа даже,
      за да забравя и да полетя.
      Не искам с теб борба да водя,
      кой по-достоен е сега.
      Не искам да се тровя с твоите слова.
      Престани да ме тормозиш с глупави лъжи.
      Смисълът на всичко, отдавна се изгуби.
      Моля те, ме забрави.
      Но постарай се, този път, да е завинаги!

      23.02.2008г. 03:19ч.


      * * *
      Колко истинско беше всичко...
      и колко фалшивите дни...
      Колко обичах те, Господи!
      Колко, не знаеш, дори!

      Грешах ли щом мълчах?
      Грешах ли щом не спирах да говоря?
      В мен ли бе вината?
      Или пък беше твоя?

      Какво трябваше да направя?
      Какво трябваше да изрека?
      Защо не ми го каза?
      Или си мислеше, че ако го чуя
      пак ще спра?

      И аз не знам,
      какво бих сторила тогава.
      Но и да го мисля, няма смисъл,
      друга е реалността.

      А колко истинско беше всичко
      и колко истинска с тебе аз бях.
      Не трябваше да се разкривам.
      Не трябваше да вкусвам твоя грях.

      Но какво да сторя вече? Късно е!
      Пак със спомени ще си воювам.
      И ще се крия от свата, за да не виждат,
      че от глупостта си се срамувам.

      26.02.2008г.


      * * *
      Бях за мъничко щастлива,
      бях със теб...
      и всичко бавно си отива,
      за тази болка няма лек.

      По-добре е да сме разделени.
      По-добре далеч един от друг.
      Не искам повече промени.
      Мисля да остана тук.

      И всичко беше, беше...
      Няма вече... Край!
      И искам да ти кажа „Сбогом” ,
      но май това превърна се в обичай.

      Стига вече...
      Какво било, било –
      щастие мъничко,
      трепети истински,
      радост вълшебна ...
      ... и моята обич... неземна.

      Ако съдбата е решила,
      отново ще ни събере.
      Ако е писано,
      пак една в друга ще вплетем ръце.

      27.02.2008г



      * * *
      Ако можех, щях да променя света,
      Щях да бъда друга...
      Ако можех, нямаше да се родя.
      Не ми харесва тоя свят. Не ми харесва!
      Аз искам да направя нещо,
      а друг ме дърпа на страна.
      „Ти не можеш. Не се бори” –
      вечно чувам...
      Щом не мога, защо съм стигнала до тук?
      Защо успях да имам всичко, което исках?
      Защо постигам своите идеи?
      Защо не променям още своите идеали...!?!
      Престанете, хора! Престанете!
      Да съсипвате човешките мечти!
      Защото вий, не можете да победите,
      на мен това започва да вреди.
      Ами, хайде, вземете своята награда
      и ми дайте тишина.
      Оставете ми да си мечтая,
      оставете малко свобода.
      Нека аз сама си покоря върха!

      28.02.2008г.
×
×
  • Добави ново...