• публикации
    58
  • коментари
    175
  • прегледи
    31409

все още болеше...

Slyncheva

370 прегледа

***

Мрак и самота,

пепел и тъга . . .

Скитник в черна одежда,

нощ зловеща, безнадеждна . . .

Няма луна, само смъртта . . .

Една мечта гори,

едно сърце със болката тупти.

Едни ръце за теб се молят,

една душа за теб пламти.

Един човек, на себе си повтаря……

“Умри!”

21.01.2007г.

***

Със сбогом, сърцето ми ти отговаря.

Не ще има следващ път…

Сбогом, сърцето ми за теб повтаря!

До никога, устните мълвят.

А звуците от болката в душата ми,

не спират да кънтят.

Като бледен спомен,

любовта си заминава.

Като бледен спомен,

обичта ми отминава.

Като бледен спомен,

ликът ти в душата ми остава.

До никога! До никога, отново казвам…

До никога, повтарям пак!

Сбогом…!

И нека тази дума

я изричам за последен път!

11.02.2007г.

***

Обичам те, крещя със пълна сила.

Обичам те, обичам те сега.

Обичам те, с теб не чувствам вече самота.

Обичам те, с теб открих аз любовта.

Обичам те, с теб не съм унила.

Обичам те, с теб съм аз щастлива

Обичам те, крещя със пълна сила.

Обичам те, сякаш имам Божия закрила.

Обичам те, когато сутрин отворя очи.

Обичам те, когато сутрин до мене си ти.

Обичам те, когато нежно докосват те мойте ръце.

Обичам те, обичам те крещя със пълна сила.

Обичам те, с цялото сърце.

05.03.2007г

***

Сякаш все още дете съм.

Изгубена в мрака търча.

Сякаш дете съм...

и търся огън в нощта.

Ела, прегърни ме!

Неистово с болка крещя.

Ела, целуни ме!

Тихо мълвя.

И сякаш дете съм.

Лутам се с болката сама.

Сякаш дете съм...

нека отворя нова врата.

06.03.2007г.

***

Забрави ме, тук остани.

Аз заминавам завинаги.

Не ме мисли,

ще се справя с всички беди.

Остави ме! Забрави ме.

Не ме търси.

Искам да живея, разбери.

Не дей за мен мисли.

Аз мога да се справя с всички злини.

Не искам така ... боли.

Остави ме! Не звъни.

Аз чаках да чуя гласа ти,

аз чаках да видя лика ти,

но забрави ме ти, уви.

Аз ще те помня за винаги.

Всичко свърши вече,

не ме търси.

Остави ме, нека ме боли.

Бъди щастлив,

живей спокойно.

Аз ще се справя и този път

с болката достойно.

25.03.2007г.

***

... и по пода се опитва да върви,

и прикрива кървавите си следи.

Кръв рисуваща една зловеща

болка нечовешка.

На къде отива не знае? Не знае.

Вижда се, на края е.

Край неистово желан,

край с живот неизживян.

Живот горчив, лъжовен,

живот измамен и прокобен.

Ето, идва смъртта,

открий я, ти в съня.

Заспи с болката горчива.

Заспи, не ще си веч унила.

Всяка вечер те боли,

Всяка вечер стичат се сълзи.

Затвори очи...

И забрави...

02.04.2007г.

***

На ръба на скалата стоя.

Скачам от нея и искам да избегна смъртта.

Водата ме обгръща,

водата ме омайва.

Споменът назад се връща,

споменът, който в сърцето дълго се спотайва.

Мисли прекрасни обземат душата.

Мисли зловещи напускат земята.

Чувства чудесни, човешки, истински чисти.

Чувства на болка, неземни и низки.

И най-накрая виждам светлината във мрака

и на мойта съдба колелото чувам,

как за последно в живота ми трака.

23.04.2007г.

***

По улиците мокри вървя.

Безпътна се скитам в нощта.

Толкова много сълзи очите ми проляха,

докато сърцето и душата ми в едно горяха.

Звезди обсипали небето,

а в мен бодли обвили са сърцето.

И буди вятъра вълните,

и преспива ударите в гърдите.

И утре ще е ден, и днес беше.

Но утре вече няма да ме има.

Затова днес ти казвам "Сбогом!"

Не съм аз вече твоята любима.

24.04.2007г.

***

Страх обладал е телата,

страх пропил е в сърцата.

И огън в душата гори,

и пламък в гърдите пламти.

И ужас очите затваря,

и болка сълзите изгаря.

Надигаш клепачи

и виждаш път към безкрая

как пред тебе стои,

но не води към рая.

Поглеждаш нагоре -

небе обсипано със звезди,

а тук долу -

дявол зад тебе стои.

05.05.2007г.

***

Заспивах сама в мрака на нощта,

в пелена обвита с болка и тъга.

Събуждах се в утринни лъчи,

изтриващи парещите ми сълзи.

По пясъка горещ вървях

и задавах въпроси.

Какво се случи? . . . Не разбрах!

Скитница бях, която надежда си проси.

Тичах през гората,

крещях, за да разчупя тишината.

В нищото спирах

и чувствах как бавно умирах.

27.05.2007г.

***

Пак нещо в мен гори,

пак сърцето ми тупти.

Няма вече мрак и тишина,

само усмивка без тъга.

Вятър лек в облаците ме понася

и в сладък сън душата ми понася.

Слънчев прах над мен се сипе

и водата морска ме облива.

Цветята нежни галят ми очите,

вечерта прекрасна дарена със звездите.

Нощта разкрива ми света

и няма вече самота.

Щастлива съм, но не сама,

защото имам любовта.

Окрилена бях от твоята милувка,

дарена бях с ангелска целувка.

31.05.2007г.

***

Обичам да бъда до теб.

Боли ме, когато те няма.

Обичам да бъда до теб.

Боли ме, не сме само двама.

И чаках този ден с години.

И вярвах, ще бъдем щастливи.

Но всичко започва и свършва,

а сърцето черно не издържа.

И исках да бъдем ние с теб двама,

и исках да бъдем, но няма.

И случва се същото нещо отново…

Вече не мога…сбогом.

Заминавам далече,

Не ще те видя пак.

И там вече,

не ще е царува този мрак.

Исках да бъдем двама,

но не стана.

Исках да бъдем сега,

а не утре, когато за мене дойде смъртта.

10.07.2007г.

***

Ще те целуна, така както

не съм целувала никога.

Ще те прегърна,

все едно е за последно.

Ще погледна в очите ти

и ще забравя.

И спомени няма да ми останат.

Ще бъде всичко както е накрая .

Но краят ще е без начало.

29.07.2007г.

***

Ще заспивам самотна

в утринни лъчи.

Ще заспива дълбоко,

ще потъвам в мечти.

Ще сънувам вълните морски,

пясъка горещ.

Ще сънувам птиците волни,

бризът нощем свеж...

... телата мокри

и изгарящият ги копнеж...

... И сърца в болката обвити,

и души в мъката си скрити.

05.08.2007г

***

Когато се раждах,

живота си кръстих

със своя плач.

Когато умирам,

забулен в черни одежди

пред мене стои палач.

Не живях спокойно,

но бях щастлива.

Радвам се, въпреки че

душата ми завинаги заспива.

По трънливи пътища вървях,

много от живота не видях.

Но бях щастлива

и аз не знам защо.

Но бях щастлива.

За какво?

Днес умирам! Сбогом!

Но утре пак ще се родя!

16.08.2007г.

***

Бях сама,

за тебе се молех.

В своята обич гореща горях,

в сълзите солени отровни се давех.

Всеки ден умирах с нощта,

с утрото не можех аз да се родя.

Животът продължаваше,

а аз бях спряла.

Хората живееха,

а аз бях умряла.

С болка жестока в гърдите

към Господ обръщах се,

да ни срещне отново съдбите.

Ридаех като малко дете.

На бял лист написала бих дори

"Живота си давам".

И с кръв подписала даже,

ако някой обещание ми даде,

че всичко ще свърши, че всичко ще спре.

Живеех... умирах... с болката

пронизваща моето сърце.

Борех се за нов живот,

молех се за капка от любов.

И всяка вечер изпращах

със зловещи мисли в главата.

Всяка сутрин посрещах

с болка в душата.

Спрялото време течеше,

а любовта проклета

да ми напусне сърцето не щеше.

Едно сърце от обич сътворено,

едно сърце от обич разрушено.

И мина време... оцеля,

аз нов живот успях да му даря.

Направих го

не от плът, а от камък.

За да не може никой

върху него ръка отново да сложе.

23-26. 08.2007г.

***

Нов живот открива ми света,

нов живот от другата страна...

... и прах... и пепел... самота...

мъртъв огън под дъжда...

погром, разруха, нищета...

сива плът човешка,

жива смърт... зловеща.

И кръв в шепите събира,

опитвайки надежда да намира.

15.11.2007г.

***

Обичаш ли? Обичаш ли, кажи?!?

С друг човек си ти, нали?

Знам, че никога няма да бъдем ние-аз и ти.

Затова заминах,

болката да може да заспи.

Не исках да се будя и заспивам в самота.

Не искам, затова сега съм в другата страна.

Тук аз ново бъдеще за себе си намирах.

Тук аз нов живот, уж по-добър, откривах.

Но пак те срещнах и разбрах,

не искам аз живот в страх.

Страх, че може да те имам, но няма.

Страх, че губя шанса си да бъдем двама.

Реших, че трябва да остана.

Но ти не каза нищо, замълча.

Остави ме да плача пак сама.

Заради теб "там" е вече "тук"

Заради теб моят дом е вече друг.

С всичко свиква се нали?

По-лесно става, казват, но дали?

И пак си времето минава,

и пак човек опитва се да оцелява.

Минаха години

и още вярвам, че ще минат.

Не знам дали в мислите ще си,

но сърцето, вярвай ми, завинаги.

Може някой друг да срещна,

повече от смъртта да го обичам.

Но първата любов една е

и аз с твойто име я наричам.

19.11.2007г.

***

Ти си този, който

научи ме на обич.

Този, който

научи ме да мразя.

Този, който

любовта за лек представи.

А всъщност,

отрова да изпия ме застави.

Защо така жесток си?

Аз бях просто мъничко дете.

С любовта дари ми ти живот,

а после бързо го отне.

Ти си дявол с ангелски криле.

Гръм в пурпурно небе.

Буря в тихото море.

Окови на дете..

Ти си сълзите стичащи

по алените бузи,

от сърцето капки кръв течащи.

Ти си стъклата проболи душата.

Ти си смъртта, нищетата.

Ти беше животът, съдбата.

23.11.2007г.

***

Проклинам живота си черен,

проклинам и теб.

Проклинам живота си земен,

проклинам и мен.

Защо те срещнах аз тогава?

Защо те срещнах после пак?

Защо обикнах те тогава?

Защо обикнах те и после пак?

Какво направи ти, кажи ми!

Защо отново ме боли?

Какво пак стори, обясни ми!

Защо сърцето ми скърби?

Не мога повече така.

Колко мъка в себе си аз нося...

Не искам повече така.

Колко думи в себе си аз нося...

но да ги изрека не мога,

нямам повече слова.

Тогава исках да умра,

но някак всичко преодолях.

Сега не искам да живея,

дали след време пак ще кажа "Аз успях!"

Да вярвам, да вярвам, да вярвам.

Всеки ден правя това.

До кога, кажи ми, ще продължавам

с тези глупави неща?!?

26.11.2007г.

***

Сънуваш мечтите човeшки,

сънуваш мракът зловещ.

Сънуваш животът безкраен,

сънуваш ужасно отчаян...

Кръст в земята, със сила се забива,

кинжал в земята и цяла с кръв се пак пропива.

Мъртвешката ти плът забулена в нощта,

разяжда се все повече от таз проклета лунна светлина.

И искаш да живееш, но няма.

Искаш и молиш за пощада.

За всичко забрави,

със смъртта се примери!!!

В живота цял те нося,

Но в гроба не ще те отнеса.

Там ще те забравя,

Душата си с мир ще аз даря.

Не живей! Умирай!

Не на теб го аз желая, а на мен.

От твойта смърт аз имам нужда,

Защото всеки път, чувствата в мен заспали,

една твоя дума в мен събужда.

Ти живей, но не в мен,

В мен умри!!!

Защо въобще се ти роди?!?!

03.11.2007г.

***

Сърцето ми вземи.

Аз моля!

Душата остави ми!

Нека имам воля.

Воля да продължавам да се боря

с живота, със съдбата

и с мрака вечер идващ

хванал самотата за ръката.

Сърцето ми вземи!

Аз моля.

Не искам вечно

с него аз да споря.

Защо не мога да го подчиня?

Защо с него трябва да се съглася?

Не искам! Нека нямам чувства.

Нека тъна в самота,

но не и в болката сама.

Сърцето ми вземи!

Аз моля.

По други пътища

то иска да го водя.

Със сълзи да го удавя, не успях.

Без дъх щом оставах,

да спра и неговия, не успях.

С мъката пронизваща ме всеки ден,

да пронижа него, не успях.

Боли, щом имам го аз него.

Ти дари ме със сърце.

Сега го, моля Те, вземи.

Боли, не искам аз сърце.

Боли, нека спре в гърдите да тупти.

Живота остави ми,

но сърцето ми вземи!

Него отведи го!

Мен ме пощади!

Аз Те моля толкова години

за капчица любов.

Но явно, че не искаш

да чуеш моя зов.

За това, чуй, таз молба, поне:

Аз моля!

Сърцето ми вземи.

Но душата остави ми,

да мога да се боря.

04.11.2007г.

***

Защо понякога толкова те мразя?

А всъщност, те обичам.

Защо не мога да разбирам,

защо в любов се вричам?

Защо обичам те, кажи?

Защо очите твои не мога да забравя?

Защо в гърдите болката боли?

Защо всеки казва "Продължи" ?

Аз знам какво трябва да направя...

не искам "умните" съвети,

от тях не се нуждая!

Защо с мълчанието си пак ме нараняваш?

Защо обичта горчи?

Защо всичко в пламъци гори?

Защо изгарям, но живея?

Защо боли ме, но се смея?

08.12.2007г.

***

Не често пъти обръщах се към Теб.

Моля Те, прости ми,

че с всичко исках сама да се преборя

и за помощ, не исках да помоля.

Аз вярвах, че ще имам всичко,

че щом искам, ще ми се даде.

Нали така пише в Твойта Книга...

и следвах тия думи наивна и почти дете.

Аз вярвах, че мога, че ще имам,

вярвах в топлото човешко сърце.

Вярвах и в Теб, макар че Ти не бе до мен.

Вярвах, някой ден лудостта ще спре.

Мислех, че мога аз всичко,

не разбрах, че греша.

Затова към Теб обръщах се с молба,

но Ти... отвръщаше глава.

Бурята отмина,

настъпи тишина.

Но появи се след година

и пак кръгът се завъртя.

До кога ще ми играеш тези мръсни номера?

Кога ще мога любов аз да получа, а после да даря?

До кога ще продължаваш с Твоята игра?

Кога ще ги научиш тия прости правила?!?!?

13.12.2007г.

***

Дали ще има топлина,

дали огън ще гори,

когато разтопи се пак леда

и всичко на ново се роди.

Ще има ли вятър в утрешния ден,

когато отворя очи, но не си до мен.

Ще има ли вяра в мойто сърце

или Господ и нея ми взе?!?

Аз имам още много въпроси,

но в шепи събирам ги,

за да може този, който проси,

отговор с въпрос да му намирам.

13.12.2007г.

***

Аз живота свой, няма да предам.

Може и да страдам,

всеки ден да падам,

може в облаците да летя,

но живота не оставям.

Животът си, ще продължа!!!

Не ми пука за тъпите лъжи.

Не ми пука, че всеки за велик се мисли,

че Земята се върти!

И аз съм тук, на нашата планета,

и аз искам да продължа!!!

Това, че някой иска да ме спира,

не ознчава, че ще спра!

Ще се боря и ще искам,

ще отстоявам моя свят.

Ще вървя напред

и в шепите ще стискам

любов и мъничко късмет.

Не само ще вървя,

ще бягам към моята звезда.

И ще показвам, че мога...

че ще постигна моята мечта.

Напред ще крача,

обръщайки назад понякога глава,

за да не забравя пътя,

който извървяла съм,

за да мога, живота си да продължа.

26.12.2007г.

***

Преди време казах,

от съвети тъпи не се нуждая.

Защо всеки претендира,

че живота ми разбира?!?

Никой със собствения свят

не може да се справи,

а пък моя се опитва да оправи!

Гледайте си вашите дела,

грижи за моите, аз сама ще си "бера"

Не ви ли стигат ваш`те си дилеми,

че завирате носа си в моите проблеми?!?

Стига, престанете!!!

Аз мога и сама!

По пътя продължете!

Оставете моята съдба!

Аз искам да съм просто

мъничко щастлива!

Защо вредя ви със това?

Защо опитвайки да съм щастлива,

трябва да греша?!?

31.12.2007г.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход