• публикации
    58
  • коментари
    175
  • прегледи
    31413

Аз от къде да знам?

Slyncheva

214 прегледа

Чувствам се объркана. Хмммм, на кого ли пък му пука. Обаче блогът си е мой, на мен ми е криво и ще си „излея” душата. Не че не мога да напиша каквото и да е на лист хартия, както правя често или просто да седна на компютъра и да напиша всичко в един Word документ. Мога! Ама не искам! Може би наистина съм луда. Ама истински луда. От тия, които ги приемат в клиники. Не от другите, просто смахнати. Знам ли... Защо пък и да знам? Пиша си тотални простотии и ще си ги публикувам тук. Така може да се намери някой, който да се излъжи да прочете цялата тая простотия до край и току виж ме убедил тотално, че нещо не ми е наред. Аз не че не си знам. Май, когато ми бяха предписали успокоителни преди година не трябваше да ги спирам. Да.... казах си, „хей, момиче, ти си само на 18, не ти трябва да се тровиш с подобни неща”. Ама май е трябвало. Може и да си въобразявам. Да... нищо ново, вечно си въобразявам!!! Лъжа себе си... и то много, а твърдя, че съм искрен човек. Да бе! Искрените хора, първо са истински със себе си! Ама как бих могла да бъда искрена с мен? Не става! Опитвам се да си втълпявам какви ли не глупости в главата и после една част от мен вярва, другата не! Как да бъда искрена и с двете? Не се получава!

Лелее, пиша такива лишени от смисъл и логика думи, че не е истина! Ако имам право само на едно желание, вече знам какво ще е! Може би егоистично, но пък си е моето желание! Ще поискам нещо за себе си! Ще поискам любов! Но не просто любов, а от онази специалната! Общо взето всеки иска това. Ама аз искам само това. Разбрах, че нищо няма значение. Че колкото и да се опитваш да направиш нещо и да си вярваш, че можеш, явно не е така! От страшно много време бягам от любовта! Не я искам, не я търся, не я чакам. Всъщност... чакам я. Обаче ме е страх, че ще дойде! Беше важно само да постигна мечтите си! Глупави материални нищожни мечти! Е?! И сега?! Какво се случи като ги постигнах??! Нищо! За това искам само това, искам само любов! И този път няма да бягам! Може би ако съм имала някого до себе си, така проблемите не биха изглеждали толкова ужасяващи. Да... със сигурност не са чак толкова страшни, колкото са в глупавата ми фантазия! Сега осъзнавам, че ако имах някой до себе си, всичко щеше да е по-лесно и по-розово. Друго е когато имаш човек до теб. На дали някой би се психирал толкова много ако не бе самотен!

По дяволите, не знам какво искам! Наистина не знам! Всъщност, вече имам напредък. Знам едно! След доста години, разбрах, че не само искам, ами и има нужда от любов! Е, аз съм едва на 20. „Колко ли пък години?”- ще си каже някой. „Достатъчно”, бих отговорила! „Животът е пред теб!” Ще ми каже някой. „Ти от къде знаеш?” Бих му отговорила! Не искам да чакам, мразя да чакам. Не може ли всичко да се случва? Защо да чакам? Поне не може ли да направя нещо? Аз откъде да знам, че животът е пред мен?




5 Коментара


Душицо, хич не са ти празни или лишени от смисъл мислите. Задваш си абсолютно нормални въпроси. Аз също си ги задавах постоянно, само че по-разничко :P Не си мисли, че си луда. Не си! Всеки има нужда от любов. Ще я намериш. Само че, поне при мен така се случваше, когато искаш най-много или се оглеждаш много, тя не идва. А, когато най-малко очакваш и най-малко мислиш за това, тя вземе, че ти се изплези ;)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Док, определено много ме разсмя! :D А Гале, това писенце е ужасно сладко! Аз много обичам котенца! :kiss:


Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход