Душата ми ...
От shanna
· 559 прегледа
... или: "Колко е банално да наречеш така един опит за летене"...
Мили приятели, много банално нещо е това Душата. Толкова е банално, че всеки го има. Не, тя не е Духа, който рядко се среща - и то само в личности, на които всеки има основание да завижда - Духът предполага един размах на мисълта, на волята, на разума ...
А Душата е едно малко късче човещинка - с всичките му недостатъци. Затова и всички го имаме - вярно, у някои е по-красиво ... Прилича на малко, леко облаче, което ти се иска да докоснеш, но то е толкова ефирно, че само ако се доближиш, бяга от теб, изплашено от силния порив на дъха ти ... При други, Душата е като камък - силна, здрава опора, която дори да удариш, пак остава до теб - за да има къде да намериш подслон и сигурност, когато ти потрябва ... Трети изгарят в своята Душа - животът им е един неспирен танц с огъня, и можеш само да си благодарен, ако се докоснеш до танцуващия огън ... Да, Душата може да бъде и като водата - спокойна, бистра, или яростно-и-мътно гневна ... Но Тя винаги е там, във всеки от нас ...
И всяка Душа крие своите тайни. В своите тъмни, потайни кътчета Тя крие Гнева, Завистта, Страха и ... Любовта. Крие толкова много неща, че понякога сама забравя колко неща е скрила и от себе си ...
Затова, приятели, всяка Душа заслужава да бъде обичана - като малкото красиво-уродливо късче от нас, което ни прави хора ...
Препоръчани коментари