• публикации
    25
  • коментари
    26
  • прегледи
    27710

Парадирането с хомосексуалността

Stalik

371 прегледа

Едно от най-честите обвинения срещу всяка малцинствена група в подчинено обществено положение е, преди всичко, че я има. Тоест, че съществува. И цапа пейзажа с присъствието си в обществения живот, в каквато и степен да е то. Това наистина е голям проблем в едно отворено общество, тъй като тази концепция пряко противоречи на принципите на всяко такова общество — принципите отговорност и търпимост. Забележително често съм попадал на мнението, че хомосексуалните парадират със своята сексуална ориентация. Много хора имат доста неясно понятие за това какво точно означава парадиране или по конкретно — в какво се изразява то.

Според някои парадирането на нехетеросексуалните се изразява в… парадите. Логично, наистина. Става въпрос за прословутите гей паради на гордостта, чийто смисъл, по всичко личи, е доста неясен на мнозинството от хората.

Според втори парадирането се изразява във външния израз на хомосексуалните чувства и желание за добиване на равен социален статус от страна на хомосексуалните. Самата идея за това еднополова двойка да „дефилира" по улиците хваната за ръце и да се целува на обществено място за някои хора представлява парадиране.

Трети отиват в съвсем радикална посока и за тях парадиране вече означава всеки външен израз на „противоестествено" поведение, като в повечето случаи с това се визират хомосексуалните с фемининни модели на поведение, които не отговарят на някогашните традиционни норми за мъж и мъжественост. Хората възприемат това поведение като контролирано, търсено и предизвикателно. И го осъждат като такова.

Парадират ли нехетеросексуалните със своята сексуална ориентация и не парадират ли хетеросексуалните със своята — това е големият въпрос, който трябва да бъде зададен, ако имаме претенцията за поставяне на сериозна дискусия по проблема.

Парада Ще започнем с гей парадите и техният смисъл. Много хора възприемат тези обществени прояви като провокация, като подигравка и обида спрямо морала на обществото. Смисълът на парада всъщност не е никак сложен за разгадаване. Повечето паради се организират през лятото, около юни, с цел да отбележат събитията около бунта в Стоунуол.

Малко след един часа през нощта на 27 срещу 28 юни 1969 г. полицията в Ню Йорк организира поредна изненадваща проверка в едно от най-известните гей заведения в града — бара „Стоунуол Ин". По това време хомосексуалността все още е незаконна и множество от посетителите, главно транссексуални, са арестувани. Версиите за началото на бунта се разминават, но според най-разпространената една транссексуална жена, провокирана от грубото и вулгарно отношение на отвеждащият я към патрулната кола полицай, оказала съпротива. Останалите полицаи направили опит да я озаптят, но реакцията от страна на клиентите била незабавна — те се нахвърлили върху униформените и ги принудили да се барикадират в заведението. Пристигналото по-късно подкрепление не успява да разпръсне тълпата. На следващата нощ улиците отново се напълват — 2 хиляди хомосексуални излизат на открит бунт срещу безпрецедентното репресивно отношение. С това се ражда движението за „гей гордост" (gay pride) — изповядва гордост от собствената самоличност и сексуална ориентация или полова идентичност такава, каквато е и отказ от примиренчески конформизъм с тесногръдите нормативи на консервативно настроените членове на обществото.

Юнските гей паради не просто отбелязват годишнина от този пръв документиран бунт на хомосексуални в историята, но заявяват, посредством развлекателният език на карнавала, концепцията за гей-гордост.

Въпреки, че привидно много от участниците са трансвестити, голяма част от тях са всъщност преоблечени гейове, които влизат в ролята заради случая — едно карнавално преобличане, форма на гротесков израз на това, от което пуританското общество най-много се страхува.

Много хомосексуални не са съгласни с концепцията на тези паради и ги считат за една негативна PR кампания по отношение на движението за равни социални права на нехетеросексуалните. Причините са често пъти стигащата да вулгарност демонстративност на тези паради. Самите участници в събитията обаче считат, че след като „364 дни от годината са посветени на хетеросексуалните" и техният културно-мирогледен модел, то е необходимо да се „навакса" в рамките на 365-тият. Много от тях напомнят, че това е карнавал и като всеки карнавал сексуалното присъства и тук, като подчертават хетеросексуалната вулгарност на карнавали, като този в Рио де Жанейро, където неминуемо може да се види изобилие от неприкрита женска гръд и бедра.

Идеята за недопустимост на парадите на гей гордостта в този контекст се възприемат от много ЛГБТ активисти като опит за сегрегация и воля за изостряне на конфликта. Аз ще го оставя без коментар, защото вярвам, че всеки има свое виждане за подобно поведение. Нека не забравяме обаче, че приемането на хетеросексуалната показна сексуалност означава приемане и на хомосексуалната. Обратното е дискриминация.

Да се хванем за ръка За по-голямата част от обществото е напълно приемливо хетеросексуална двойка да се държи за ръка на обществено място, да се целува на обществено място и дори да се „натиска" на обществено място, като последното при определени обстоятелства може да достига и вулгарни изяви. Приемането със същия статут на аналогично поведение у еднополовите двойки обаче почти винаги се отхвърля като вулгарна форма на… парадиране (разбира се!).

Необичайно много пъти съм попадал на едно крайно абсурдно мнение: Нямам нищо против гейовете, само да не е много показно и да не се парадира с това / да стоят далеч от мен / да не ми се мяркат много…" и т.н. Безочливото вътрешно противоречие в тази „толерантна" теза е очевидно: „Нямаме нищо против тези хора, но това не значи, че трябва да ни се напомня, че съществуват като цапат розовия хетеросексуален хоризонт на останалите със съществуването си!" Толерантно, нали!?

Мигът в който някой започне да поставя поведенчески, верски, расови, етнически или други норми, фаворизиращи преимуществено само определена доминантна група от обществото, според историческите свидетелства най-често е мигът, в който се ражда и въобще идеята за ограничаване свободата на правата на едно човешко същество от друго човешко същество. Като за приемливи за това ограничение се приемат широка гама от средства, включително репресивните мерки. Това е парадният път към деградацията на обществото и смърт на идеалите за свобода и равноправие на всички хора. Тук няма никакъв стремеж към реални и валидни морални ценности и идеали, въпреки че тези идеи ни се представят именно по този начин.

Да се държиш като мъж Феминизираното поведение е това, което на простичък език наричаме женственост. За много хомосексуални то е неизменна част от формирането на половата идентичност. Формирането на идентичността не е просто процес на самоопределяне като „хетеро" или пък „гей".

Според различни изследвания (които ще засегнем може би друг път в специална статия по темата) между 1/3 и 1/2 от хомосексуалните мъже в детството си са проявили поведение нетипично за техния пол. Според психиатърът Ричард Исай — психиатър-психоаналитик, автор на множество трудове върху хомосексуалността — всички хомосексуални, които познава, споделят за чувство на „различност" от връстниците им от същия пол още на 3-4-годишна възраст. Това различие най-вече се проявява в интерес към нетипични за пола на детето игри. Момчетата например — да не се интересуват толкова от спорт, колкото връстниците си, а да предпочитат по-тихите и кротки игри. Момичетата пък често в такива случаи се проявяват като по-самостоятелни и с повече характер. Трудно е да се определи на какво се дължи подобно поведение и да се каже кое определя в каква степен по-късно, в зряла възраст, то ще бъде застъпено.

Ясно е обаче, че в почти всички случаи в които подобно поведение се наблюдава на такъв етап от живота можем да говорим за едни дълбоко имплантирани в личността естествено появили се поведенчески модели. Определянето им като парадиране е нелепо и колкото и „несвойствено" да се струва то на много хора, нужно е да подчертаем, че често пъти света не е толкова прост и черно-бял колкото ни се иска.

Съществуват много хетеросексуални мъже и жени, които проявяват нетипично за пола им поведение, тоест поведение, не отговарящо на обществените стереотипи за това как трябва да се държи и изглежда един мъж и една жена. Тези хора, макар да не са хомосексуални, не отговарят на стереотипа и по тая причина често биват определяни като нехетеросексуални от околните. Върху тях се хвърля стигма (заклеймяване) не по-лека от тази спрямо реално хомосексуалните. И двете групи, — хетеро- и хомосексуални — които проявяват поведение нетипично за пола, често пъти, особено в юношеска възраст, стават обект на подигравки, а понякога и на вербални и дори физически атаки от страна на околните. Подобна нездравословна среда често пъти е способна да окаже дълбоки и трайни психологически травми на тероризираната личност и дори да стане причина за суицидни (свързани със самоубийство) помисли и поведение. Такива хора биват убедени от околните, че не са нормални, че са отрепки, чувстват се като нищожества, самочувствието им е смазано, чувстват се отхвърлени и самотни. Подобно кръвожадно отношение от страна на обществото е симптоматично за моралния климат в него и следва да бъде обект на тревога, загриженост и осъждане, не на оправдаване и подкрепа.

Изводи Когато хората казват, че основният им проблем с нехетеросексуалните е начинът по който те „парадират със сексуалната си ориентация", те всъщност казват, че имат проблем с това, че има хора, които не са хетеросексуални, които се чувстват добре като такива и изявяват воля за дейно участие в обществения живот. Или казано по-простичко: проблема е, че нехетеросексуалните не просто ги има, но се и виждат. И понякога се налага да се влиза в контакт с тях.

Причините за негативизъм спрямо тази група могат да бъдат както културни така и психологически. Проблемът идва от проповядването на тези дефектни идеи, лишени от пълноценно и правилно разбиране на това какво са и какво не са би- и хомосексуалността. И когато този проблем започне да се проявява в омраза и агресия е редно да се запитаме — това ли са ценностите, които наистина желаем да изповядваме?

Аз няма да давам готови отговори.

Източник: Stalik|blog

Внимание: този текст е авторски. Никаква част от него не може да бъде възпроизвеждана в електронен или друг вид без разрешението на автора. За контакт: тук.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход