Юли

горещо и душно

небето надвиснало

от облаци тежки

над пепел и прах

дърветата тъжни

с повехнало минало

от стари болежки

прегърбени в страх

земята послушно

лежи си умислена

за своите грешки,

като някой монах

вятърът мудно

поклаща стърнища

в черната дреха

на умишлен пожар

жега е - тъй тук

пече ни се хляба

с напукани устни

и с потна снага

дано да е суша,

дано да измолим

до края на жътвата

да не идва дъжда.