• публикации
    6
  • коментари
    20
  • прегледи
    2181

За този блог

състояния

Публикации в този блог

Офелия

Юли

горещо и душно

небето надвиснало

от облаци тежки

над пепел и прах

дърветата тъжни

с повехнало минало

от стари болежки

прегърбени в страх

земята послушно

лежи си умислена

за своите грешки,

като някой монах

вятърът мудно

поклаща стърнища

в черната дреха

на умишлен пожар

жега е - тъй тук

пече ни се хляба

с напукани устни

и с потна снага

дано да е суша,

дано да измолим

до края на жътвата

да не идва дъжда.

Офелия

Мостовете -

Те са протегнатите ръце между нас.

Те са прегръдката на лявото и дясното.

Те са пътеките от и към нашите сърца.

Те са струните, които вибрират на чистотата на живота.

Мостовете -

Това е срещата, приятелството, любовта.

Това е доверието, разбирателството и дружбата.

Това е информацията, обмяната и взаимното обогатяване.

Това е краят на непознаването, недоверието и враждата.

Мостовете -

Трябват ни за да намерим другия

Трябват ни, за да открием себе си

Трябват ни, за да подарим на себе си Света

Трябват ни, за да се подарим на Света.

Приятели, да строим мостове, без да взривяваме старите!

Офелия

цветове

Бял е лъчът, достигащ до земята

червен е залезът в горещо лято

оранжев портокал дъхти на младост

жълт нарцис шестолъчно се усмихва

зелен е крокодилът в тъмно блато

син вир на бистрия поток планински

морав е блясъка на слънцето в морето

виолет приспива полето теменужено,

а заедно преливат се и чезнат в черното

на падащата над земята нощ

Офелия

нов бряг

Над моя град се появиха чайки

и гларуси във въздуха крещят

като на плажа -

когато в късния следобед

сенките на дюните растат

и морски птици в пясъка пристъпят

да хапнат недоядената леш

останала след хората без дрехи

без свян и в похот потопили

този ден, изгубен в отлетяло лято...

Дали се тези бели птици тук за малко

и пак ще се завърнат при морето,

или предвестници са на Потопа

- на новото море чертаят тук брега?

Офелия

Дъжд

Вече много отдавна

всеки ден тук вали

Вече всичко е мокро

- градове и гори

Вечер плътно покриват

тези вечни мъгли

къщи, хора самотни,

цветове и звезди

Вездесъщ е зеленият

изумруден пейзаж,

с капки-перли накичен е

всеки стрък, всеки храст

Само някъде бавно

над заспали поля

като полъх се носи

аромат на липа...

Офелия

никога

Никога не казвай "никога"

защото някога се връщаш

някога, когато няма никого,

внезапно се завръщаш.

Някога, когато казвах "никога",

при никого на се завръщах,

но ей-сега, не казвам "никога",

и се завърнах в къщи...