Реката...Сбогуване...
От ianica 94
· 737 прегледа
Сбогуване
След толкова много години,
с последните лъчи на слънцето,
заставам аз на кея стръмен,
под старата върба.
На крачка от тебе Дунаве ,
бялата река, моята мечта.
Отново ставам пак момче -
при теб дошло за малко,
но завинаги останало.
Ти сърцето ми грабна,
ума ми превзе,
раздели и срещи,
много усмивки и
още по много сълзи..!
Дунаве--моя река, моя съдба!
И нощем все така
се събуждам за вахта.
Аз много ти дадох,
но пък ти всичко ми взе!
При тебе младостта ми остана.
Дунаве--моя река,моя съдба!
И хулех те и мразех
през всичките тези години,
но пак при тебе бързах да се върна.
Греха си признавам сега
и те моля за прошка!
Дунаве--моя река,моя съдба!
Днес,се сбогувам със Тебе
и вече не знам дали отново
сили ще имам пак да се върна
тук на брега - с моите болни крака.
Какво ли търся тук и сега на брега
при тебе вечната река?
Като ли чувам, звук на сълза…!.
Их либе дих, милуем те,
серетлек, я люблю тебя!
Волим те, волим Дунаве—
моя единствено вярна жена..!
Препоръчани коментари