Реката...Сбогуване..
От ianica 94
· 535 прегледа
http://vankata.log.bg/article.php?article_id=5988
http://vankata.log.bg/article.php?article_id=5984
Прибираме се към 24ч на кораба.Лято е- а във Виена през лятото е доста горещо.
Не знам с какво ръсят "братята" австрийци ,но тук и комари няма.На реката по това време на нощта
е супер приятно подухва леко.Качваме се на терасата под тентата отваряме по бира с колегите и се почват
спомени,спомени къде весели ,къде тъжни...Времето лети неусетно.Аз самият съм прекарвал повече от 5 Коледи
и Нови години тук във Виена .Страхотни преживяания.Двата бряга на реката са осеяни с хиляди светлини.
Виенските мосттове са страхотно красиви нощем.Непосредствено над главите ни прелитат ниско и се приготвят
за кацане на летище "Швехет" огромни самолети.И така почити неусетно от изток почва да се съмва.
А ние продължаваме в тази посока утре....А за моряшките спомените които си разказвахме ще ви разкажа друг път...
Последната вахта
Момче,река,мечта,
кораби,вода…
Мъж,раздяла, сълза,
вечно чакаща жена.
Кораби ,шлепове,
маневра, буксири.
Гласът на мотора,
шума на витла.
Силуета на кея,
се скрива в мрака.
Оставя да свети
само звездата в нощта.
Ти,той,те, вие-
моите приятели.
Каютата тясна-
потни мъжки тела.
Безсънни нощи,
с китара в ръка.
Гореща ракия,
силни цигари .
Кълба от мечти,
в моряшки души
Красиви изгреви,
нежни залези.
Острови пусти,
пристанища чужди,
Ледени зими ,
горещи лета .
Сезон след сезон,
отлитахте вие -
побелявахме ние.
Доплавахме вече,
до последния пристан,
на тази” хазартна” игра.
Тъжен звук от сирена на кораб.
Писък на чайка…
Плаче реката от мъка
и по самотна продължава
си пътя - тази вечна река.
Препоръчани коментари