Омъжена в чужбина...цивилизовано - VІІІ-а част

Primavera

119 прегледа

http://it.youtube.com/watch?v=ug-cuewuQ_8&NR=1

Двете жълти лампички светнаха, чу се писукане и двете портални врати се отвориха навътре и назад. Марко махна с ръка посока камерата, усмихна се широко и седна пред волана.

- Е Бог с нас! - промълви той и се плъзна бавно по идеално оформената алея, отстрани пробягваха малки пънчета, запълнени с цъфнали, висящи, разноцветни, гирлянди, живи цветя. Огромни храсти, като леки екзотични облаци изпълваха пространството с аромата си, арки от различни дребни розички, украсяваха сводовете на малки , кокетни пейчици. Беседка , обвита с цъфнал в бяло, жасмин, и три храста добре оформени и отрупани с едри тъмно червени рози, а нежните им листенца изглеждаха като изваяни от кадифе, стояха като стражи пред входа й. От дясно, между клоните на два сребърни бора и четири високи, стигащи почти до покрива, брезички, с трепкащи зелени листенца беше разположена вилата. Лицевата страна посрещаше с широко стълбище, започващо от самата алея и оградено с перила, които от своя страна, ограждаха широката тераса, намираща се на около1.20м на добре подравнената трева. Малко в ляво имаше двоен портал от масивно,тъмно дърво, а в дясно люлеещ се бамбуковов стол, завит с тънка раирана покривка, която по късно открих, че е част от пухена подплънка, умело прикрепена отдолу, създаваща комфорт за отпочиващото тяло. Над тази тераса, светлееха два еркерни прозореца с размери видимо над два метра. Втория етаж беше обиколен от също такава тераса, но по-тясна, над всичко това се издигаше трети, мансарден етаж, с три красиви балкончета, в закрълена форма от които се изливаха потоци мушката, така преливащи в цветовете си и оставаш с убеждението че наблюдаваш тъкан. Изненадана от перфекционизма, погледнах въпросително Марко и му казах, че аз всичко това мога да го поддържам живо, но не бих могла да придавам тези перфекти форми. Смеха му разсея всичките ми страхове, пегърна ме през раменете и обърна главата ми към беседката.

- Виждаш ли, че около розите е прясно окопано, а новите дантели от бордюрчета около боровете и брезите, виждаш ли колко равна е тревата. За всички растения, момиче, се грижи специалист по парково озеленяване, а черната работа, т.е. окопаването и подреждането на бордюрите е моя грижа. В почивните ми дни и понякога вечер, след работа, когато племенника му, ми се обади на строежа, аз идвам тук и си докарвам една прилична сума за джобните ми разходи.

В този момент, ми се искаше да го убия. Гледах златните точици, пробляскващи в смеещите му се очи и незнаех да скоча на врата му от щастие или да му зашлевя една звучна плесница, та да помни, че не бива да изцежда силите ми така, до последни възможности, когато е можел да ми спести всички вълнения. Та той, проклетия му дявол, е тук като у дома си, а такава лекция ми дръпна, че аз едва не се отказах да тръгна и сърцето ми още пърхаше като изплашено птиче. Предпочетох да се въздържа от всякакви коментари, но погледът ми, му каза достатъчно, което предизвика още по широка усмивка и още по-дяволити искрици. На входната врата имаше голяма халка от ковано желязо. Той хвана ръката ми и я постави върху халката, стисна пръстите ми и удари три пъти с метала върху дървото, разнесе се глух тътен и след малко се чуха провлечени стъпки. Вратата се отвори и пред мен застана дребничък, слаб, възрастен човек, с меко изражение в очите и опъната, не здрава кожа на лицето със слаб, жълтеникав оттенък, рехави побелели коси, неголям, леко изгърбен нос със заострено връхче. Слабички ръце, подаващи се под мек хлат, пристегнат в кръста и бяла тениска, обвиваща тънкия врат с леко отпусната , набръчкана кожа. Усмихна се топло и подаде ръка за поздрав, с едри възлести пръсти, завършващи с добре поддържан маникюр. Аз подадох своята, с жест, общо възприет в средите в които съм се развивала, но той хвана галантно пръстите ми и се поклони леко над тях. Това не беше целуване на поднесената му дамска ръка, но не беше и здрависване. Беше нещо толкова приятно и ново за мен, че изведнъж всичките ми страхове останаха да се търкалят по зелената трева, а аз прекрачих прага на временния си дом уверена и усмихната. Марко пропусна пред себе си възрастния човек, и зае ролята на домакин. Помогна му да се настани на мекия диван, посочи ми дискретно насрещния фотьойл , а той седна на този до домакина. Видях единствено огромната като пространство дневна, на три нива със стълбички нагоре и надолу към съответните нива, ние седяхме на средното. Влизайки, от ляво имаше огромно огледало, икрустирано с красива мозайка от цветни камъни, между които разпознах планински кристал, лазурит, нефрит калцедон и др полускапоценни камъни с различни големини от лешникова до големина на яйце, оформящи весело пречупване на светлината, точно срещу входа се намираше друго, също така огромно огледало, с подобна каменна мозайка, като водопад и придаваща усещането, че е продължение на първата. Цялата мека мебел, беше от черна кожа, и наоколо имаше множество статуетки от тъмно дърво. Не посмях да вдигна погледа и да разгледам останалата част от интериора, вече се надявах да остана по-дълго в този красив дом, щом щях да имам Марко често около себе си. Тихия спокоен глас на възрастния човек, се стелеше успокоително над тази стилна обстановка, Марко имаше много делово изражение , аз ги наблюдавах без да местя погледа си, също толкова сериозна. Разговаряха повече от половин час, след това Марко стана и предложи да разгледаме къщата, да ми обясни някои важни неща, които трябва да помня до утре вечер, когато той отново ще дойде за да бъде преводач, гуру и евентуално утешител с копринена кърпичка за перлени сълзички. Желанието ми да го перна през устата се засили, но дипломатично се усмихнах и вече влезли в кухнята ахнах от възхищение, да господарствам в такава кухня. През живота си не съм виждала такива удибства и толкова електронни кухненски уреди , за едно домакинство. Спомних си приемите, факт до преди 2 години и си представих сновящите сервитьори и помощник готвачи, доставили и украсяващи поднсяната храна, защото естествено беше немислимо, че тук е приготвяна. Показа ми всички уреди, като накрая приключи, че ще са ми необходими дотолкова, доколкото аз искам нещо, господин Педрос / така се казваше моя шеф/ си има готвачка от много години и не би я заменил. Аз ще приготвям сутрин закуската с чай или мляко за него, за мен кафе или каквото искам. Показа ми няколко пакетчета ароматно, скъпо кафе и каза, че тук, всичко, което е за ядене и за пиене е и мое. Всичко мога да ползвам без да търся разрешение. Трябва да влизам и и си приготвям за себе си храна, каквато аз харесвам от наличните продукти, каквито има в изобилие. Готвачката доставя всеки ден пресните плодове и всички продукти , вложени в менюто за два дни напред. Аз трябва да му помагам, като го подкрепям, винаги когато ме извика. Трябва да поднасям закускя, обяд, след обедна закуска и вечеря. Да почиствам масата и да поставям съдовете в миялната машина, след което да ги подреждам по местата им. Трябва да се грижа за чистите и изгладени дрехи и спално бельо, като съответно ползвам пералнята и за своите, също и абсолютно всичко намиращо се в този дом. Три пъти в седмицата, т.е. понеделник, сряда и петък идва друга жена, която е с голям опит, защото е от местното население и е наета някога от покойната госпожа, когато е била младо момиче, обучила я е как да поддържа дома и тя познава перфектно своята работа. Аз трябва да следя, обаче да няма пропуски, защото забелязвали, че откакто г-н Педрос е болен, тя се отнесла малко недобросъвестно. Трябва да контролирам и работата на градинаря, т.е. Марко, когато растенията се нуждаят от неговата намеса, и когато специалистът-градинар, помоли за помощта му. В общи линии, задълженията ми бяха ясни и не ми беше необходимо владеенето на езика. Готвачката и чистачката щяли да ме учат как се произнасят думичките, които аз ще си заучавам от речника, и ще си вписвам в тефтера, тези които са ми необходими на първо време, като кухненските прибори и обзавеждане, след това обзавеждането в дневната, наименованието на мъжките дрехи...През тези няколко дни се бях потрудила над кухненските прибори и го изненадах, но над произношението ми на някои думички много се смя, не че неговото беше блестящ, но моетоооо...ха ха ха. и така. Тръгнахме към другите помещения банята и тоалетната на първия етаж, подминахме другите две нива на дневната, като маловажни в случая , а аз така исках да ги разгледам, но времето е пред мен. Над едното ниво се извиваше спираловидно, но не както тясните неудобни спирали, които съм срещала у нас, а широко около два метра стълбище от пастелно зелен мрамор, с едно почти тройно завиване на спиралата, плавно и неусетно. Немирх се на втория етаж, където имаше красив стар роял и множество врати, около окръжността, оформяща се от стълбището. Радвах се на красотата и наредените в кръг по много интересен начин осветителни тела, за които не можех да си представя, как ги поддържаха в идеалната чистота, едва сега забелазах двата климатика, поставени на две срещуположни стени. Марко отвори едната стая и видях голямо помещение с камина , масивен гардероб с дърворезбовани врати, както и огромна спалня от същото дърво. Две меки мокетени пътеки в нежносиньо лежаха на пода и очакваха стъпките на своя стопанин. От дясно беше огромен портал, водещ към терасата, а от ляво, сводесто прозорче и до него друга врата. Отворхме я и видях за първи път джакузи, баня облепена в черни плочки с няколко зланти канта, голяма черна вана с множество отверстия , душа и батериите на мивката и бидето бяха в много интересни форми в златно. На няколко места трептяха пухкави, черни хавлийки в различни размери, всички с избродираните инициали на семейството. До джакузито беше голям прозорец с изходна врата към терасата, а до нея отвътре имаше красиво зелено цвете с множество дребнички розови цветчета, което на този златно черен фон, стоеше вълшебно. Тук разпускаше след тежкия ден г-н Педрос.Съвършенството на всичко, което видях тук ме възхити, но и изплаши. Защото за да се поддържа един дом с традиции в този му вид, не беше достатъчно само да зная езика. Трябваше да се всява респект на поддържащите го, а този болен възрастен мъж, желаеше да вижда всичко около себе си, както е било до сега, но нямаше силата да поддържа респекта и търсеше точния човек. Аз трябваше да го постигна. Представих си готвачката и чистачката в тяхното достолепие на стари познайници на фамилията, коренни жителки и аз, новата, чуждата и не знаеща езика. Беше немислимо да търся строгостта в мен, трябваше да имам друг подход и още тази нощ ще си съставя плана. тези жени трябва да ми станат приятелки и всячески трябва да искат да ми помагат, а не аз тях да критикувам. Споделих намеренията си с Марко, той се усмихна и освен: - Ха не съм се заблудил в избора си...

Нито одобри нито отхвърли. Продължихме да отваряме вратите. Другите помещения бяха по малки стаи със спални и мебели, отново от тъмна дърворезба, но не така пищни. На срещуположната страна имаше още една голяма баня с биде , тоалетна и голяма вана, мивка с вграден шкаф, много голямо огледало и всички удобства предполагащи сушене на коси, полагане на кремове...отново различните размери хавлиени кърпи с инициали, всичко в бяло, искрящо снежно бяло, сякаш все още не е ползвано и чака своя първи желаще да си вземе една топла, ароматна вана. След това помещение, беше една чупка в архитектурата на вилата, която отнасяше другите помещения малко на страни и скрити от погледа на изкачващият се по стълбището. Отворихме едната врата и бях изненадана от помещение, голямо почт,и колкото моята кухня в гарсониерата ми, с три стълби покрай стилажите на трите стени и множество мъжки обувки. Убедена съм , че кварталното ни магазинче за обувки в София, нямаше толкова на брой обувки, колкото имаше тук. За различни сезони, за различни случаи, за различни костюми. Спортни, официални, ежедневни. Всички блестящо поддържани и много малко личеше, че са използвани. Побързах да затворя това помещение защото ми се зави свят от мисълта, как живеят хората и колко малко знаем ние , въобразяващи си, че сме живяли. На около 2 метра от тази врата имаше друга, по външност не се различаваха по нищо, но по хитрите пламъчета в очите на Марко, започнах да се досещам за какво иде реч. Той мина пред мен, облегна гръб на вратата с ръце зад гърба и нахилен до ушите притисна бравата и хлътна в една спалня, сякаш излизаше от приказките на шехерезада.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ....




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход