Премини към съдържанието
  • публикации
    12
  • коментари
    0
  • прегледи
    9809

За този блог

...

Публикации в този блог

 

Да изгарям под целунатите мигли

Непоносимо е да слушам пак Бетховен сама ,... в нощта от бури уморена, в квартала краен и блок бетонен, притихнала и примирена. Да гледам черния облак, буреносно надвесен над балкона, светкавици да раздират с таен знак, очертавайки лика на Мадоната. Да чакам притихнала и тръпнеща музиката извираща под ръцете ти и вената на челото ти пулсираща да поднесеш под устните ми топли. Да зная минутите отброени на миговете наши мечтани, откраднати от веремето забранено как кр

Primavera

Primavera

 

Розата черна остана след теб

Ти завръщаш се при мен, с вдигната глава и влюбени очи, рецете силни протегнал, а душата горда , все така мълчи! Покорна съм пред ласките, докосваш и огън ме прониза. Нека да свалиме маските, младост безпътна - зрялост навлиза. Страст таена в косите посребрени и усмивка, в гънките на мъдростта. Поглед...все така устремен... тялото... още в младостта. Плодовете узрели от изминалия път синовете порасали, желанията - безброй, слънце и младост на заник клонят. Буреносен

Primavera

Primavera

 

На птицата... крило

Казваш, да бъдем на птицата , крило...? Прецени ли ловеца с кръвясали очи, който дебне в сърцето със...зло, Насочил дуло към висините и не спи, готов да отстреля всяка нежна твар, литнала волно към слънцето. На гърбовете ни мята своя товар, мачкайки всеки кълн на зрънцето. Бяла молитва отправяме към небесата, с надежда, да се смили, твореца-създател, вразумявайки стремежа пъклен на чадата и предателството двулично към приятели. В мания за величие облечени в стремеж, към

Primavera

Primavera

 

Капки обич

Оглеждам се в късчетата думички, запсивани всеки ден от сърцето ти, като капчици обич не обичани, отронени преждеродилно в ръцете. Закръглила е над тополите, ярко луната, звездни рояци,сред вълма от облаци поглеждат сърдито към земата, носещи свеж дъх от капкодъждовни признаци. Греховно прегръната, събирам с мигли разлялата се лава от желяния, препратени от мълнните изригнали в лятногръмотевичната симфония. 18.07.2008г. Италия.

Primavera

Primavera

 

В зората на ирисите ми

В зората на ирисите ми автор: PRIMAVERA Потъвам в кадифето на очите ти, обезсилена от ласкавите пръсти, Поглъщам горчивото на сълзите, струйнали от щастливо сбъдване. Крещящи сетивата ни за странните пожелавания на топлия пясък, до тъмния страж на тайната преразказващ ни по памет . Където горяха ме твоите устни, кротки вълните, облизват местата. Загребваш дъх от разширеното на зениците, заиграва се бризът с косите.. . Ще останат следи в душата от страс

Primavera

Primavera

 

Омъжена в чужбина...цивилизовано - ХІІІ-та част

Успокоена, че все пак кошмарът е свършил и от тук натам зависи само от организма на Ваня да преодолее както физическата, така и психическата травма, аз се подготвих за поредния си урок по испански. Следващите дни минаха еднообразно. Свиквах с обстановката. Сутрин помагах в кухнята и на Педрос за подреждане на документи, писма, понякога редът в спалнята му беше хаотичен и по своя инициатива и вкус внедрявах ред. Кабинетът му беше по мъжки подреден с библиотека обхващаща почти всички стени . Пред

Primavera

Primavera

 

Пръсти докосват с хищническа страст

Избухна зората с песен на чучулига. Слънцето разкъса воала на здрача. Образът ти, в мислите ми, сънено намига, щастие ме залива, а очите плачат. Греховно падение в пламенна нощ, необуздани желания в сляти души. Демонско влечение, отслабваща мощ.. ...стени на въздържанието с трясък руши. Съдбовен поврат, листенца на роза. Пръсти се докосват с хищническа страст. Разрешихме дилемата... духът ми горд,... епод твоя власт. Токата и фуга, симфония в бяло. Кървящи душите, циг

Primavera

Primavera

 

Омъжена в чужбина...цивилизовано - ХІІ-та част

Превъзбуденото ми настроение, мигом премина в шок. Ръцете ми паднаха, като отсечени. Красивото, нежно момиче, с мечтите и приповдигнатото настроение, необуздания младежки пламък и чаровното излъчване. Не исках дори да мисля за изживения ужас. Какви изверги трябва да са мъжете, които са го направили. Тях майки раждали ли са ги? С тези спечелени пари, ще купят цвете на любимата си, на съпругата, на майката... или може би, ще се прибере в дома си, с желаната играчка за мъничката си дъщеричка. Ще гл

Primavera

Primavera

 

Омъжена в чужбина...цивилизовано - ХІ-та част

Вечерта се търколи неусетно. Двамата мъже играеха тихо. Подхърляха си понякога шеги. Както пиехме по мъничко уиски, така се донесоха и ядки, още лед и аз се страхувах , че накрая може да се напия. Хубава напитка, приятна обстановка, добра компания, по глътка , нищо не приятно не почувствах дори. След приключването на поредната партия шах, Марко се изправи да върви, защото следващият ден е работен, а на вън е горещо. Сбогувахме се и когато се върнах, Педрос ми пожела лека нощ, каза да спя спокойн

Primavera

Primavera

 

Омъжена в чужбина...цивилизовано - VІІІ-а част

http://it.youtube.com/watch?v=ug-cuewuQ_8&NR=1 Двете жълти лампички светнаха, чу се писукане и двете портални врати се отвориха навътре и назад. Марко махна с ръка посока камерата, усмихна се широко и седна пред волана. - Е Бог с нас! - промълви той и се плъзна бавно по идеално оформената алея, отстрани пробягваха малки пънчета, запълнени с цъфнали, висящи, разноцветни, гирлянди, живи цветя. Огромни храсти, като леки екзотични облаци изпълваха пространството с аромата си, арки о

Primavera

Primavera

 

Мама и татко... не живеят заедно

Подпрял нежно силната си, красиво оформена брадичка, с едва набол тъмен мъх над горната устна, красив тъмнокос, младеж седеше на ствола на поваления бор, вперил замъглен от спомена поглед в извиващото се между дърветата, като колан от диаманти, тъничко поточе, понамаляло от летните горещини, но все пак още даващо свежа влага на пъстрия килим от цветя по ниските си брегове. Гъстите ресници трепкаха често-често и едва сдържаха готовите да се търкулнат по млечно матовата му бузка, сълзички. Зад нег

Primavera

Primavera

 

Стерилитет

[/Вълничките на голямата река гальовно докосваха зелените клонки на брезичката, която тежкият зимен сняг наклони леко наляво тази година. Младата жена подхвърляше и въртеше във въздуха синчето си, отметнала назад красивата си черна коса, разпиляна на гъсти вълни върху крехките й рамене и звънкият им смях жадно се поглъщаше от пролетно залялата брега, вода. Цветенцата, нежно целувани от слънчевите лъчи, съпричастно поклащаха главици. Изведнъж малкото момченце викна радостно, посочи напред с пу

Primavera

Primavera

×
×
  • Добави ново...