Казваш, да бъдем на птицата , крило...?
Прецени ли ловеца с кръвясали очи,
който дебне в сърцето със...зло,
Насочил дуло към висините и не спи,
готов да отстреля всяка нежна твар,
литнала волно към слънцето.
На гърбовете ни мята своя товар,
мачкайки всеки кълн на зрънцето.
Бяла молитва отправяме към небесата,
с надежда, да се смили, твореца-създател,
вразумявайки стремежа пъклен на чадата
и предателството двулично към приятели.
В мания за величие облечени
в стремеж, към върховния елит,
в душите си,на дявола обречени,
сеят злъч и сарказъм не скрит.
Хайде стига, спрете се и се вразумете,
отдавна преминахте отвъд добрия тон,
поднесете на ранените букет от полско цвете
и направете пред иконите, нисък поклон.
На адриатическият плаж,
Италия
22.07.2008г
Препоръчани коментари