Розата черна остана след теб

Ти завръщаш се при мен,

с вдигната глава и влюбени очи,

рецете силни протегнал,

а душата горда , все така мълчи!

Покорна съм пред ласките,

докосваш и огън ме прониза.

Нека да свалиме маските,

младост безпътна - зрялост навлиза.

Страст таена в косите посребрени

и усмивка, в гънките на мъдростта.

Поглед...все така устремен...

тялото... още в младостта.

Плодовете узрели от изминалия път

синовете порасали, желанията - безброй,

слънце и младост на заник клонят.

Буреносен облак - ураганен порой !

Знаем, че животът е кратък ,

смесени чувства, сарказъм и свян

първа прегръдка, целувка, миг сладък,

взрив на желания , часовникът спря...

Розата черна, остана след теб,

отминават минутите, тиктака живота,

взе розата бяла - душа на поет

не беше раздяла, съдбата похлопа...