Омъжена в чужбина...цивилизовано - ХІІ-та част

Primavera

96 прегледа

Превъзбуденото ми настроение, мигом премина в шок. Ръцете ми паднаха, като отсечени. Красивото, нежно момиче, с мечтите и приповдигнатото настроение, необуздания младежки пламък и чаровното излъчване. Не исках дори да мисля за изживения ужас. Какви изверги трябва да са мъжете, които са го направили. Тях майки раждали ли са ги? С тези спечелени пари, ще купят цвете на любимата си, на съпругата, на майката... или може би, ще се прибере в дома си, с желаната играчка за мъничката си дъщеричка. Ще гледа как с бързите си малки пръстчета я разопакова и щастлива целува тати. Как трябва да изглежда този тати, подарил радост на детето си отнемайки живота на чуждото дете. Не разбирах тази извратеност. Каквъв психически профил може да се направи? Захлипах в шепи треперейки неудържимо от ужаса. Тялото ми се тресеше от погнуса. Разумът ми отхвърляше да приеме развръзката. Поех топлата чаша мляко с мед, услужливо приготвена ми от Марко и се изкачих по стълбите, опряна на лакътя му. Не виждах нищо около себе си. Вървех и отпивах механично глътки, гореща течност, без да чувствам нито паренето, нито вкуса й.

Седнах на ъгълчето на спалнята си, държейки в шепи чашата и гледах тъпо в пространството сякаш търсейки отговора. Кой щеше да е този смелчага да каже новината на родителите. Вероятно студения глас на служебно лице от посолството ни в Мадрид. Всъщност какво ще им кажат, ами, ако утре вече няма нищо за казване, а само едно безжизнено тяло с жестоко прекъснат живот?... Марко седна до мен прегърна ме и не зная колко време сме останали така, какво се е случило след това. Сутринта, иззвъняване на часовник ме пробуди.

- Шшшш,шш , спи, извинявай, спи, за теб е рано. - чух приятния бас и видях рошавата глава със сънени очи на Марко. Погледнах се , добре завита в спалнята, под завивката ... само с бельо. Нямах спомени.

- Спи, няма нищо за което да мислиш, само спи.

- Кажи какво се случи, ти защо си там на диванчето?

- На двете диванчета бях. Ти заспа, съблякох те и те сложих под завивките, а аз легнах тук, защото ме беше страх да те оставя сама. Спи! Ще те взема на обяд за курса.

- Оставил си ме мен, на тази огромна спалня, а ти си се кривил там и днес цял ден ще работиш???

- Охооо, вече имам практика с теб. Като те зная каква си... как бих посмял да легна до теб без разрешение, ти заспа преди да го поискам. Ако се събудиш , а аз невинно си спя там до теб, знае ли се какво може да последва.

Захлупих лице на възглавницата върхлетяна от цялостния спектър на човешки чувства и преживявания. Марко разроши с ръка косите ми, измърмори едно: - До скоро!- и леко притвори вратата. Заспала съм отново и бях събудана от тракане на чашки в стаята ми.

Отворих очи като идваща от друго измерение и видях усмихнатото лице на готвачката, оставяща подноса с кафе , кифлички и няколко сирена, а в една купа жълтееха едри смокинени плодове. Надигнах се, отмятайки кичур коса и тя псочи с ръка спалнята с жест ясно говорещ:- Остани там. Усмивката и не слезе от устните, докато настани удобно на леглото ми всичко донесено, погали косите ми , посочи неопределено на вън и каза :- Педрос нареди, тук чакаш Марко. не ставаш.

Аха, колко било хубаво да разбираш езика. Такова нареждане можеше само да ми хареса. Опитах се да похапна, но не вървеше, смокините изядох до последна. Отпивах жадно едри глътки кафе и бавно избистрях картинката от вечерта. Изведнъж , пробудения разсъдък ме сграбчи за гърлото и стисна здраво. Спомнила си всичко, отместих табличката и се пъхнах под душа. Само след десет минути бях долу и без да поздравя Педрос, го попитах , според него с какво ме е приспал Марко. Вероятно съм имала много запалашителен вид, защото Той с мълчалив жест се пресегна към една от кухненските вратички, показа чая от лайка и преспивателини безобидни прахчета, които той самия ползва и аз вече ги познавах.

- Аз затова казах да останеш в леглото. Няма новини, а ти ще питаш и като не ти отговоря ще изпаднеш в нов стрес. Легни си, преди обяд ще знаем с точност какво е състоянието на Ваня и другите момичета. Някои от тях са били по издържливи и вече са говорили. Ваня още е в шок, но състояниеот й е стабилизирано и до обяд ще знаем всички резултати от анализите. Включително и от теста за бременност.

- Бременност....Ооо, Не! И това ли ! Боже помогни на бедното създание да не е имало лошия късмет и да зачене от изнасилванията. Това означава, че след като се стабилизира, ще дава показания, умирайки още стотици пъти в спомените си. Когато този кошмар отстъпи в напрегнатото й ежедневие, на преден план ще застане необходимостта да вземе решение, да запази ли живота на невинното създание , растящо в нея и не подозиращо в какъв ужас, майка му го е приела за живот или да издаде смъртната му присъда. Всичко това ми се стори свръхспособностите за възприемане дори от мен, здравата и защитена, зад стените на този стабилен дом и характера на новите ми приятели с непоклатим морал.

Отправих се послушно към съблазанта на белите чаршафи и отново съм заспала, прегърната от сигурността им. Събуди ме погалването на топлите Маркови пръсти. Гледаше ме с огромните си очи и леко изкривени устни в усмивка. Не бях в емоционална кондиция да се съпротвлявам на порива породен от съненото ми желание за закрила и нежност, задържах ръката му на лицето си и целунах докосващите устните ми пръсти. Затворих очи,сигурна че тази ръка никога повече няма да загуби топлината си за мен и ще чувствам нежността въздържала силата й, до края на земните ми дни. Вълшебния миг трябваше да бъде прекъснат, но сега още живеех с него и останах така да му се насладя до последния емоционален трепет поднесени ми от онези съдбовни сили, бдящи над тези мои щастливи дни. Без да развалям удобната поза, със затворени очи помолих за новини.

- Мился, че мога да си позволя да ги нарека долри. Животът на всички момичегта е вън от опасност. Дрогирани са, но никоя не е предозирана, насилието има своите психически последствия, но успокоителните до десетина дни, а след това психолозите ще разрешат проблема. Сам три момичета са с положителен тест за бременност и едната от тях е Ваня. Вселдствие тежката й психическа травма, но сравнително добро здравословно състояние е взето решение, с потвърдено желание от страна на долетялите днес, нейни родители, да се направи аборт. Сега, когато момичетата са стабилизирани, следствието е тръгнало в нормални релси. Взети са показания от много момичета, даващи не зависимо една от друга, еднакви показания. Разказано е много за Ваня и за друга група, която за жалост, вече е изпусната и трудно ще се влезе в следите й, ако не пропее някой от вече задържаните по канала.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход