Омъжена в чужбина...цивилизовано - ХІІІ-та част

Primavera

84 прегледа

Успокоена, че все пак кошмарът е свършил и от тук натам зависи само от организма на Ваня да преодолее както физическата, така и психическата травма, аз се подготвих за поредния си урок по испански. Следващите дни минаха еднообразно. Свиквах с обстановката. Сутрин помагах в кухнята и на Педрос за подреждане на документи, писма, понякога редът в спалнята му беше хаотичен и по своя инициатива и вкус внедрявах ред. Кабинетът му беше по мъжки подреден с библиотека обхващаща почти всички стени . Пред прозореца, заемащ цяла една стена, се намираше бюрото му. Стол от дърво и кожа. Диван от същата марка. Стилно и тежко.

След обяда посещавах курсовете четири дни в седмеицата по четири часа на ден. Оказа се,че имаме и часове по компютърна грамотност, което за мен беше приятна изненада. Марко, рядко ме придружаваше с колата, предпочитах да се справям сама и да имам своето време, пък и той трябваше да се храни и отпочива, през обедната почивка.

Ваня се възстанови много трудно. Имаше пукнато ребро и множество хематоми от побоя. Човекът, който я е взел е бил също част от веригата. Закарал я е до красива, вила с голяма градина и висока метална ограда, почти в центъра на града, каквито има в изобилие. Отключил вратата, галантно и помогнал с багажа , оправдал се предварително, че ще се върне след малко и затръшнал вратата след себе си. Тя се осъзнава, че е заключена и е в капан, когато вижда вътре още 40 момичета, Всяко свило се където е намерило удобно местенце. Всички захвърлени по същия начин като нея, от различни, по описание мъже.Гледли я изплашени и иразказали, че тук са от седмица. Първите 14 били с различни травми. Дошли с микробус, направо от Украйна. Като били прехвърляни през няколко микробуса. Първият ги изоставил още в страната с оправдание, че се е счупил и го сменя друг. Вторият ги е оставил, едва преминали границата на Украйна. Третият ги доставил до Испания и малко след границата, ги прехвърлили на четвърти. Групата мъже, които ги довела в къщата, ги изнасилвала две денонощия. Естествено на противопоставянията им са отговорили с юмруци! Така разказвайки на новодошлите. Всички се свивали и не помръдвали, когато чували, че се приближава кола и оставяли ново момиче, а такива доставки били денонощно без никаква закономерност и не рядко, пристигали 4-5 момичета наведнъж. Къщата имала баня с топла и студена вода, няколко кашона с кифлички и бисквитки и нищо друго . На втората вечер пристигнали група млади мъже. Държали се аругантно и ги оглеждали безсрамно. Избрали Ваня, тръгнали да я изведат заедно с 4 други момичета, те се противопоставили. Пребили ги на място нея и една полякиня, били изнасилени, там в коридора пред очите на всички. Това разказаха няколко от момичетата. Предположи се че е било с наказателна цел, за осмиряване на останалите, което е имало ефект. Наказаните бунтарки били отведени, като взели още две други. Вероятно защото стоката вече е била увредена, попълнили са запаса. Какво е станало с останалите момичета, никой повече не е чул. Ваня и изнасиленото с нея момиче са оставени в едно заведение, където са били изнасилени повторно и дрогирани. Помнят инжектирането и няколко чаши алкохол, нищо друго. Осъзнали са се отново в същата къща, сред същите момичета, според които Ваня и другото момиче са доведени на следващата нощ, покрити със синини и сплъстени коси. Когато останали сами, се погрижили за тях колкото им е било възможно и са им дали обезболяващи хапчета, които носели със себе си в багажите си. Напоявали памучета със парфюмите си за да прочистат раните им. До идването на полицията повече никой не ги е посещавал. Не им е донасяно нищо. Не са видяли никого. Следствието течеше бавно. Никой от заловените не проговаряше, а Ваня и полякинчето, не можеха да посочта в кое заведение са пренощували. Не познавайки града, нямаха никакъв орентир. Описанието на похитителите им беше потвърдено и от момичета, държани на други места в града. Те са имали много по-голям късмет. Доставяли са им прясна храна, плодове и зеленчуци. Глезени са с минерална вода. Имали са двама красавци с които учили латино американски танци. Като казвали, че ще участват в програми. Идвали също и двойка елегентни и с приятно поведение мъж и жена, които се представяли за хореографи и на два пъти променяли стилът в който се обучавали. Трета група, също са залъгвани, че ще работят в заведения като танцьорки към музикални състави и ги учели на испански език. Само от една група, момичета осъмнили се , че представеното не отговаря на истината, поискали да се разходят. Намерили съмишленички и смятали някак да уведомят полицията. Те се намираха в болницата при Ваня с различни фрактури и едно с черепномозъчна травма.

Педрос се въздържаше да дава каквато и да било информация и така, ние спряхме да задаваме въпроси. Срещнахме се няколко пъти с родителите на Ваня. Те искаха да приберат дъщеря си в България, но здравословното и състояние, не позволяваше да пътува... следствтието също . Средствата им бяха свършили. Бяха взели много пари на заем и се тревожеха как ще ги връщат. Заминаха си и оставиха Ваня на разположение в болнацата с все още нестабилно състояние. Нас рядко ни допускаха до нея, защото тя се разстройваше, а това пречеше на правилнито й лечение.

Ели и Вили, завършиха тримесечен курс по испански език-безлатен, осигурен от църквата. Наеха апартамент с още две други жени, за да делят заплащането на наема и битовите разподи. Вили остана в ресторанта, в който беше започнала работа. Собствениците я харесваха, като работник, хранеха я там и веднъж в седмицата, когато и плащаха заплатата, даваха по 3 кг. месо, зеленчуци, ориз като допълнение. С тях тя спестяваше изхранването си в почивните дни. Готвейки си заедно с Ели, помагаше и на нея. Ели беше приета добре като барманка, заплатата й беше задоволителна но най-много я радваха запознанствата. Имаше вече много приятели, с които излизаше дори на дискотека за ужас на Вили, която като майка будуваше до сред нощ и я чакаше да се прибере. Имаха си телефон в апартамента, бяха лимитирали обажданията си, но винаги когато палавата Ели тръгнеше на дискотека, изплашената Вили ми телефонираше за да имам пред вид, ако не дай боже се наложи. Отношенията ни с Марко бяха все на едно ниво, т.е.ни рак ни риба. Гледаше ме с огромните си, блеснали в немирни пламъчета, очи. Беше много нежен, галантен, толерантен. В почивните дни не пропускаше да ме покани на заведние. Имаше толкова празници. Танцувахме до полуда. Притискаше ме в прегръдките си и се смееше с най-зарителния смях, но винаги поставяше една преграда. Не ме целуна, на прекрачи прага на приятелските отношения, аз вече свикнала с маниерите му, стоях в изчаквателна позиция. Чаках звездния си миг. Личеше, че страда, но не желае да гвори по тази тема, винаги променяше насоката й когато се доближех до въпрос. На петия месец, щастлив ми показа два билета за театър. Доволен, че вече се справям не лошо говоримо, а още по-добре като слушател. Беше неверятно преживяване да бъда в испански театър. Имах вече богата база от думи и намирах не трудно приложението им в разговор. Справях се и с компютъра и Педрос беше много доволен. В кухнята влизах само сутрин за подготовка на закуската. Времето ми беше запълнено с учене на взетия материал и документацията на Педрос. Специално дошъл програмист, създаде програма за класификация на всичко с което разполагаше на книжни носители. Една седмица работихме заедно, и когато бях усвоила всичко, ме остави сама. Не беше шега работа. Със сигурност имах пред себе си планина от данни да попълна и една година , нямаше да ми стигне. Сега разбрах цялото му търпение към мен. От момичетата в курса научих, че за тази моя работа , на испанка трябва да плаща двойна заплата. В никакъв случай няма да я натоварва с толкова документи. Тя ще се глези и капризничи и дори за 5 години, няма да качи целия му, почти 50 годишен архив от фирмената дейност. Икономиката на дома също имаше своя раздел и я разработвахе в допълнителни часове. Грижи за него почти нямах, защото, както се изразяваше той:- Обкръжен от вниманието на двама млади, денонощно, не мога да не се чувствам жизнен.

В редки случаи Марко отсъствуваше от вечерите ни и то само когато беше зает в градините на съседната вила. Последния месец, Педрос настояваше дори да идва направо от строежа, да вземе душ и да вечеря с нас. Това ни се видя доста странно, но свикнали вече на какви ли не екстравагандни странности, го приехме, като добро и удобно развитие . Двамата си бяхме подобрили чувствително руския, защото вечерите ни минаваха единствено в разговор на руски. Не изпълниха заканата си да ме мъчат с испански, защото видяха, че го овладявам бързо и се стараеха да не ме уморяват и травмират. Посрещането на Коледа и нова година, беше най-красивото нещо, което съм преживявала някога. На 24 декември, нашият Бъдни вечер, там не се празнува по този традиционен начин, не е така уважавана вечер, както при нас. Затова тук аз се изявих с подготовката на 9 гозби мъжете изпълниха всички поръчки, готвачката само ми помагаше, царицата в кухнята бях аз, колкото и ревниво да пазеше тя територията си. Обещах й за следващия ден да не и се пречкам и тя си отдъхна, изплашена да не би и тук да има по-различна традиция. Успокоих я, че щом ще ни заравда с печено, нищо повече не променям. Направихме наистина огромно количество сърмички, така че и тя да занесе на своето семейство. Дори двамата кавалери се понавъртаха да гледат това чудо, сърмички. Прекадих и се помолих според нашите религиозни традиции. Вемчеряхме тихо и спокойно, всеки мислейки за семейството си. Постните гозби се харесаха много. За първи път си позволявах да поднеса само българска кухня и се страхувах, че Педрос няма да вечеря. Напротив, той си хапна добре и ме накара да обещая два пъти в месеца, това меню. Марко се присъедини и естествено трябваше да го изпълня. Новогодишната вечер, бяхме отново само тримата. веселихме се като малки деца. Двамата ми кавалери ме изненадаха с индустриални количества фоерверки, които редяха на паркинга пред вилата и озаряваха небето до удрянето на полунощ. От съседните вили лудостта беше същата. Чуваха се весели гласове, смях и възклицания. Между короните на дърветата изригваха цветните фонтани на възпламенените ракети , и красотата беше неземно приказна. Отминаха прзанчините дни. Педрос правеше планове, как следващата нова година, с такива приятели до себе си, ще организира нещо по-сериозно. Не било толкова уморитлено, колкото му се струвало и поради което преустановил партитата в дома. Този светски лъв, се беше пробудил с последни исрици живот и реши да ги изживее наистина подобаващо, без да се лишава от съпровождащите тази авантюра, удоволствия. Загатна, че е взел твърдо решение за нещо изключително важно, което ще промени из основи живота и на трима ни. Но дали ще го реализира и как ,зависи от завършването на курса ми по испански и след това от законодателната система на държавата.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ.....




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход