Защо смутена поглед свеждам,а мрака ме прегръща зверски?В очите ти дълбоко поглеждам,но няма там от щастие пръски.Защо живота ми ти преобърнаи тръгна без да кажеш нищо?... и всичко в мен иска да те върна.Кой ще разбере какво ми е?Кой ще отнеме болката от мене?Да ли живота е за да болии да оставя рани, да кърви?!А белегът не избледняваи за цял живот остава.Ще падне ли от щастие лъч,на сърцата ни вратите да отвори ключ?Стари мъки, стари като смъртта-в душата нестабилен е мира!Защо ли всяка нощ за теб са сълзите?Защо не можем пак да върнем дните?
2 Коментара
Разглеждащи това в момента 0
- Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
Препоръчани коментари