Oнзи мъж...
Да си поговорим... Спокойно, никой не ни слуша...
За онзи мъж, който ще сбъдне моите приказки!
Ще умее да вярва във Нищото... Ще е и най-големият неверник... Ще отрича, че въздухът е за дишане. Ще знае какво е времето у мен... Ще ми подари слънцето, облечено в усмивка...
Моят дом ще наднича от ръцете, с които ме прегръща... И от нееднократното сбогуване. И от жаждата ми на пустинник за него и неговото присъствие...
Ако го познавате, не му казвайте, само ще се усмихне
2 Коментара
Препоръчани коментари