Тъгувам...
Без ексцесии. Обикновено. На никой не му трябва емоционалния ми гняв...
Не се стремя да съм необикновенна...
Греховна съм до мозъка на костите си... Затъмних и луната - от чувстване.
На нула съм и посоката наникъде... Но ще намеря начин и ще го дочакам...Изходът.
Категорично без шансове за изход.
Отговор евентуален дали понякога се крие в следващия миг...?
2 Коментара
Препоръчани коментари