Откачена история

(0 мнения)

Пълно е с откачалки. Във вестника пишеше - всеки четвърти си говори сам. А ние в офиса сме трима. Всеки влязъл, по презумпция, е четвърти.

И което ми прави впечатление - хората са нахъсани. Искат да се дакажат кой е по- по- луд. Един през друг.

Имахме една клиентка, пардон, пациентка. Младо момиче. Женена в Гърция. Занимава се с фън-шуй. Доста неща понаучихме от нея. Енергията трябвало да влиза от север. Каквото и да означава това. Никакви фунии не трябва да има. И вецето не трябва да е срещу входната врата. Голямо обикаляне беше докато намерим правилния апартамент. Купи си един в крайните квартали с преход.

Една друга пък пристига. Първоначално не и личеше много. Обаче като каза, че е рейки-лечител.... Обърнах си стола и се нагласих да слушам. Ама и аз подготвена. Веднага и задавам въпроса как беше процедурата с отключването на чакрите? То пък тя си била от малка с отключени чакри. Така си ходела. Отключена.

Спомена ни, между другото, че е предсказала третата световна война. Щял да падне метеорит в Израел. И турците по този повод ще се вдигнат на война. И тъй, както те гледа, веднага ти казва какви са ти заболяванията. Колегата се оказа най-зле. Бъбреци, далаци, сърца, бай-паси му предсказа няколко броя.... Тежка диагноза. И много да внимава със жлъчката. Само дето той няма жлъчка от доста време.

Друг пък един ходеше с един компас. Влиза в апартамента. Обикаля, обикаля. Въздъхва тежко, гледайки компаса и казва : " Не, това не е моя апартамент"

От друга страна, тези дето вече си имат документ /един такъв жълтичък/ са си много спокойни. Ако си пият хапчетата редовно.

Имахме един. Бивш архитект и настоящ циклофреник. Като бил в едната фаза се изтупал с един костюм, отишъл в банката и изтеглил кредит. Заложил си мансардичката и взел 15000лв. С които си закупил една Лада и другите ги похарчил. За погасяване изобщо не се и сетил. Междувременно го хваща другата фаза. Зарязва Ладата до едно село, натоварена с два бидона джибри. Това с джибрите все още ми е загадка. И го вкарват на лечение за два месеца.

През това време мансардичката става изискуема. Банката зацепва кви ги е свършила. И на нас се пада честта да продадем жилището. И то така, че да се погаси кредита и да му купим нещо, където да живее.

Човека си имаше документ и си беше спокоен. Никакви проблеми. Продадохме, платихме дълговете, взехме му друго жилище. Сега го гледам - даже понапълнял. Загладил косъма.

Така, че - зора е докато се сдобиеш със жълтото листенце. От там на сетне......... Стига да си вземаш редовно хапчетата де.

7 Коментара