И тъжната пустош най-сетне възкръсна,
като феникс из жарта,
Едемската градина в нас разцъфна
и донесе нова светлина
за своите цветя.
Тъмнината се криеше някъде.
А като току-що
проплакало новородено дете,
дивата роза на моята фантазия
разлисти цвета си
срещу вечното слънце,
което от днес ще е винаги ново.
Тъмнината безследно изчезна.
Препоръчани коментари