Защото съм забравила да кажа нещо...
Опитах се нарисувам еднорог. С пастели.
И с вятър вместо грива.
И после себе си да нарисувам на гърба му.
Как си отивам.
Тревите покрай нас да са цъфтящи. Разлюлени.
А Слънцето – високо.
Да няма път, а само много, много въздух.
И сто посоки.
Опитах се да нарисувам как си тръгвам.
Не се обръщам.
А всъщност на картината се вижда
как се връщам...
Caribiana
4 Коментара
Препоръчани коментари