Можем ли да наречем свободен роба, който мечтае да заеме мястото на господаря си?

MELL

3122 прегледа

Автор: Мел

Можем ли да наречем свободен роба, който мечтае да заеме мястото на господаря си?

Свободата, както и любовта, са най-жадуваните неща на този свят. Нещо повече, жаждата за свобода дори надминава естествения човешки порив за любов:

„Две неща ми трябват на земята -

те са любовта и свободата.

Жертвал бих живота безвъзвратно

за любов,

любовта да дам за свободата

съм готов.” /Шандор Петьофи/

Много неща могат да се кажат за свободата, за желанието на човек да бъде пълновластен господар на собствената си съдба, за възможността да взема самостоятелни решения и да ги привежда в изпълнение. Всеки индивид се стреми към свобода – свобода на тялото и духа. Остава въпросът – съществува ли абсолютна свобода?! И, ако да, какво означава тя за всеки човек...Защото свободата може да бъде разглеждана от всеки нееднозначно. Това, което от някой може да бъде изтълкувано като свобода, за друг може да не е, може да означава дори робство.

Някой може да гледа на вземането на наркотици като изява на свобода и разкрепостеност, но повечето хора ще нарекат това зависимост и поробване.

Разбира се, разглеждайки свободата в най-чистата й и абстрактна форма, всички единодушно приемат, че тя е жизненоважна част от човешкия живот. Ние сме създадени със свободна човешка воля и може би това е най-голямата привилегия за всяко човешко същество – само да избира своята съдба и решенията на своя живот. В еволюционен аспект желанието за свобода не се променя, точно обратното – копнежът за независимост търси все повече изяви и форми, в които да се вмести, и от които да излезе. Свободата се приема като неизменна гаранция за цялостна реализация на личността. За съжаление, този живот е основан на полюси; противоположностите съществуват и в материалния свят, и като абсолютни понятия. Има любов, има и омраза, на истината се противопоставя лъжата, на доброто – злото, и т.н., списъкът може да бъде доста дълъг. Естествено на свободата се противопоставя робството.

Историята на цивилизацията познава много примери за физическо робство. Робство, според мен, е всяка форма на насилие на едно човешко същество над друго, както и незачитане на неговото право на свободен избор във всяко отношение. Свободата по принцип е даденост, но историческата обусловеност понякога въобще не дава право на човек на свобода. И го превръща директно в роб, без той да е желал това, без да има избор и да промени това. Или поне, съзряването на желанието за независимост и най-вече – достигането на така желаната свобода понякога може да отнеме много време, години, дори векове. Жалкото е, че хората се стремят към свобода, това е заложено във всеки, но не всеки може да я постигне, поне физическата свобода. А, „отнемането на свободата е едно от най-големите наскърбления за душата”, както смята Ваклуш Толев.

Все пак, ако един човек е роб, можем ли да го наречем свободен, ако мечтае да заеме мястото на господаря си -на господаря си, който е свободен; на господаря си, който има възможността да прави, каквото иска с живота си и да говори, каквото иска?!

Според мен е напълно възможно, защото стремежът към свободата е по-важен и от самата нея! Пътят към свободата понякога е дълъг и трънлив, но си заслужава човек да върви по него, защото, в крайна сметка, ще постигне пълно физическо и най-вече духовно удовлетворение.

А робството?! Колкото и парадоксално да звучи на някои хора, физическото робство не означава задължително и духовно. И, както една известна мисъл гласи: „Свободният човек може да бъде пленник, но не и роб”. Физически окови може да има; може да има дори тотално стъпкване на всички човешки права, но нищо не е в състояние да плени свободния човешки дух. Съумее ли човек да съхрани свободата на духа си с неговите мечти и стремежи, той е истински достоен, дори по стечение на обстоятелствата да заема мястото на роб. Защото „робството на душата е по-страшно от робството на тялото” /В.Толев/ и това никой не бива да допуска. Още повече, не е нужно човек да живее във време или общество, в което е роб; всяко принизяване на душата и светогледа може да се превърне в робство. Човек може да живее като свободен гражданин, но всъщност да е подвластен на страховете си , да е роб на чувствата си, на общественото мнение, на традициите, на очакванията на близки хора, на нереализираните си мечти. Има много видове робство. Най-страшното е духовното робство, защото човек сам го избира, него никой не може да му го наложи – дори никоя религия или философия; човек може да се повлияе само, но сам избира, дали да стане духовен роб. И, разбира се, в този случай, сам трябва да вземе и решение да счупи оковите.

А физическото робство, което много хора приемат единствено като злощастна даденост, всъщност може да предизвика един вътрешен процес на усъвършенстване на човека и желание за свобода. Ако пожелаеш да бъдеш свободен, никой не може да ти отнеме това право, никой не може да ти отнеме мечтите ти. Никой не може да достигне сърцевината на твоя дух и да ти отнеме огненото желание за свобода. А то е много важно, защото, както гласи една мъдрост : „Ако човек намери своята цел, половината от неговата работа е свършена”! Затова човек, дори да е роб, никога не бива да губи своята вяра, своята надежда, и желанието си за промяна. За свобода.

Филмът „Изкуплението Шоушенк” е чудесна илюстрация за това. В него невинен човек е осъден за убийство и излежава цели 19 години, преди да има възможност да избяга. Това, което ме изуми, бе борбеният дух на главния герой, неговият непрекъснат порив за свобода. Никой и нищо не успя да попари вярата му, че може да промени обстоятелствата, които изглеждаха непроменими. Затова и успя. Защото, докато човек се чувства вътрешно свободен, нищо не може да го спре. Нищо не може да унищожи полета на неговия дух, стремежът му за достигане на свобода. Всяко препятствие, всяко робство е един чудесен урок по търпимост, урок по борбеност, в който трябва да впрегнеш всичките си сетива; всичко, което те прави човек, да го хванеш и да не позволиш на никой да ти го отнеме. И да мечтаеш. Да мечтаеш за онзи ден, за онзи миг, в който дори болката, дори оковите, дори смъртта няма да са в състояние да спрат твоя порив. И да съхраниш свободата на духа си, която ти дава сили да живееш...




3 Коментара



Примерът с „Изкуплението Шоушенк” е много подходящ, Стивън Кинг е успял в една непривична за него тема да представи на зрителя своите виждания за свободата на духа – особено изпъква епизодът с грамофонната плоча и вълшебното изпълнение на двете италиански певици. Блестяща сцена, олицетворяваща свободата, онази – физическата. Защото наистина можеш да затвориш и оковеш някого, но може и да не успееш да пречупиш духа му. Казват, че лишените от свобода твърде бързо деградират и променят драстично идеите си, стремежите си, преосмислят живота си и един ден, ако го доживеят, излизат пречистени – та нали това е смисълът на присъдите. Разбира се, че има и изключения, но вероятно по-често това се среща във филмите и романите, а по-рядко в реалния живот. И това е добре, че какво би станало иначе.

Но в прекрасния филм има и малко по-различни сцени. Визирам освобождаването на стария затворнически библиотекар, той така и не успя след 50 години зад решетките да намери място в свободния свят, там където той се чувстваше чужд и далеч по-уязвим, отколкото в затвора. Пред него стоеше една страшна дилема и той я реши по своя си начин… Същата ситуация се повтори и стария приятел на главния герой дори отседна в същата стая, където библиотекарят сложи край на мъките си, но в случая той успя да надскочи проблема. Нямам намерение да преразказвам тук филма, а само горещо да го препоръчам на всички. Действително има какво да се види, а и след края му остават много въпроси за размисъл.

Стремежът към свободата е генетично заложен и то не само в човека. Често се описват случки, в които уловено в капан животно прегризва лапата си, за да се освободи – прави го инстинктивно, но свободата е по-важна, тя е отправна точка. И точно поради този вграден от природата стремеж към свободата понякога се получават малко странни на пръв поглед ситуации. Но те са характерни само и единствено за човека, единственото разумно мислещо същество – не малка част индивиди стават доброволни затворници на някоя фикс идея, лишават се от свободата си по твърде неразбираеми за мнозинството причини. Защо го правят ли? Не знам, трудно е да се прецени и да се отговори еднозначно. Може би нещата опират до ценностната система на отделния индивид, а може и да има други причини.

Посочих пример с уловеното животно, защото искам да го свържа със зададения въпрос: „Можем ли да наречем свободен роба, който мечтае да заеме мястото на господаря си?”. Неизменният момент тук е отмъщението, а може би и реваншизма, всъщност, може и заедно. Въпросът предполага най-малко 2 момента – освобождаването на роба и заемане на мястото на господаря му, но те са неразривно свързани – крайният резултат е своеобразна рокада, т.е. робът да стане свободен, а свободният – роб (ако изобщо остана жив). Тогава какво следва? Вероятно първичното – „око за око, зъб за зъб”, т.е. тотално изключване на свободата. Има и друг момент – възможно ли е робът, който по някакъв начин стане свободен, да си остане само свободен, а не да стане господар? Или нагонът ще го подгони към реваншизъм и ще стане господар с роби, които пък от своя страна…?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Любовта е свобода, стига да е истинска любов!

Няма абсолютна свобода!

Ограниченията носят възможности...

Човечеството не се стреми към свобода а към сигурност!Хората се стремят към равенство.

Страх...той ни помага да оцеляваме и преценяваме опасностите, което ни помага да сме свободни!

Рамките ни придават форма.. това е което е всеки един, система от ограничения!

Сподели този коментар


Линк към коментара

-= Blessing.. =-

MELL, пишеш красиво, със сърцето си.. моля, не спирай.. Усмивка с много Обич и радост, за теб..

Karunesh - Global Village (2006)

globalvillageqx1.jpg

MP3 | 320 Kbps | ~ 120 Mb

Tracklisting:

1. Prayer of Joy

2. Orient Express

3. Earth Spirit

4. Helele Ma

5. Tranceformation

6. Arabian Nights

7. Beyond Heaven [Remix]

8. Om Namo

9. Krishna's Song

MP3 @ 320 Kbps :

part 1 | part 2

pass: Melchisedek

За всички, преоткрили Извора непресъхващ на малките чудеса..

За всички онези, които дишат Слънце и даряват (безкористно, безусловно) от Светлината Му (приютили я налюбовизирано в своите сърца).. неръкотворен, огнедишащ в Кундалини тайнство.. Обичайте се!

candlesflameme5.gif

-= Нека Земята и рода човешки да добруват! =-

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход