Премини към съдържанието
  • публикации
    17
  • коментари
    55
  • прегледи
    40719

proletsearch

606 прегледа

 Сподели

Понякога се питам къде е границата, между еуфорията и тъгата...тя е като тънък конец, който всеки момент може да се скъса и тези две състояния да се слеят в едно... тогава...дали не говорим вече за лудост...как можем да опишем това чувство...? Тук съм с теб, а всъщност си толкова далеч от мен, усещам присъствието ти, но ръцете ти са далеч от моите...виждам как се усмихваш, после те виждам натъжена и не мога да сторя нищо, с което да покажа, че чувствам с теб...Не мога да те погаля по лицето...не мога да изпитам тръпката от допира до кожата ти...не успявам да подредя кичурчето коса зад ухото ти, за да видя нежното изражение на твоето лице, което ме поразява всеки път...

 Сподели

1 Коментар


Препоръчани коментари

Не, няма граница....въпреки че мисля, че познавам това състояние. Бих го определила като "обсебен от любов"! Хей, не се чуди, това е щастието... отвори душата си, сетивата си, отдай й се, приемай всичко и го изживявай възможно най-пълно.... завиждам ти! Дай Боже! - да си винаги така обсебен!

Линк към коментара
Гост
Публикацията ви съдържа термини, които не допускаме! Моля, редактирайте съдържанието си и премахнете подчертаните думи по-долу. Ако замените букви от думата със звездички или друго, за да заобиколите това предупреждение, профилът ви ще бъде блокиран и наказан!
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...