Премини към съдържанието
  • публикации
    17
  • коментари
    55
  • прегледи
    40167

...

proletsearch

394 прегледа

Понякога се питам къде е границата, между еуфорията и тъгата...тя е като тънък конец, който всеки момент може да се скъса и тези две състояния да се слеят в едно... тогава...дали не говорим вече за лудост...как можем да опишем това чувство...? Тук съм с теб, а всъщност си толкова далеч от мен, усещам присъствието ти, но ръцете ти са далеч от моите...виждам как се усмихваш, после те виждам натъжена и не мога да сторя нищо, с което да покажа, че чувствам с теб...Не мога да те погаля по лицето...не мога да изпитам тръпката от допира до кожата ти...не успявам да подредя кичурчето коса зад ухото ти, за да видя нежното изражение на твоето лице, което ме поразява всеки път...



1 Коментар


Препоръчани коментари


Не, няма граница....въпреки че мисля, че познавам това състояние. Бих го определила като "обсебен от любов"! Хей, не се чуди, това е щастието... отвори душата си, сетивата си, отдай й се, приемай всичко и го изживявай възможно най-пълно.... завиждам ти! Дай Боже! - да си винаги така обсебен!

Сподели този коментар


Линк към коментара
Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...