...

Понякога се питам къде е границата, между еуфорията и тъгата...тя е като тънък конец, който всеки момент може да се скъса и тези две състояния да се слеят в едно... тогава...дали не говорим вече за лудост...как можем да опишем това чувство...? Тук съм с теб, а всъщност си толкова далеч от мен, усещам присъствието ти, но ръцете ти са далеч от моите...виждам как се усмихваш, после те виждам натъжена и не мога да сторя нищо, с което да покажа, че чувствам с теб...Не мога да те погаля по лицето...не мога да изпитам тръпката от допира до кожата ти...не успявам да подредя кичурчето коса зад ухото ти, за да видя нежното изражение на твоето лице, което ме поразява всеки път...