това е то късмет....
От минкова
· 731 прегледа
Всеки има моменти ,в които има чувството,че всичко върви с „главата на долy” и никога няма да се „изправи”,че аз напоследък съм така,но след вчерашния ден осъзнах ,че по-малко трябва да се ядосвам за глупости.Мисля ,че съм голяма късметлийка(пуу ,да не ми е уроки)
И така вчера рано сутринта се събуждам от репликата „Ваняяяяяяяяяя,горим”,при което ставам като торпедо от топлото легло ,излизам на коридора и изпадам в ужас.Виждам как ел.таблото гори,пластмасовата кутия се е разтопила и капе по земята ,дим, сажди хвърчат на всякъде,носи се ужасна смрад и „тримата от запаса”(съквартирантите ми)са мъчат да изгасят огъня с едни кърпи,а на лицата им е изписан ужас.Единственото нещо,което си помислих в този момент,а вярвам и те,е дано не гръмнем.Не мога да ви опиша картинката ,да гледаш къщата си как гори и да се молиш ,всичко бързо да отмине.Само да вметна ,че под ел.таблото на четири пръста разтояние има дървена ламперия,абе всички в тоз очукан апартамен е дървено.Справихме се със ситуацията и ток имаме вече(Благодарна съм на шефа си ,че ми доведе едни ел.техници!)Радвам се ,че това нещо се запали,сутринта ,когато всеки се готвише да отива на работа.Не искам да си помислям какво щеше да се случи ,ако таблото се беше запалило,докато ни няма или вечер ,когато къртим като порове.Всичко е в сажни,смрад,нямахме и вода до 21:00,ама не му пукаше ,бях щастлива ,защото сме живи и здрави и това е най-важно.Доста се уплашихме.Сега като си припомня израженията на лицата ни и ми става смешно.
Това е втория случай,при който се отърваваме на косъм.Първият път беше през авгус-наводнихме се ,замалко да гръмнем.Добре ,че аварията стана пак сутринта и трябваше да ходя на работа.Имаше вода в коридора, в банята,можеше да плуваш даже,за малко водата да стигне до компютъра ми и разклонителя,пак късмет,баси.По стълбището на входа също имаше вода и при съседите под нас(стари панелки какво да се прави),ужас.
Големи сме късметлии,дано повече да ни се случват такива неща,че вече не се знае ,дали ще имаме пак късмет .
Тази публикация не я пускам ,за да ви се оплача,а да ви кажа как човек за минути осъзнава ,че да си жив и здрав по-хубаво няма и трябва да се радваме на най-малкото което имаме.
Препоръчани коментари