Писмо на едно дете до неговата майка

Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях,че закачи първата ми рисунка на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях как нахрани изгубено коте.Научих,че е добре да си мил с животните.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях как направи любимата ми торта.Научих,че малките неща могат да бъдат най-специалните в живота.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз чух как каза една молитва и разбрах,че някъде има Бог,с когото винаги мога да говоря.Научих се да вярвам в Господ.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях как приготви храна и я занесе на приятел,който беше болен.Научих,че ние всички трябва да си помагаме един на друг.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях как отдели от времето и парите си,за да помогнеш на хора,които нямат нищо.Научих,че тези,които имат,трябва да дават на тези,които нямат.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея.Научих,че трябва да се грижим за това,което ни е дадено.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях как се справяш с отговорностите си,дори когато не се чувстваш добре.Научих,че трябва да бъда отговорен като порасна.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях сълзите в очите ти.Научих,че понякога биваш наранен,но няма нищо страшно в това да си поплачеш.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова,което бих могъл да съм.

Когато си мислеше,че не те гледам,аз те погледнах и исках да ти кажа"Благодаря" за всички онези неща,които видях,когато си мислеше,че не те гледам.

/Не знам кой е авторът,но открих много истини.../