Не можем

"Не можем да сме обич -

и си тръгваме....."

Колко простичко, ясно, недвусмислено.... и категорично!

Колко е лесно .... в поезията! А в живота?

Как никога /или почти никога!/ не можем да улучим точно момента - кога да простим и кога да си тръгнем... и никога не го правим едновременно - единият винаги пребързва, а другият закъснява.... или не разбира, а може би не иска да приеме края!

Какво е да простиш или да поискаш прошка? Ами това е началото на края.

Сега разбирам колко трудно е да накараш някой да остане, когато е решил да тръгне, и колко невъзможно е да се разделиш с някой, който не иска да си тръгне!

Не са достатъчни думите... търсят се причини, поводи, вини... и винаги някой друг!

Не мога да те убедя, че няма друг....че аз дори не искам този някой да го има.

Искам да продължа напред към себе си, но искам да го направя сама.

Не чувстваш ли - не можем да сме обич! Моля те!